Решение № 705 от 19.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000501457 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Орхидея Пропъртис“ЕООД чрез пълномощник адв.Ц. К. САК против решение от 29.09.2020г. по гр.д. № 2056/2019г. на Софийски градски съд, 1-13 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството[1]жалбоподател положителни установителни искове по чл.124 ГПК против Е.

С. К. за признаване за установено право на собственост върху недвижими имоти апартамент № 18 и апартамент № 19, находящи се в гр.София, р-н Лозенец, ***.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са против изводите на съда, че праводателят на ищеца „Датекс“ООД независимо, че през 1996г. е придбил право на собственост върху мястото, където са изградени процесните обекти, не е упражнявало правото си на собственост за периода до 2007г, когато предишните собственици М. и Й. Г. са учредили право на строеж в полза на трето лице. Твърди се, че подобен извод е произволен, тъй като неупражняването на права от собственик не води до изгубване на придобити вече вещни права, и че независимо от твърдението на ответницата, че предишните приобретатели са упражнявали давностно владение, доказателства в тази връзка не са ангажирани. На следващо място се сочат за необосновани изводите на съда, че ответницата е придобила права веднъж по силата на учредено право на строеж и изграждане 1 на обектите до степен на груб строеж, и втори път по давност за периода 01.03.2009г01.03.2014г., като е била добросъвестен владелец и не е могла да знае за извършените през 1996г разпоредителни сделки. Твърди се, че собствеността не може да се придибие едновременно на две правни основания, и че предишните собственици Г. са учредили право на строеж в полза на трето лице „Комстрой -94“ЕООД, като преди това са се разпоредили с имота и не са притежавали върху него вещни права, поради това и последващата сделка в полза на ответницата не би могла да има транслативен ефект. Изтъква се, че правото на строеж освен учредено от несобственици, не е било реализирано в срок, като в тази връзка се излагат съображения против констатациите на експертизата, която съдът приел безрезервно, а освен това не би могла да придобие имота и по давност, защото в процесния период не е била в негово владение. Твръди се процесуално нарушение на съда, довело до неизясняване на делото от фактическа страна, поради отказ на съда да допусне гласни доказателства с мотивите, че с оглед изменението във вида на търсената защита /от осъдителен в установителен иск/ и неотносимост на факта намира ли се имота в държание на ответницата. Твърди, че са неправилни изводите на съда, че ответницата е добросъвестен приобретател, защото нот. акт от 1996г е вписан в служба по вписвания, който факт не е съобразен по делото, и че твърденията за нищожност на нотриалния акт, от който дружеството черпи права са неоснователни, защото позоваването на чл.576 ГПК е напълно бланкетно. Изтъква се още, че придобивната сделка от 1996г и договорът за доброволна делба, респ. вписването му по-късно през 2018г няма отношение към неговата валидност.

Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което исковете по чл.124 ГПК бъдат уважени.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата –ответница Е. С. К., с който оспорва по основание всички оплаквания в жалбата, като акцентира, че правилно съдът е приел, че сделките от които ищецът черпи права са й непротивопоставими, и че праводателят на ищеца не е манифестирал правата си на собственост за период от 1996г[1]2018г, поради това ги е загубил, защото са придобити по давност от друг субект. Поддържат се доводи, че правилно съдът е приел за доказан факта, че процесните апартаменти са завършени в груб строеж през 2008-2009г, от който момент тя се легитимира за собственик, и че категорично не намира приложение хипотезата на чл.92 ЗС, защото сградата е 2 завършена в груб строеж след изтичане на 10 -годишния давностен срок, през който владение е упражнявано от друг субект. Поддържа възраженията си за нищожност на нотариалното удостоверяване и за нищожност на сделките, от които ищецът черпи права. Твърдят се процесуални нарушения на първата инстанция, която необосновано изключила своевременно поискани с молба с вх.

№ 10443/28.01.2020г. доказателства, които са били необходими за изясняване на спора и в тази връзка се иска приобщаването на допълнителни писмени за установяване нищожност на сделката, поради това, че е привидна.

ТЛП Д. И. Т. не е взел становище.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

2

При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо.

Пред първата инстанция предмет на разглеждане са положителни установителни искове за собственост по чл.124 ГПК /първоначално предявен като ревандикационен по чл.108 ЗС и в последствие изменен по отношение на вида на търсената защита/ предявени от „Орхидея Пропъртис“ЕООД против Е. С. К., имащи за предмет установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на два недвижими имота в гр.София – апартаменти № 18 и № 19, находящи се в София, с административен адрес: р-н Лозенец, ул.Чавдар Мутафов, № 12, изградени в дворно място с идентификатор ***, съставляващо УПИ IV-1040 в кв.29 по регулационния план на м.Витоша ВЕЦ –Симеоново.

Като правопораждащи факти в исковата молба ищецът е изтъкнал придобиване правото на собственост върху дворно място в р-н Лозенец, ***, изградени в дворно място с идентификатор ***, съставляващо УПИ IV-1040 в кв.29 по регулационния план на м.Витоша ВЕЦ –Симеоново с площ от 663кв.м. /по документ 700кв./ чрез договор за покупко-продажба на 21.12.2018г., и че неговият праводател „Датекс“ е придобил 1/10 от описания имот чрез договор за покупко-продажба от 1996г. от М. М., а останалата част чрез договор за доброволна делба от 11.04.1996г от същия собственик и Й. Г.. Посочените лица след като вече не са били собственици през 2007г са учредили право на строеж на „Комстрой -94“ЕООД, а самата сграда върху която е учредено право на строеж е въведена в експлоатация през 2016г.Тези разпоредителни сделки са станали след като учредителите са прехвърлили правото на собственост и съответно не са можели да се разпореждат с права, които не притежават, а от друга страна както ищецът, така и неговият праводател „Датекс“ООД не са учредявали право на строеж и съответно построенната в дворното място сграда се приджобива по приращение по правилото на чл.63 ЗС.

В срока за отговор ответницата Е.К. оспорва твърдяното от ищеца придобивно основание с възражения, че праводателят му „Датек“ ЕООД никога не е манифестирал владение, за разлика от М. и Й. М., които са демострирали собственическо отношение спрямо дружеството, изграждайки сграда в имота, и че сградата е изградена през 2008г вместо през 2016г, поради това и се легитимира като собственик чрез трансформиране на правото на строеж в собственост върху двата апартамента в полза на праводателя й, прехвърлени й с покупко-продажба през 2007г. Твърди, че е трето добросъвестно лице, придобило право на собственост върху имотите въз основа на придобивна сделка, а евентуално по давност. Оспорва правата на ищеца, като твърди, че сделката от която той черпи права от 2018г е нищожна като симулативна и поради нищожно нотариално удостоверяване по чл.576 ГПК, затова и не поражда правен ефект.

От фактическа страна пред първата инстанция е било изяснено, че бивши собственици на земята, съставляваща имот пл.№ 1040 в м.Зоопарк по плана на гр.София, с площ от 700 кв.м. по плана на гр.София са физическите лица М. Г. М. и Й. В. Г., първият признат за собственик с НА №119/12.03.1994г, към който момент е бил в брак с Й. В. Г., и че 3 посочените лица като собственици на земята са учредили върху същия имот, индивидуализиращ се по скица като УПИ ІV -1040 в кв.29 по плана на гр.София, м.“Витоша ВЕЦ- Симеоново“ с площ по документ от 700 кв.м., по скица 652 кв.м. в полза на „Комстрой 94“ЕООД, представлявано от М. М. безсрочно право на строеж за изграждане на жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина, съгласно разрешение за строеж № 372809.10.2006г., състояща се от сутерен, пет етажа, подпокривен етаж и кула, със застроена площ на сградата от 337,45кв.м. и РЗП от 2 317,62кв.м., с изключение на обекти, за които учредителите изрично са си запазили изрично право на строеж върху точно посочени обекти в нот. акт № 92, том 5, рег. № 7219, по н.д. 847/2007г., срещу задължение на приобретателя –изпълнител да построи лично или чрез трето лице посочените обекти и поеме разходите по тяхното проектиране и строителство. Посоченото дружество „Комстрой -94“ЕООД се явява праводател на ищцата Е.К., като заедно с други физически лица и дружеството „Комстрой 94“ЕООД е сключен договор за замяна, оформен с нот. акт № 113/20.12.2007г. по нот. дело №1063/2007г. на Нотариус Д.Т., по силата на който срещу прехвърляне собствеността на имоти в землището на гр.Созопол, приобретателят „Комстрой -94“ЕООД е учредил право на строеж в полза на физическите лица, сред които Е.К. за имотите, описани в същия нот. акт под № 3, и конкретно за процесните апартаменти № 18 и 19.

Във връзка с твърдяното придобивно основание, от което ищецът черпи права пред първата инстанция са представени писмени доказаетлства, от които се установява, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том VII, дело 18327, peг. № 1095/2018 г. на нотариус Ст.Тютюнджиев дружеството „Датекс“ООД е прехвърлило на ищеца описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, СО, р-н „Лозенец”, ул. Чавдар Мутафов с площ от 663 кв. м. /по документ за собственост от 700 кв. м./ срещу продажна цена от 12 376 лева., която сума продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувача при подписване на предварителен договор на 20.12.1997г.

Във връзка с оспорените права на праводателя си ищецът е представил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том XXXIV, дело № 6889/1996 г. на нотариус Д.Т., І – ви нотариус при Софийски нотариат при СРС /представен по делото в оригинал на заверен препис от Служба по вписванията – гр. София/, с който се установява, че на 11.04.1996 г. М. М. и съпругата му Й. Г. са продали на „Датекс“ ООД 1/10 идеална част от същия недвижим имот, индивидуализиращ се към този момент като дворно място в гр. София, съставляващо имот с пл. номер 1040 по плана на гр. София, м. Зоопарк, цялото с площ от 700 кв.м. за сумата от 10 710 лв.

На същата дата между „Датекс“ООД и М. и Й. М. е сключен в писмена форма договор за доброволна делба на недвижим имот от 11.04.1996 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 75575 с Акт № 285, том XII, дело № 54864, им. п. № 586450 на 13.11.2018 г. С цитирания договор за доброволна делба М. М. и съпругата му Й. Г. като собственици на 9/10 идеални части и Н. Б. И. – управител на „Датекс“ ООД, са постигнали съгласие за прекратяване на съсобствеността и възлагане на имота в дял на “Датекс“ООД, 4 който става изключителен собственик на процесния имот срещу платена цена на другите съсобственици.

Във връзка със следващия спорен въпрос към кой момент сградата, в която се намират спорните обекти е завършена в груб строеж са представени удостоверение за въвеждане в експлоатация №434/26.04.2016год. на директора на Дирекция “Общински строителен контрол“-СО, вх.№САГ17-ТК00-2242/15.09.2017год. В съдържанието към окончателен доклад съгласно чл.168, ал.6 от ЗУТ, в приложение №3 т.13, и т.14 от преписката приложена от Столична община, е отбелязано съставяне на акт образец №14 като в т.13 е посочено приемане на конструкцията без хидроизолационни работи по покрива от 01.03.2009год. и акт образец №14 за приемане на конструкцията с хидроизолационни работи по покрива от 30.08.2014год., както и акт 14 от 01.03.2009год. и неговото съдържание свидетелства, че носещата конструкция на строежа „жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина“, находяща се в УПИ ІV-1040, кв.29, м.Витоша Вец Симеоново, е в състояние да понесе по време на последяващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба.

Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb34ab8f-aaa8-4f38-93a6-2646614c1a1c