Решение № 51 от 25.02.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Перник , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500574 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Е. Е., с ЕГН: **********, против Решение № 1174 от 20.08.2020 г. постановено по гр. дело № 6924 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г. С обжалваното Решение Районният съд частично е уважил предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК предявен от И. В. П., с ЕГН:

**********, като майка и законен представител на ***, с ЕГН: **********.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното Решение и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен.

В срока за отговор въззиваемата е подала отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивният съд да я остави без уважение.

Подадена е въззивна жалба и от И. В. П., която обжалва Решение № 1174 от 20.08.2020 г. постановено по гр. дело № 6924 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г. в отхвърлителната му част, относно общо определения срок за пътуване извън границите на Р. България от 6 месеца. Иска се отмяна на Решението в обжалваната му 1 част и постановяване на друго, с което да бъде определен срок от 9 календарни месеца за пътуване извън границите на Р. България.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е от събраните писмени и гласни доказателства и социални доклади, че от съжителството на И. В. П. и Е. Е. Е. е родено детето ***. От раждането на детето през *** г. до *** г. страните живеели заедно като семейство, като се грижели заедно за отглеждането и възпитанието на детето, като след като се разделят *** остава да живее при майка си. След раздялата Е.Е. дал съгласие детето да пътува придружено от майка си в чужбина с нотариална декларация от *** г., подписана лично от него. През лятото на *** г. майката и детето два пъти са напускали територията на Република България, като вторият път бил в началото на месец *** г., когато се установили в ***. На *** г.

И.П. сключила граждански брак с В. С., който има *** гражданство, като семейството се е установило да живее на адрес: ***. Няколко месеца след заминаването на детето в ***, Е. Е. Е. се отказва и оттегля подписа и съгласието си дадени с нотариално заверена Декларация от *** г. За период около една година детето живее заедно със своята майка в ***, където е записан да учи в ***.

По искане на бащата Е.Е. и по реда на Хагската конвенция от 25.10.1980 г. относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с Решение №19/3088/А от 12.08.2019 г. на Първоинстанционен съд *** детето е върнато в България. Понастоящем *** е ученик в *** клас на ***. От събраните по делото доказателства се установява, че детето се адаптира много бързо и лесно в новата среда, показва много добри знания и комуникативни умения. Добре приет от съучениците си.

Установено е, че *** не е прекъснал обучението си и в *** учебно заведение, където продължава да се обучава дистанционно.

От изготвения по първоинстанционното дело соц. доклад се установява, че към момента на изготвяне на доклада (*** г.) И.П. живее в дома на родителите си в ***.

Жилището се намира в централната част на *** и представлява просторен апартамент, разполагащ с достатъчно на брой спални помещения, добре обзаведен, като има 2 осигурени всички нужни условия за бита и домакинството и ежедневното му функциониране. Социалният работник не установил данни за трудова заетост на И.П..

При направена справка в базата RegiХ не са установени актуални трудови доходи. По данни на П. същата е заявила, че извършва дейност по интернет и получава доходи. В доклада е посочено, че И.П. се подпомага от ДСП П. с месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ като лице с установено трайно увреждане. Във връзка със здравословното състояния на И.П. по делото са приети писмени доказателства за заболяването й като и е поставена диагноза „***“. От тези доказателства се установява, че се извършва лечение в ***, а П. има възможност да се движи и самообслужва, като за момента е стабилизирана.

По отношение на бащата Е.Е. в социалния доклад е посочено, че живее в собствен апартамент в ***. Жилището представлява тристаен апартамент със спалня, обзаведена детска стая, хол, кухня, баня, тоалетна и мокро помещение. В жилището има всичко необходимо за нормалното функциониране на едно домакинство. Хигиената е на много добро равнище, помещенията са подредени, комфортни и просторни. Е.Е. е посочил пред социалния работник, че има собствен автосервиз и се занимава с внос на автомобили, като месечния му доход е около 5000 лв. Тъй като е управител на фирмата си, работното му време е нерегламентирано.

От социалния работник е установено че емоционалната връзка между детето и неговия баща и роднините му е нарушена. В продължение на една година детето и бащата са живели в различни държави. Отделянето за такъв период от време със сигурност е повлияло за охладняване на отношенията и поява на отчуждение, което противоречи на интереса на детето. Проведени са няколко срещи между *** и баща му са краткотрайни и свързани с посещения в отдел „Закрила на детето“ или срещи с психолог по повод изготвяне на съдебно-психологически експертизи за нуждите на поредицата от съдебни дела. Отношението на *** към баща му вероятно се дължи и на ясно изразеното отношение на майката и родителите й към бащата. В доклада е посочено, че Е.Е. демонстрира непрекъснато желание да общува със сина си и да полага грижи за него. При разговори с И.П. се усеща обида и нежелание да поддържа каквато и да било комуникация с бащата на сина й, дори и по въпроси касаещи общото им дете.

Във връзка с изготвянето на социалния доклад, на *** г. е посетен адреса на детето и майката. Социалния работник е отбелязал, че между детето и майката се наблюдава силно изградена емоционална връзка, която двамата демонстрират. *** търси контакт с майка си, милва я. На *** г. *** е предаден на бащата съгласно определението за привременни мерки по гр. дело № 5711/2018 г. Детето е предадено на бащата от бабата и дядото по майчина линия, тъй като майката от около месец преди 3 това е в ***. По настояване на страните предаването е осъществено в присъствието на Д. Б. - соц. работник от отдел „Закрила на детето“ П.. У детето не е наблюдавана съпротива при предаването. *** доброволно тръгва с баща си. При извършено посещение в дома на бащата на *** г. е установено, че детето е спокойно, чувства се добре с баща си и роднините си по бащина линия. В този период на *** е осигурена възможност да контактува по телефон с майка си и роднините си по майчина линия.

Е.Е. и близките му се стараят да осигурят интересни занимания и в същото време безопасни и съобразени с наложените в страната противоепидемични мерки.

Служебно известно е на настоящия въззивен състав, че с Решение № 1083 от 07.08.2020 г. , постановено по гр.д. № 5711 по описа на РС Перник за 2018 г. родителските права са предоставени за упражняване от майката, постановено е местоживеенето на детето на адрес на майката па територията на Република България, определен е размер на издръжка, както и режим на лични контакти на бащата с детето.

Това Решение е обжалвано пред ОС Перник и е образувано в.гр.д. № 11/2021 г. До влизане в сила на окончателен съдебен акт по това дело с Определение постановено по гр.д. № 5711 по описа на РС Перник за 2018 г. са постановени привременни мерки.

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав намира, следното:

Съгласно чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК съдът разрешава въпроса относно пътуването на ненавършило пълнолетие дете извън територията на РБ и снабдяването с необходимите документи за това, в случай, че липсва съгласие между родителите. По аргумент от чл. 123, ал. 2, изр. 1 – во от СК и чл. 3, т. 3 от ЗЗ Детето при разрешаването на възникналия между родителите спор, съдът се ръководи от най – добрия интерес на детето. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗ Детето най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото му, опасността или вредата, която му е причинена или вероятността да му бъде причинена такава, способността на родителите да се грижат за него, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи значение към разрешавания спор.

Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС съдът следва да разреши въпросът за пътуването на детето, като извърши преценка за целесъобразността му, въз основа на задълбочен и прецизен анализ на установените факти. При вземане на решението си трябва да изключи възможността детето да бъде отведено на място, в което съществува риск за физическото или емоционалното му развитие или, в което Българската държава е лишена от всякаква възможност за контрол върху поведението на родителя, с чието съгласие пътува. Необходимо е да изследва причините за пътуването и условията, в 4 които ще пребивава, както и обстоятелствата, които мотивират родителя да се противопоставя на това пътуване. При решаването на спора съдът не следва да допуска чрез разрешението да се внася промяна в упражняването на родителските права или местоживеенето на детето, както и да държи сметка до каква степен пътуването ще промени социалната и жизнената среда на детето, ще настъпят ли затруднения за образованието му, медицинското обслужване, социалната адаптация.

Спорен по делото е въпросът в интерес на детето ли е да пътува извън територията на Република България, за да осъществява лични отношения със своята майка в мястото, в което тя се омъжила и се е установила да живее – ***. Съдът счита, че е необходимо да се отбележи, че с настоящото решение не може да бъде разрешен спорът между страните за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Той е предмет на друго съдебно производство и разрешаването му ще бъде факт с влизане в сила на постановено по него решение. До тогава упражняването на родителските права, личните отношения с детето и определяне на местоживеенето му е временно определено с привременни мерки по реда на чл. 323 от ГПК. Само произтичащото от посочените положения фактическо упражняване на родителски права, лични отношения с детето и местоживеене, е защитимо по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, към която са се присъединили както Република България, така и ***. Създаването на друго фактическо положение, което не се основава на съдебен акт или на закона може да бъде изменено по искане на засегната страна чрез механизмите и процедурите предвидени в цитираната Конвенция. Затова съдът счита, че разрешаването на спора между страните за пътуванията на детето в чужбина, не би създало предпоставки за осуетяване разрешаването на съществуващия между тях спор за упражняването на родителските права, личните отношения и местоживеенето му, или попречило за изпълнение на постановеното по него решение. Изпълнението на крайният акт по гр.д.

№ 5711 по описа на РС Перник за 2018 г. е гарантиран освен с разпоредбите на вътрешното ни право и с Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права.