Определение № 51 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно частно наказателно дело № 20235300602637 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба от М. Н. Б., срещу Определение № 73 от 07.12.2023г. по ЧНД № 713/2023г., по описа на Районен съд – Асеновград, с което е потвърдено постановление на РП –

Пловдив, Териториално отделение – Асеновград от 06.10.2023г. с което е прекратено наказателното производство по ДП №254/2023г. по описа на РУ на МВР гр.Асеновград, образувано на 24.04.2023г. за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 18.01.2023 г. в с.К., обл.П., самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго - М. Н. Б., свое или чуждо, действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен.

В жалбата се посочва, че обжалваното определение на РС-Асеновград е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не са разпитвани свидетели, разполага с нотариален акт за имота на ***, водените дела били прекратени умишлено. Още сочи, че при трасирането на имота А. и Е. са се криели, казаното от тях като свидетели е лъжа, имота е купен от В. с измама и фалшиви документи. Заявява, че иска дело по детектора на лъжата, ще представи документи, доказателства и свидетели.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от субект в кръга на 1 посочените от чл.243, ал.7 от НПК – лице, имащо качество на пострадал съгласно деянието, за което е образувано производството, както и подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от определението е получен от жалбоподателя на 12.12.2023г. – съгласно приложените известия за доставяне, а жалбата е подадена до Окръжен съд – Пловдив чрез Районен съд – Пловдив на 15.12.2023г. – съгласно отразения входящ номер.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установено, че досъдебно производство № 254/2023 г. по описа на РУ Асеновград е образувано на 24.04.2023г. за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК – за това, че на 18.01.2023 г. в с. К., обл.П., самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго - М. Н. Б., свое или чуждо, действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен.

С постановление на РП – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград от 06.10.2023г., наказателното производство по ДП №254/2023г. по описа на РУ на МВР гр.Асеновград е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Срещу същото, в срок е подадена жалба от М. Н. Б., в която се сочи, че постановлението на прокурора е неправилно и незаконосъобразно.

С атакуваното пред настоящият състав на съда Определение № 73 от 07.12.2023г. по ЧНД № 713/2023г., по описа на Районен съд – Асеновград, последният е потвърдил постановление на РП – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград от 06.10.2023г., с което е било прекратено наказателното производство по ДП №254/2023г. по описа на РУ на МВР гр.Асеновград.

Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не се установява свидетеля Е. В. или свидетеля А. П. да са осъществили състава на чл.323, ал.1 от НК.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира, че последният извод на първоинстанционния съд е по същество правилен и следва да бъде споделен.

Районен съд – Асеновград е приел като установена следната фактическа обстановка:

2

Свидетелят М. Н. Б. e наследник на Н. З. Б.. Последният притежавал поземлен имот в с. К., обл. П. съгласно Нотариален акт за право на собственост върху незастроен недвижим имот по давност № 64, том I, дело № 216/1976 г., който се състоял от собствено място 265 кв. м., при граници: улица, К. З. П. и А. П.. Свидетелят М. Н. Б. от своя страна притежава имот в същото село, на ул. „***“ **, който бил разположен през един имот от този на ***. Съсед на М. Б. бил *** му - св. А. С. П., чиято *** била Е. П.. Имотът му бил с площ 800 кв. м., като в него имало построена къща.

От 2020 г. като наследник на своя ***, св. М. Б. започнал да има претенции за поземлен имот № ****** по кадастралната карта на с. К., с адрес: с. К., обл. П., ул. „***“ **, площ по кадастралната карта 806 кв. м.

Същия се намирал до имота на св. А. П., като съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том V, дело № 723/2008 г. бил продаден от починалата Й. Н.а Г. (*** на св. М. Б.) на св. Е. В. В. (*** на св.

А. П.).

Претенциите на М. Б. започнали след като той установил, че св. А. П. владеел имота, който приживе бил на ***- Н. З. Б.. На 18.03.2022 г. М. Б. подал две молби до Районен съд гр. Асеновград, по които били образувани две граждански дела- гр. дело № 620/2022 г. и гр. дело № 638/2022 г. Страни по тези дела били ищеца М. Н. Б. и ответник А. С. П.. С Определение № 3149/02.09.2022 г. на Районен съд гр. Асеновград, I-ви гр. състав по гр. дело № 620/2022 г. подадената искова молба от св. М. Б. била върната, като производството по гражданското дело било прекратено. С Определение № 1928/01.06.2022 г. на Районен съд гр. Асеновград, IV-ти гр. състав по гр. дело № 638/2022 г. подадената искова молба от св. М. Б. била върната, като производството по гражданското дело било прекратено.

През месец май 2022 г. св. М. Б. се свързал със св. П. П. С. и неговата *** Р. Д. Л.-С., от които поискал съдействие за трасиране на границите на поземлен имот с кадастрален идентификационен номер ******. При това М.

Б. се заявил за собственик по наследство на Н. Б., регистриран в системата на кадастъра в описания поземлен имот с Нотариален акт № 64, том I, дело 216 от 17.02.1976 г., издаден от Районен съд гр. Асеновград. В присъствието на св. М. Б., на 26.05.2022 г. било извършено трасирането на въпросния поземлен имот в с. К., обл. П., като за същото бил издаден 3 протокол за трасиране на границите. При извършена съпоставка на действащ регулационен план и кадастрална карта на с. К., одобрена със Заповед № 3005-37/03.06.2004 г. св. П. С. и неговата *** установили, че ПИ № ****** съответствал на УПИ Ш-4, кв. 12. Тъй като св. М. Б. не им представил нотариалния акт от 1976 г., по който границите на собствеността били описани по предходен регулационен план и не възложил изготвяне на комбинирана скица, то границите на собствеността по въпросния нотариален акт не били обследвани. Свидетелите А. С. П. и неговата *** Е. В. В. не присъствали на въпросното трасиране на имота. Впоследствие те видели червена боя по оградата и двора на имота, а по средата, до кладенеца забелязали ограден кол, който бил боядисан в червено. Свидетелката Е. В. попитала св. М. Б.: „Кой е влизал в имота?“. При това той се заканил, че щял да бутне дувара и щял да им вземе имота, защото бил от *** му. За да се извърши трасирането в имота св. П. П. С. и неговата *** Р. Д. Л.-С. преминали през незаключена дворна врата, която св. А. П. след това заключил. Въпросното колче, което било боядисано с червена боя си стояло забито в имота и не било премахнато от св. А. П., нито пък самата червена боя.

С оглед на горното – установява се идентичност между фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд и прокурора, съгласно изложеното в постановление на РП – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград от 06.10.2023г.. Същата фактическа обстановка се споделя изцяло и от настоящия състав на съда, доколкото последната е изцяло кореспондира с доказателствения материал по делото, а именно – показанията на свидетелите М. Б., А. П., Е. В., П. С., копия от с Нотариален акт № 64, том I, дело 216 от 17.02.1976 г., издаден от Районен съд гр. Асеновград и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том V, дело № 723/2008 г..

При горната изчерпателно установена фактическа обстановка, РСАсеновград е посочил, че по делото не се установява свидетелите Е. В. или А.

П. да са осъществили състава на чл.323, ал.1 от НК. В този смисъл е взел становище, че по делото не се констатира претендираният имот да е владян или ползван от жалбоподателя М. Б. през годините, а се установява, че е бил предмет на сделка, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том V, дело № 723/2008 г. и е бил продаден от Й. Н.а Г.

4 на св. Е. В. В.. Съдът е заключил, че от посоченото в същия нотариален акт, че продавача продава „собствения си недвижим имот, който притежава като индивидуален собственик по дарение“ следва извода, че сестрата на М.

Б., а не той е бил собственик на претендирания от него имот, съответно – св.

Е. В. В. понастоящем е собственик на поземлен имот № ****** и след като няма данни тя да е осъществила по някакъв начин чужди или свои права по отношение на този имот, още повече това е да било не по установения от закона ред, то няма как да е бил реализиран състава на чл.323, ал.1 от НК.

Горният извод на първоинстанционния съд е изцяло правилен, с необходимост от уточнение на основанията за заключението в този смисъл.

Изцяло правилно е посоченото от РС-Асеновград относно това, че извод за липса на данни за осъществено деяние по чл.323, ал.1 от НК (или друго престъпление) следва от това, че по делото не се констатира претендираният имот да е владян или ползван от жалбоподателя М. Б. през годините, съответно – няма данни Е. В. и/или А. П. да са осъществили някакъв начин чужди или свои права по отношение на този имот.

Следва обаче да бъде съобразено, че извод за горното не би могъл да се основава само на отразеното в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том V, дело № 723/2008г. правоприемство, доколкото въпросът за собствеността върху поземлен имот № ****** очевидно се очертава като предмет на гражданскоправен спор между свидетелите М. Б., А.

П. и Е. В., решаването на който спор е извън предмета на наказателното производство, както и цененето на посочения нотариален акт в този смисъл.

Също така, съставът на чл.323, ал.1 от НК инкриминира самоволното осъществяване на свое или чуждо, действително или предполагаемо право, съответно – само установяване качеството на В. на собственик не е обстоятелството, което е достатъчно за изключване възможността да бъде осъществено деяние по чл.323, ал.1 от НК.

Въпреки това, изводът на РС-Асеновград, че делото не се констатира претендираният имот да е владян или ползван от жалбоподателя М. Б. е изцяло правилен, доколкото по делото се установява, че имотът към момента на разглежданото деяние е владян от Е. В. и А. П.. Този извод се подкрепя от свидетелските показания по делото, като самият свидетел М. Б. сочи за П. – „Тогава разбрах, че той владее имота на *** ми“ (л.28 от ДП) и по делото 5 липсват всякакви данни в противния смисъл.

Ето защо установява се, че към месец май 2022 г. поземлен имот № ****** е владян от свидетелите Е. В. и А. П.. Същевременно – престъплението по чл.323, ал.1 от НК, не би могло да бъде осъществено чрез бездействие, като Е. В. и/или А. П. не могат да осъществят самоволното свое действително или предполагаемо право - владение върху поземлен имот № ****** (включващо и регулиране достъпа до същия), след като вече упражняват това владение към периода на разглежданото деяние.

Неоснователни се явяват възраженията, обективирани в жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело. Същите са неотносими, доколкото са свързани с въпроса за собствеността върху поземлен имот № ****** и доказателствата в този смисъл, включително – значението на нотариален Нотариален акт № 64, том I, дело 216 от 17.02.1976 г., и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том V, дело № 723/2008г. Както вече бе посочено, предмета на наказателното производство не е решаване на гражданскоправния спора между М. Б., А. П. и Е. В. във връзка с поземления имот. Що се отнася до сочените от жалбоподателя „документи, доказателства и свидетели“, които искал да представи – липсва всякаква конкретика не само относно индивидуализацията на последните, но и за това дали същите ще внесат данни относно деянието, предмет на разглеждане по наказателното производство или относно гражданскоправния спор, очертан от жалбоподателя.