Определение № 150 от 06.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600134 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. с чл.249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.М. Н. от Адвокатска колегия Бургас и адв.Л. М. от Адвокатска колегия - Бургас, защитници на подсъдимия П. К. П., срещу протоколно определение рег.№ 6/19.01.2026г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. №279/2025г. по описа на Районен съд - Средец.С посоченото определение съдът е оставил без уважение искането на защитниц и т е за връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.Със същото определение взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия П. е била потвърдена, като то също е било атакувано.С жалбата се претендира отмяна на определението и връщане на делото на РП-Бургас за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на техния подзащитен да разбере включително чрез обвинителния акт в какво престъпление е обвинен, за да упражни правото си на защита, както и да бъде отменена взетата му мярка за неотклонение „подписка“.

Съдебното производство е образувано по внесен в Районен съд - Средец обвинителен акт срещу П. К. П., обвинен в престъпление по чл.343, ал.1,б."б", пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2, чл.50, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.45, ал.1 и чл.46, ал.2 от ППЗДвП.

С протоколно определение №6 от 19.01.2026г. по н.о.х.д. № 279/2025 г., РС-Средец е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП-Бургас за отстраняване 1 на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,като е констатирал ,че на досъдебното производство не са допуснати такива, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалата.Излагат се съображения, че доводите на защитата в значителната си част касаят допускане, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, които възражения са изключени от обсъждането им в разпоредително заседание, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел,че обвинителният акт е изготвен при спазване на изискванията на чл.246 от НПК и тези залегнали в ТР №2/07.10.2002г., като не било налице противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт. Упоменато е, че съдебната фаза е централна в наказателния процес и в хода на съдебното следствие страните могат да правят доказателствени искания, които да водят до изясняване на предмета на доказване.

Взето е становище и по възражението във връзка с грешното посочване на разпоредбите, запълващи бланкетните такива, като съдът се е мотивирал,че следва да намери приложение т.7 на ТР №2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС, а именно ,че съдът при произнасянето си е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението,запълващо бланкетната норма на чл.343 НК, когато в обстоятелствената част на акта са описани фактическите обстоятелства по извършването му.

По поредното направено възражение,че в обвинителния акт не е конкретизирана формата на вина непредпазливост на деянието, което се претендира да е извършено от обвиняемия, първоинстанционния съд е счел,че този пропуск не е съществен, тъй като съдът можел да запълни тази празнота в произнасянето на прокурора.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, прие следното:

Въззивният съд е сезиран с частна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна.Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Според приетите стандарти

2 за минимални изисквания към съдържанието на обвинителния акт, залегнали в ТР№2/2002г. по т.д. № 2 от 2002г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Действително, в тълкувателното решение е възприето, че непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършаване на деянието, не е основание за връщане на делото в предходната му фаза, когато последното не представлява елемент от престъпния състав, което обаче, не се отнася към настоящия казус.Изпълнителното деяние на престъплени ята по 343 вр. с чл.342 НК се осъществява когато при управление на транспортно средство се нарушават правилата за движение. Разпоредбата на чл.343, ал.1 от НК е бланкетна по своя характер и се запълва със съдържание чрез правни норми, част от нормативни актове, различни от НК - в случая това се явява ЗДвП.Посочването на нормите към които препраща б ланкетната разпоредба е задължително, като прокуратурата е длъжна да ги индивидуализира както при цифровото формулиране на обвинението, така и при словесното, защото по този начин се очертава предмета на доказване, а и на обвиняемия се гарантира възможността да се защити по обвинението за извършени конкретни нарушения по ЗДвП.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай липсва описание на част от съставомерните признаци на престъпния състав, за който подсъдимият е бил предаден на съд, което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение, което е отстранимо. То е дотолкова съществено,че прегражда възможността подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен, респективно възможността му да организира пълноценно защитата си, а на следващо място - препятства възможността за очертаване на предмета на доказване в съдебното производство.

Както сам е упоменал районния съд, за да даде правилната квалификация, запълваща бланкетната норма на чл.343 НК,следва в обстоятелствената част на обв.акт да са описани фактическите обстоятелства по извършването му. В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е изброил нарушените според него правни норми по ЗДвП и ППЗДвП и тяхното съдържание, без да посочи каквато и да е фактология, относима към изброените нарушения или с други думи не става ясно какви са били обективираните действия от страна на обвиняемия,с които ги е нарушил.

3

На второ място,въззивният съд намира,че е основателно твърдението в частната жалба,че следва в обстоятелствената част на обвинителния акт да е посочена и формата на вината непредпазливост, която се вменява на обвиняемия, именно за да разбере същият какво деяние се претендира от страна на обвинението да е извършил, както от обективна така и от субективна страна.

Въззивният съд констатира и друго съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е упоменато от защитата още в хода на разпоредителното заседание, но е убягнало от вниманието на съда и не е получило отговор в атакувания съдебен акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изброени вида и характера на причинените телесни увреждания на пострадалата свидетелка,а именно - загуба на слезка /далак/тежка телесна повреда, фрактура на лява лопатка, ребра и обезобразяване на частта от тялото в коремната област - средни телесни повреди, а охлузванията по лицето се явявали леки телесни повреди.

В диспозитивната част на обвинителния акт обаче е описано, че обвиняемият е предаден на съд за причиняване на тежка телесна повреда на пострадалата, като е посочена и такава правна квалификация /по чл.343, ал.1,б."б", пр.1 НК/. Несъмнено в тази законова разпоредба наказателната санкция е алтернативна, като се предвижда наказание за тежка и респ. средна телесна повреда, като в съдебната практика се възприема,че когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания /тежка и средна/, е налице едно престъпление,което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат /Постановление №3/27.09.1979г. на Пленум на ВС/. При изброяването на причинените на пострадалата в диспозитивната част на обв.акт тежки телесни увреждания – руптура на слезката, наложило оперативното й отстраняване и реализирало медикобиологичния признак загуба на слезка, са описани и други телесни увреждания, които имат характер на средни телесни повреди, а именно фрактура на лява лопатка с разместване на фрагменти,довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 1,5-2 месеца, фрактура от 3-то до 6-то ребро по задната скапуларна линия, довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от около 2-25 месеца, оперативен цикатрикс в областта на коремната стена,довел до обезобразяване 4 на други части на тялото. Именно това изброяване води до неяснота на обвинителната теза и невъзможността на подсъдимия да разбере за какво обвинение е предаден на съд, какъв е вида и броя на телесните увреждания, които е причинил ,още повече, че описанието им в диспозитивната и обстоятелствена част на прокурорския акт не съответства. При положение,че по-лекия престъпен състав се поглъща от по-тежкия такъв, с оглед характера на причинените телесни увреждания, същите следва да се разграничат и в диспозитивната част на обв.акт да намери описание единствено съставомерната телесна повреда,причинена на пострадалата.Така констатираното съществено нарушение на процесуалните правила се отнася и до постановлението, с което обвиняемият П. е привлечен като такъв в хода на досъдебното производство.

Останалите аргументи на защитата,изложени както в разпоредителното заседание,така и в частната жалба, въззивният съд намира за несъстоятелни, тъй като правилно е упоменал първоинстанционния съд,че същите представляват анализ и оценка на събраните до момента доказателствени средства и евентуално се прави искане за събиране на нови доказателства, което е в разрез със забраната на чл.248, ал.4 от НПК да се обсъждат тези възражения в хода на разпоредителното заседание.

Правилна е преценката на първата инстанция,че взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия П. К. П. е правилно определена и следва да обезпечи присъствието му в централата фаза на процеса – съдебната, в която не са приложими сроковете по чл.234, ал.8 от НПК.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че определението по чл.248, ал.1, т. 3 НПК следва да бъде отменено, като съдебното производство по н.о.х.д. №279/2025г. на РС-Средец бъде прекратено и делото върнато на прокурора. Определението в частта по чл.248, ал.1, т.6 от НПК по отношение на взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо обвиняемия е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение рег.№ 6/19.01.2026г., постановено по н.о.х.д.№ 279/2025г. по описа на Районен съд- Средец, в частта с която е оставено без уважение искането на защитниците на подсъдимия П. К. П. за 5 връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д.№279/2025г. по описа на Районен съд - Средец.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществен и нарушения на процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част, с което взетата мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на подсъдимия П. К. П. е била потвърдена.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6