Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1345 от 24.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50625/2021
Вид
Решение № 1345
Подписан
24.01.2024
Състав
МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110150625 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу С. Г. Н., Г. В. Н. и А. Л. Н., искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

1. С. Г. Н. - сумата в размер на 971,67 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 141,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер н а 27,28 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.;

2. Г. В. Н. - сумата в размер на 728,75 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 105,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер н а 20,46 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.;

3. А. Л. Н. - сумата в размер на 242,91 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 35,28 лева, представляваща 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер на 6,82 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците, респ. техния наследодател топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. Н., в който посочва, че преди подаване на исковата молба – на 02.02.2021 г. е извършил плащане в размер на 400 лева, което счита, че следва да бъде взето предвид. Отделно от това посочва, че е поискал сключване на споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задълженията.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. Н., чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия, като оспорва ищецът да е доставял такава в процесния имот, съответно, че не е потребена топлинна енергия в твърдения размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните суми. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Л. Н..

Третото лице – помагач на страната на ищеца б не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последниите е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 09.05.1965 г., както и представеното удостоверение от „ГИС“София, се установява, че Г. Ц. Н. и М. М. Н. са придобили правото на собственост върху 2 процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16. От изготвените справки за родствени връзки се установява, че Г. Ц. Н. е починал на 12.03.1988 г., като негови наследници по закон са съпругата му М. М. Н., която е починала на 31.05.2020 г. и децата му в Г. Н. и ответника С. Г. Н.. Установява се, че в Н. е починал на 06.07.2009 г., като негови наследници по закон са ответника А. Л. Н. – негова съпруга и ответника Г. В. Н.

– негов син. Следователно със смъртта на Г. Ц. Н. се прекратява съпружеската имуществена общност между него и М. М. Н., като дяловете им са равни (чл. 28 СК). Така делът на Г. Ц.

Н. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот е наследен от съпругата му и техните деца при равни квоти съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, т.е. М. Н., ответникът С. Н. и в Н. са наследили по 1/6 ид.ч. от имота. Последният е починал впоследствие, като неговият дял е наследен от двамата ответници А. Н. и Г. В. Н. при равни квоти, т.е. по 1/12 ид.ч. Установява се, че след това е починала и М. Н. - на 31.05.2020 г., като притежаваните от нея общо 4/6 ид.ч. от имота (1/2 + 1/6) са наследени при равни квоти от ответника С. Н. и от ответника Г. В. Н., който по правилото на чл. 10 ЗН замества починалия преди това в Н. или всеки от двамата ответници е наследил 2/6 от наследството на М. Н.. Следователно ответниците се явяват съсобственици на процесния имот, като С. Н. притежава 6/12 ид.ч. от имота (=1/2), Г. В. Н. притежава 5/12 ид.ч. от имота, а А. Н. – 1/12 ид.ч. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба ответниците заедно с М.

Н., в качеството им на собственици на процесния имот са били клиенти на топлинна енергия през исковия период, като част от ответниците в качеството им на наследници по закон на собственика М. Н. освен правата са наследили и задълженията й, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, налагащи извод в друг смисъл. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответниците, респ. техните наследодатели да са отчуждили процесния имот преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове.

Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за отопление на имот въз основа на показанията на ИРРО монтирани на 4 бр. радиатори в имота и за БГВ, определяна въз основа на реален отчет на един водомер.

Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 1981,96 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.

От събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период за извършени плащания в общ размер на 112,42 лева.

Следователно общият размер на задължението за главница за стойност на потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 1869,54 лева. Не се установява от събраните по делото доказателства да са извършвани други плащания, с които да са погА.вани задълженията за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., в какъвто смисъл са 3 твърденията на ответника С. Н.. Този извод следва след анализ както на представените от ответника писмени доказателства, така и от посоченото от вещото лице в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като всички приети писмени доказателства за извършвани плащания се отнА.т за погА.ване на задължения, които са възникнали преди или след исковия период.