Решение № 1125 от 29.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300502298 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Е. С. Б., в качеството му на длъжник по и.д. № 20208210400586, по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 29.07.2026г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че в период от две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия.

Поддържа, че вземането е погасено по давност поради бездействие на кредитора и валидно предприет изпълнителни действия. Сочи, че има призната 100% неработоспособност, т.к. има онкологично заболяване. Прави оплакване на извършено грешно превалутиране. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да постанови прекратяване на изпълнителното производство. Моли за освобождаване от внос на такси и разноски поради влошеното си здравословно състояние.

Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕАД е подала отговор, в който 1 оспорва жалбата. Поддържа че не е налице период от две години, през който да е налице бездействие на взискателя.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Посочва подробно извършените по изпълнителното дело действия, от които се установява, че взискателят регулярно е изисква предприемането на действия по принудително изпълнение.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. №20208210400586, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 03.06.2020г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД за събиране на вземането му от Е. Б. по изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д.№ 6271/10, ПРС.

При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК : на 20.07.2020г.- искане за вписване на възбрана и запор на банкови сметки; на 28.07.2020г.- молба на взискателя за налагане на запор на банкови сметки; на 05.08.2020г. – молба за запор на МПС; на 01.09.2020- налагане на запор на две МПС; на 26.05.2022г. – молба на взискателя за запор на банкови сметки, на 31.05.2022г.- молба за запор на трудови възнаграждения и пенсии, на 01.06.2022г. – запор на банкови сметки; на 12.05.2023г.- молба на взискателя за налагане на запор на банкови сметки и на трудови възнаграждения и пенсии; -15.01.2024г.- молба на взискателя за налагане на запор на банкови сметки и на трудови възнаграждения и пенсии;

24.03.2024г.- молба на взискателя за налагане запор на банкови сметки, 01.04.2024г.- наложен запор на банкови сметки и пенсии; -26.02.2025г.- молба 2 на взискателя за налагане запор на банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии; 25.11.2025г.- молба на взискателя за налагане запор на банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии; - 16.02.2026г.- молба на взискателя за налагане запор върху банкови сметки.

С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2020-2026г., спорът се заключава дали име период, в който не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност жалбоподателят твърди единствено, че изпълнителните дествия не са предприемани реално.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следва да се посочи и че при възлагане на съдебния изпълнител да извърши действията по събиране на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите такси и разноски за конкретно действие. В този смисъл насрочването на опис или 3 налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането.

Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това. Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния изпълнител.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия по събиране на дълга или действия на ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи. На първо място следва да се посочи, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е извършването на действия по принудително изпълнение. Видно от посочените факти по изпълнителното дело не е налице нито един период от две години, в който да не са искани и/или предприемани изпълнителни действия. Регулярно са внасяни и разноски за същите. По отношение твърдението, че реално не са извършвани действия по принудително изпълнение, съдът вече изложи съображения, защо това не намира законова опора. За прекъсване на давността е без значение дали изпълнителния способ е осъществен, необходимо е да е насочено изпълнение, като без правно значение е защо не е завършено, т.к. в случая е необходимо доказване на факта, че изпълнението не е изоставено. Ето защо съдът намира, че не е налице нито един период от две години, в който да не е прекъсван перемпционния срок, поради което и не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

По отношение на останалите оплаквания на жалбоподателя – за погасяван на вземането по давност, за влошеното му здравословно състояние и на грешното превалутиране на дълга, съдът намира същите за ирелевантни 4 към въпроса за перемиране на изпълнителното производство. Въпросът дали едно вземане е погасено по давност или не стои извън правомощията за преценка на съдебния изпълнител. Подобно възражение длъжникът може да релевира единствено в спорен исков процес по реда на чл.439 от ГПК.

Здравословното състояние и превалутирането пък изобщо не са сред основанията за прекратяване на изпълнителното производство.

Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По искането за освобождаване от внос на ДТ съдът намира, че с оглед представените писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК, от което се установява призната 100% неработоспособност поради тежко заболяване, то същото следва да бъде уважено.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 34135/25.09.2026г. на Е. С. Б., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по и.д. № 20208210400586, по описа на ЧСИ П. Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане от 29.07.2026г., с което е оставена без уважение молбата му за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Освобождава Е. С. Б., ЕГН **********, от внос на ДТ за настоящето производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5