Решение № 64 от 06.02.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2903/2023
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 06.02.2025
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Ямбол, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г. Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20232330102903 по описа за 2023 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД гр.София против Я. Х. В. от гр.Я., с която се претендира да бъде признато за установено, че в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземането по договор № **********, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд - Я., а именно: 5625.79 лева - главница по договора за кредит; 1171.61 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2023 г.; 734.39 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Иска се присъждане на разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 08.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, чийто правоприемник е ищеца „Юробанк България“ АД и ответницата Я. Х. В. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ******************, по който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заем в общ размер на 9000.00 лева за срок от 73 месеца до 20.02.2023 г., като заемът следва да бъде върнат на равни месечни вноски всяка в размер на 258.14 лева, съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят е заплатил и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
1
Между страните по договора за кредит е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит предвид извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г., причинено от вируса COVID - 19.
Съгласно това споразумение ГПР по договора за кредит остава непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план па споразумението и новият им размер е 259.03 лева.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № ********** на 20.11.2020 г., като към тази дата са погасени 45 месечни вноски и от тази дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. По тези причини ищецът е предявил вземането си по заявление по чл.410 от ГПК, в което производство е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът не е намерен на адреса, което е довело да завеждане на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Я. Х. В. чрез назначеният й особен представител адв.Г.Д. от АК Я. е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и желае отхвърлянето му. Заявено е, че в случая не изготвен и предоставен на крудитополучателя Стандартен европейски формуляр в съответната форма /образец/, съгласно приложение № 2 от ЗПК преди сключване на Договора за потребителски кредит, с цел предоставяне на пълна и достатъчно разбираема информация, чрез който потребителят своевременно да се ориентира за основните параметри на предлагания договор. Кредиторът не е спазил изискванията на чл.10, ал.1 (шрифт не по-малък от 12 за всички елементи на договора), както и чл.11, ал.2 от ЗПК относно ОУ. Общите условия са неразделна част от Договора за потребителски кредит, като всяка страница се подписва от страните по договора. Не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа твърденията на кредитора за обявена предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор за кредит преди депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на 29.05.2023 г.
Въпреки, че формално в договора е посочен Годишен процент на разходите в размер на 18,71 %, се счита, че императивната норма на разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушена, тъй като фиксираната сума на кредита е в размер на 9000 лв., но са добавени застрахователна услуга - „Застрахователна премия“, увеличаваща задължението на кредитополучателя с още 3679,20 лв. и „Такса ангажимент" на стойност 225 лв. Тези суми са калкулирани в „Обща стойност на плащанията“ и същите са в размер на 17 995,96 лв.
Според ответницата, не е спазено правилото за изчисляване размера на ГПР и посоченият в договора 18,71 % не е изчислен съобразно изискванията на единната формула, залегнала в ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, тъй като не става ясно дали посочените елементи, увеличаващи размера на дълга са включени при изчисляване на ГПР. Липсата на разхода „Застрахователна премия“ в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, а от друга страна при посочен в договора ГПР в размер по-нисък от реалния, несъмнено е налице заблуждаваща и нелоялна търговска 2 практика от страна на кредитната институция.
Оспорени са още размера и периода на претенцията си за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
В съдебно заседание ищецът „Юробанк България“ АД не изпраща законен или процесуален представител, но с писмени молби поддържа заявената претенция.
Ответницата Я. Х. В., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, а възраженията по предявения иск се поддържат от особения представител адв.Г.Д..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ ****/2023 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., П. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България /понастоящем с правоприемник „Юробанк България“ АД/, с което се претендира издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Я. Х. В. за следните суми: 5625.79 лева - главница по договор за кредит № **********/8.03.2016 г.; 1171.61 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2023 г.; 734.39 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Съдът е уважил искането и е издал заповед *******/30.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за претендираните суми и разноски по делото. Длъжникът В. не е била намерена на адреса, което е довело до предявяване на иска при условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
В настоящото установително производство ищецът е представил писмените доказателства, представени от него със заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **********/8.03.2016 г. между „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ****************** - кредитор и Я. Х. В., ЕГН ********** – кредитополучател, на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 9 000,00 лв. В договора е посочено още, че застрахователна премия „Защита на плащанията“ е с размер 3 679,20 лв.; такса ангажимент е в размер на 225 лв.; броят на погасителните вноски 73 бр. месечни вноски, всяка в размер на 246,52 лв., съгласно погасителен план; общата стойност на плащанията е 17 995,96 лв.; Годишният процент на разходите /ГПР/ е 18,71 % и договореният лихвен процент е в размер на 16,28 %.
Представени са Условия на договора, подписани от страните и според чл.5 от същите при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително 3 всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането.
Съгласно чл.2 от Условията по договора размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата посочена в поле „общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент и сумата в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
Кредитополучателя заплаща и такса ангажимент посочена в съответното поле срещу което кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, като таксата се заплаща при усвояване на кредита с удържането й от общия размер на кредита.
Видно от споразумение за отсрочване на погасителни вноски към процесния договор за потребителски кредит, предвидено в т.6 от Условията, ответницата е подала заявление, съдържащо данни за временни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение на 13.03.2020 г. и е сключено споразумение за отсрочване на погасителните вноски. Уговорено е плащането на месечните вноски № 50, 51, 52, 53, 54 и 55 да се отложат за период от 6 месеца /гратисен период/, вследствие на което срокът по кредита се удължава, а размерът на месечните погасителни вноски се променя. ГПР остава непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния плана на споразумението.
По искане на страните по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице представи основно заключение, корекция на това заключение и допълнение към същото. Вещото лице въз основа материалите по делото, направените справки и изчисления, дава заключение, че по Договор за кредит ***********08.03.2016 г. е усвоена сума в размер на 9 000 лв., от които: превод по сметка на ответника на 09.03.2016 г.
- 8 775 лв. и такса ангажимент - 225 лв. В периода 18.04.2016 г. - 04.05.2020 г. по процесния договор са постъпили плащания в размер на общо 11 120,68 лв., с които са погасени: главница - 4 281,41 лв.; възнаградителна лихва - 4 470,47 лв. и застрахователна премия - 2 368,80 лв. След обявяване на предсрочната изискуемост, в периода 17.12.2021 г. - 08.08.2022 г. по договора са постъпили плащания в размер на 650лв., с които е погасена единствено част от начислената лихва за забава.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.05.2023 г., непогасените задължения по Договор **********/08.03.2016 г. са в размер на 7 289,90 лв., от които: главница 5 625.79 лв. /главница 4 718.59 лв.+застрахователна премия 907.20 лв./; възнаградителна лихва за периода 20.11.2020 г.-20.02.2023 г. - 1 171.61 лв., в т.ч. лихва кредит - 846.35 лв. и лихва отлагане - 325.26 лв. и мораторна лихва за периода 20.12.2020 г.
- 05.05.2023 г. - 1 382,61 лв. Към датата на изготвяне на заключението вещото лице е изчислило мораторната лихва в размер 1212,10 лв. за периода 30.05.2023 г. – 28.12.2024 г.
4
На поставените от ответната страна въпроси, вещото лице е дало заключение, че ГПР, посочен в договора за кредит в размер на 18,71 %, е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК и включва договорената между страните възнаградителна лихва и такса ангажимент.