Решение № 1837 от 17.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1837 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330101532 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. Г. Г., ЕГН: **********, от гр. П., ж. к. „*****“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Ц. К., е предявил срещу ответника „Интерком груп“ ООД, ЕИК 103238730, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Младост“, ж.к. ЗПЗ, ул.

„Инж. Павлин Н.“ № 11, представлявано от управителя П. Н. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ******/14.12.2021г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „******” и Заповед № ****/14.12.2021г., с която ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „*******************“ в база П. и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, за периода 14.12.2021 г.- 14.06.2022 г., в размер на 13 200 лева (тринадесет хиляди и двеста лева), да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2517,19 лева – неплатено тр. възнаграждение за м. ноември и декември 2021г., от които 1337 лева за ноември и 1180, 19 лева за декември. Претендира законна лихва и разноски.

В съдебно заседание от 11.05.2022г. ищецът е изменил исковете си по чл. 225 от КТ, като след изменението претенцията се явява предявена само за периода 14.12.2021г. – 14.02.2022г., за сумата от 4400 лева (четири хиляди и четиристотин лева), и е прекратено 1 производството за разликата до сумата от 13200 лева и до края на шестмесечния период.

В съдебно заседание от 07.10.2024г., след приемане заключението на последната експертиза по делото, съдебно-счетоводна такава, е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на исковете, като е увеличен иска за заплащане на тр. възнаграждение за м. ноември 2021г. от сумата 1337 лева на сумата от 15260, 14 лева (петнадесет хиляди двеста и шестдесет лева и четиринадесет стотинки), общо исковете за тр. възнаграждение след увеличението са с цена 16440, 33 лева (шестнадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки).

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника от 2007г., като последно е заемал длъжността „*******************“ в база П. Твърди се да работи в тази база от 2015г., дружеството да има бази и в други градове, като работата на ищеца в тази връзка е свързана с множество пътувания. Сочи се естеството на работата му да е, да определя продажните цени на продуктите в направлението, за което отговаря, след съгласуване с търговския директор, да определя целта на задачите към другите търговци, да организира и провежда срещи между клиентите и търговците на дружеството. Сочи се, че дружеството има офиси в градовете П., С., Р., В., Б., и във всеки от тях са назначени определени лица като „******“, „*****“ и „*****“. В гр. П. за ****** била назначена Е. Д., за ***** – Н. Г., а за ****** – Р. А.

Твърди се на 03.12.2021г. ищецът да е получил уведомително писмо, че срещу него е образувана дисциплинарна процедура за нарушение на тр. дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, т. 9 – увреждане имуществото на работодателя, и т. 10 – неизпълнение на др. тр. задължения, посочени в закона за счетоводството и ПВТР, като му бил даден тридневен срок за обяснения. На 07.12.2021г. ищецът предоставил писмени обяснения, в които подробно описал своята гледна точка и фактите относно твърдените нарушения.

Със Заповед № ******/14.12.2021г. на работодателя ищецът бил ************, като със Заповед № ****/14.12.2021г. ТПО било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Досежно заповед № *****/14.12.2021г. се твърди на същата да липсват каквито и да било реквизити, да не описва каквото и да било нарушение, поради което да е издадена в разрез с нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ, отделно била издадена от името на дружество, което не е работодател на ищеца. Липсвало и препращане към други документи, в които да са индивидуализирани твърдените от ответника нарушения. Цитира се практика на ВКС, като според ищеца съгл. тези решения оспорената заповед се явява изцяло незаконосъобразна.

Твърди се уволнението да е извършено в разрез с изискванията на чл. 193 от КТ – не били оценени и зачетени дадените от ищеца обяснения по случая.

В обстоятелствената част на Заповед № ******/14.12.2021г. били изложени твърдения, че във връзка с инвентаризация по заповед № ****/19.11.2021г., резултатите от която били обективирани в инвентаризационни описи/ протоколи за липси в големи размери в склад ***, база П. и склад ***, с. Т.- склад за *****., заповед № ****/23.11.2021г. на управителя на 2

„Интерком Груп“ и заповед № ***/23.11.2021г. на управителя на „Интерком Спед“, както и обяснения на други служители, поименно посочени в заповедта, се установявало нарушение на трудовата дисциплина, но нито една от изброените заповеди не била връчвана на ищеца, за да се запознае той със съдържанието им.

Неоснователни и неверни били констатациите в атакуваната заповед, че ищецът давал нареждания за експедиране на стоки от склад *** без експедиционни бележки и фактури, че не изготвял писмени документи за констатираните липси в склад ****, с. Т., че не извършил преброяване на активите, че давал нареждания да се съставят поръчки за фиктивни експедиции или да се разтоварва в складове, различни от посочените в бележките.

Ищецът дал обяснения и отговори на поставените му въпроси в писмо от 03.12.2021 г., като добросъвестно посочил това, което отговаряло на действителността.

По отношение на част от лицата ищецът нямал права или задължения за контрол, защото те не били служители на ответника, а на „Интерком Спед“. Ищецът не можел да осъществява и контрол на движение на стоките, поради което и неоснователни били твърденията в заповедта за извършени нарушения в тази насока.

Нямало и злоупотреба на доверието на работодателя, защото липсвали действия на лицето, които да компрометират оказаното доверие, а и през м. ноември 2021 г. ищецът получил допълнително възнаграждение- бонус от 13 500 лева за постигнати резултати в работата.

В работата служителите използвали операционна програма „************“, която давала възможност за онлайн търговия и позволявала дистанционно да се правят проверки, доставки, трансфери във всеки склад на дружеството, като паролата за всички била една и съща и това позволявало намеса при работа с отделните модули.

Два пъти годишно се правели инвентаризации, резултатите от които се отразявали в протоколи, съхранявани в оригинал от ответника в гр. В. Ищецът обаче не бил участвал в извършената през м. ноември 2021 г. инвентаризация, поради което не му било известно дали действително имало липси, в какво количество, който ги е допуснал и т.н. При предходната инвентаризация през м. юни 2021 г., когато ищецът участвал, не били установени никакви липси.

Твърди се, че лицето добросъвестно и точно изпълнявало служебните си задължения. Не били налице елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение.

В началото на м. юли 2021 г. ищецът претъпял трудова злополука*************************, като след оперативно лечение бил два месеца в болнични и още се възстановявал. Твърди се, че именно трудовата злополука била причината за неговото уволнение.

След завръщането си на работа през м. септември 2021 г. ищецът работил около един месец, а после поради заболяване от ******* се наложил нов болничен престой и домашно лечение за 14 дни. След новото си връщане на работа, работил още точно един месец и ТПО му било прекратено.

3

Размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 13 200 лева се определял въз основа на трудовото му възнаграждение за последния пълен отработен месец, но за м. ноември 2021 г. работодателят останал задължен да заплати допълнително ТВ на ищеца в размер на 1 337 лева, както и за сумата от 1 180, 19 лева- разлика между действителното и реално изплатеното ТВ за м. декември. Претендират се законна лихва върху сумите, както и разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер.

По претенцията за признаване уволнението за незаконно и отмяната му се твърди същата да е неоснователна, доколкото според работодателя издадената заповед за налагане на дисц. наказание „**********“ е издадена при спазване на процедурата и притежаваща изискуемите реквизити. Твърди се на 19.11.2021г. да е извършена инвентаризация в търговската база в гр. П., при която били установени липси на стоки, за които отговарял ищецът. При извършена допълнителна проверка и анализ на движението на стоките от продуктово направление в информационната система на дружеството се установявали извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта. От лицето били поискани писмени обяснения, които той дал и така бил наясно за какви нарушения му се искат обясненията, като правото му на защита не било нарушено или ограничено.

Заповедта била мотивирана, посочени били всички необходими реквизити, а злоупотребата с доверието се изразявала в извършени от ищеца действия с цел набавяне на имотна облага за себе си или за друг. В случая с една заповед се налагало дисциплинарното наказание „**********“, а с друга - се прекратявало ТПО на лицето, за което не съществувала законова пречка. Във втората заповед не било необходимо да се преповтарят констатациите за извършените нарушения на трудовата дисциплина, защото те касаели наложеното наказание. Заповедта за прекратяване на ТПО била правилна и законосъобразна, като тя не страдала от твърдените в ИМ пороци, които да водят до отмяната й.

По иска за заплащане на неплатен остатък от тр. възнаграждение за месеците ноември и декември 2021г., също се твърди да е неоснователен. Твърди се на ищеца да са начислени и заплатени всички дължими суми за периода на ТПО. Твърди се за м. 09 да му е било заплатено доп. ТВ за постигнати резултати – 2200 лева, но това не давало на ищеца право за автоматичното му получаване и за следващите месеци. За тези два месеца не било налице основание за начисляване и изплащане на ТВ в размер, по-голям от уговорения в тр. договор, а такова му било вече изплатено. Ето защо моли този иск да се отхвърли като неоснователен.

Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърлят всички искове, като се претендират и разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си поддържа иска, като искът за присъждане на тр. възнаграждение се поддържа в увеличения му размер. Претендира разноски, възразява за прекомерност на хонорара на пълномощника на др. страна. Представя писмена защита.

4

В съдебно заседание ответната страна, чрез пълномощника адв. С. поддържа отговора, оспорва исковете, оспорва иска за тр. възнаграждение в увеличен размер, като твърди всички възнаграждения, основни и доп. такива на ищеца да са били заплатени. Сита за неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност на хонорара, който е изчислен върху исковете по цената преди увеличението им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “************”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че съответната заповед е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.