Решение № 79 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100502353 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 18887/21.10.2024 г., постановено по гр.д. № 46129/2023 г. на Софийски районен съд, 61 състав, съдът е осъдил „Уиз Еър Унгария” Црт., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № Gg 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария” Црт. – клон България, ЕИК 200830927, да заплати на Д. П. С., ЕГН **********, следните суми:

- на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 18 570,63 лева, представляващи сбор от неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.07.2020 г. – 31.10.2020 г. и за периода 21.04.2021 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното изплащане;

- на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 3761,72 лева, представляващи сбор от неплатените възнаграждения за дните, през които Д. П. С. е ползвала годишен платен отпуск в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното изплащане;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 550,93 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за дните, през които Д.

П. С. е ползвала годишен отпуск, начислено за периода 10.11.2021 г. – 10.08.2023 г.;

- на основание чл. 264 КТ сумата от 908,37 лева, представляващи неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.05.2021 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното плащане;

1

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 102,67 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници, начислено за периода 10.06.2021 г. – 10.08.2023 г.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от Д. П. С., ЕГН **********, срещу „Уиз Еър Унгария” Црт., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № Gg 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария” Црт. – клон България, ЕИК 200830927, искове както следва:

- иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за горницата над сумата от 18 570,63 лева до пълния предявен размер от 36 788,94 лева, представляващи сбор от неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.07.2020 г. – 31.10.2020 г. и за периода 21.04.2021 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното изплащане;

- иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за горницата над сумата от 3761,72 лева до пълния предявен размер от 3770,31 лева, представляващи сбор от неплатените възнаграждения за дните, през които Д. П. С. е ползвала годишен платен отпуск в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното изплащане;

- исковете с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителността на клаузи от трудовите договори, сключени между Д. П. С., ЕГН **********, и „Уиз Еър Унгария” Црт., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № Gg 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария” Црт. – клон България, ЕИК 200830927, както следва: т. 5б от трудов договор от 02.04.2017 г. и т. 5б от трудов договор от 23.11.2020 г.;

- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 17 755,26 лева, представляващи сбора на неплатени „секторни плащания”, дължими за периода 01.07.2020 г. – 31.10.2020 г. и за периода 21.04.2021 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2293,07 лева, представляващи обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения за периода 10.08.2020 г. – 10.08.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Уиз Еър Унгария” Црт., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № Gg 0110-140174, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария” Црт. – клон България, ЕИК 200830927, да заплати на Д. П. С., ЕГН **********, сумата от 1075,54 лева, представляващи сторени по делото разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Д. П. С., ЕГН **********, да заплати на „Уиз Еър Унгария” Црт., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № Gg 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария” Црт. – клон България, ЕИК 200830927, сумата от 2146,42 лева, представляващи сторени по делото разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил „Уиз Еър Унгария” Црт., учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с фирмен № Gg 0110-140174, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария” Црт. – клон България, ЕИК 200830927, да заплати по сметка на СРС сумата от 1162,36 лева, представляващи разноски по делото.

2

С Определение № 51790/20.12.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата на Д. П. С., ЕГН **********, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Срещу отхвърлителните части от първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Д. П. С.. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно в обжалваните части. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че е валидна нормата на чл. 5б от процесните трудови договори, според която сумата за първите два сектора ще се счита включена в основното брутно трудово възнаграждение. Твърди се, че страните не могат валидно да уговорят, че част от допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер ще бъде част от основната заплата, тъй като това противоречи на чл. 4, ал. 2 НСОРЗ. Твърди се, че целта на клаузата на чл. 5б от договора е била да прикрие желанието на ответника да изплаща първите два сектора под формата на „дневни пари”. Поддържа се, че евентуално съдът е следвало да прогласи атакуваната клауза за недействителна поради това, че с нея се заобикаля законът. Твърди се, че през процесния период ответникът е начислявал на стотици служители ежемесечно „секторни плащания”, както и дневни пари. Сочи се, че дневните пари са в размер, който съответства на сбора на секторните плащания за два стандартни сектора, определени на база длъжността и професионалната квалификация. Поддържа се, че изпълнените полетни дежурства често не са били стандартни, поради което е изплащан секторен бонус. Излагат се съображения за недействителността на клаузата на чл. 5б, изр. 2 от процесния договор, като се сочи, че СРС е игнорирал съдържанието на вътрешната политика на ответника за възнагражденията на кабинния екипаж. Поддържа се, че ответникът е възнамерявал да изплаща допълнително възнаграждение за първите два прелетени сектора чрез суми, които е осчетоводил като „дневни пари” и върху които се дължат осигурителни вноски. Поддържа се, че ако съдът беше извършил преценка на оспорените клаузи в контекста на вътрешните политики на работодателя, то той би достигнал до извода, че чрез оспорените клаузи се прикрива желанието на ответника да изплаща възнаграждението за първи два сектора под формата на „дневни пари”. Твърди се, че компонентите, които трябва да се включат в обезщетението по чл. 177, ал. 1 КТ, са нормативно изброени в НСОРЗ. Твърди се, че в обезщетението по чл. 177 КТ следва да се включат и компонентите, които нямат предварително установен размер като комисионите. Поддържа се, че въпреки че е приел, че всички секторни плащания, вкл. за първите два сектора, представляват компоненти на брутното трудово възнаграждение, при преценката на иска по чл. 215 КТ съдът е счел, че ответникът е изплатил дневни командировъчни пари. Твърди се, че това е нелогично, защото ответникът не може с една и съща сума да погаси две задължения. Твърди се, че след като допълнителното възнаграждение за първите два сектора е плащано като „дневни пари”, съдът е трябвало да приеме, че дневни командировъчни пари по смисъла на чл.

215, ал. 1 КТ изобщо не са изплащани. Поддържа се, че неправилно е отхвърлена претенцията за присъждане на „секторни плащания” за първите два сектора. Твърди се, че от представените обяснения от ответника несъмнено става ясно, че ответникът е следвало да заплаща възнаграждение за всеки прелетян сектор. Твърди се, че ако въззивният съд приеме, че ответникът е плащал дневни командировъчни пари, то той трябва да присъди на ищцата търсените „секторни плащания” в пълен размер. Твърди се, че на ищцата се дължи и законната лихва върху сумите, които първоинстанционният съд неправилно е отказал да присъди. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в обжалваните части и уважаване на претенциите на ищцата. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „Уиз Еър Унгария” Црт. Твърди се, че дружеството не е работодател на ищцата и никога не е имало такова 3 качество. Поддържа се, че СРС правилно е съобразил възраженията на ответника, че клаузата на чл. 5б от договора не е недействителна. Сочи се, че секторните плащания не са нормативно определено допълнително възнаграждение, а се въвеждат със сключения между страните трудов договор. Поддържа се, че за първи и втори сектор не се дължи допълнително възнаграждение, тъй като за тях се заплаща основно трудово възнаграждение. В тази връзка се поддържа, че дори и секторните плащания да са допълнителни възнаграждения с постоянен характер, то такива не се дължат за първи и втори сектор. За трети, четвърти и следващ сектор се заплаща „секторно плащане”, като за всички сектори се изплащат и командировъчни пари. Твърди се, че от експертизата по делото е видно, че командировъчните пари се заплащат, осчетоводяват и облагат отделно от основното и допълнителното възнаграждение.

Поддържа се, че е преклудирано твърдението от жалбата, че клаузата на чл. 5б от договора заобикаля закона. Твърди се, че с исковата молба ищцата изрично е признала, че командировъчни пари са й заплащани, като е оспорила единствено дължимия размер за тях. В тази връзка се поддържа, че с жалбата се въвежда нов иск с ново основание – че работодателят не е изплащал изобщо командировъчни пари. Поддържа се, че винаги предявеният иск е бил за разликата между командировъчните, платени от работодателя, и тези, които биха се дължали, ако се приложи НСОРЗ по начина, предложен от ищцата. Поддържа се, че секторният бонус е възнаграждение, което работодателят плаща при прелетян сектор, който е с дължина над стандартния сектор.

Сочи се, че ако първите два сектора са с дължина над стандартните, работодателят заплаща секторен бонус, с което се постига справедливо заплащане. Твърди се, че допълнителни възнаграждения се плащат само за трети и следващ сектор, защото те не са покрити от основното трудово възнаграждение. Твърди се, че обстоятелството, че дневните пари са плащания по чл. 215 КТ се потвърждава от доказателствата по делото и изявленията в исковата молба. Излагат се съображения, че искът по чл. 177 КТ е уважен в съответствие с основанието и петитума от исковата молба, като ищцата няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в тази част. Твърди се, че ако ищцата претендира разликата от 8,59 лева, то това е предявяване на нов иск, което е недопустимо на този етап от делото. Поддържа се, че парадоксално ищцата твърди, че неин работодател е ответникът, а иска да се приложи политиката за отпуските на клона. Твърди се, че е несъстоятелно твърдението на ищцата, че в правилата на клона е предвидено, че обезщетението по чл. 177 КТ се определя по ред, различен от предвидения в НСОРЗ. Твърди се, че ако беше предвидено да се използва понятието среднодневно възнаграждение, различно от понятието „среднодневно брутно трудово възнаграждение”, то би се предвидило, че в този термин се включват и допълнителните трудови възнаграждения с непостоянен характер. Твърди се, че в случая работодателят е начислявал и изплащал възнаграждение за платен годишен отпуск според разпоредбите на КТ и НСОРЗ. Поддържа се, че доколкото в политиката на клона не са определени елементите на възнаграждението по чл. 177 КТ, то те се извеждат от нормата на чл. 18 НСОРЗ. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваните от ищцата части.