Присъда № 26 от 16.12.2024, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26/16.12.2024 год. по НОХД № 256 от 2024 год.

Подсъдимият К. Ф. М., роден на ********** в гр. С., живущ в ****, **********, *******************, с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП – С. за това, че:

На 17.05.2023 г. в **** и в с. З., обл. С., чрез измама – че ще бъде получена парична помощ, е склонил другиго – М. С. Р. от ****, да подпише частен документ – Договор за стоков кредит № **** с „БАНКА ДСК“ АД гр.

София, **********, представлявана от „З.Б.“ ООД с. З., обл. С., със съдържание, което не съответства на волята на подписалата М. С. Р. – престъпление по чл. 315, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК;

На 17.05.2023 г. в **** и в с. З., обл. С., с цел да набави за себе си имотна облага, е използвал неосведомеността и заблуждението на М. С. Р. от ****, че дописвайки Договор за стоков кредит № ******** г. с „БАНКА ДСК“ АД гр. София, **********, представлявана от „З.Б.“ ООД с. З., обл. С., ведно с приложените към него документи – Погасителен план и ГПР към искане за кредит № ****, Общи условия за договори за стоков кредит, Декларация за автоматичен обмен на финансова институция на основание чл. 142т, ал. 1, т. 1 от ДОПК за физически лица, Искане за стоков кредит от 17.05.2023 г., Приложение № 2, Декларация-съгласие от 17.05.2023 г., Информация относно обработването на лични данни, Графа „подпис“, Искане за стоков кредит № ******** г. в графа „кредитоискател“, Декларация за предоставена преддоговорна информация от 17.05.2023 г., че ще получи парична помощ и с това причинил имотна вреда в размер на 14 605,24 лв., като причинената вреда е в „големи размери“ – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.

209, ал. 1 от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник наказателното производство се проведе по правилата на глава двадесет и седма от НПК. След като подсъдимият призна пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съдът установи, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение на основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП – С., ТО – Тутракан, пледира за признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения и налагане на наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК , а именно лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което, след като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК бъде редуцирано с 1/3 до 12 месеца, да бъде отложено по правилата на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Служебно назначеният повереник на частния обвинител се присъединява към искането на представителя на държавното обвинение, че подсъдимият 1 следва да бъде наказан за извършените от него престъпления в условията на съвкупност. Поддържа, че наказанието ЛОС следва бъде завишено и да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия поддържа предложението на прокурора.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че няма какво повече да каже.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, на основание чл.

373, ал. 3 от НПК намира за установена следната фактическа обстановка:

К. Ф. М. е роден на ********** в гр. С., живущ в ****, **********, *******************.

Пострадалата М. Р. била инвалидизирана с поставена диагноза „Друга уточнена олигофрения/състояние след прекаран енцефалит в ранна детска възраст, левостранна спастична хемипареза, умерена степен на олигофрения“.

Поради здравословното си състояние пострадалата е била в невъзможност да ръководи постъпките си по разумни подбуди. През 2022 г. същата, заедно с грижещата се за нея внучка св. М. С., била настанена в общинско жилище в с.

И.,тъй като ползвания от тях дом изгорял.

На неустановена дата през м. май 2023 г. св. Р. се срещнала със С. М., с която се познавали от дълги години. В хода на разговора св. Р. се оплакала, че не достигали парите, за да си купува лекарства. Поради това М. предложила да отидат до с. З., обл. С., където имало мъж, който раздавал парични помощи до 500 лв. на нуждаещи се.

На 17.05.2023 г. подс. К. М. (син на С. М.) посредством управлявания от покойния Р. Т. автомобил завел св. Р. до офис на „З.Б.“ ЕООД в с. З..

Дружеството действало като посредник на „БАНКА ДСК“ АД при сключването на договори за стоков кредит. Подс. М. и постр. Р. влезли в офиса. Пострадалата,с мисълта,че подписва документи за паричната помощ,което ще получи, подписала Договор за стоков кредит № **** на стойност 10 000,00 лв., като междувременно подс. М. насочвал св. Р. къде и какво да подписва. Във връзка със сключването на договора пострадалата подписала също Погасителен план и ГПР към искане за кредит № ****, Общи условия за договори за стоков кредит, Декларация за автоматичен обмен на финансова институция на основание чл. 142т, ал. 1, т. 1 от ДОПК за физически лица, Искане за стоков кредит от 17.05.2023 г., Приложение № 2, Декларациясъгласие от 17.05.2023 г., Информация относно обработването на лични данни и Декларация за предоставена преддоговорна информация от 17.05.2023 г.

След сключването на договора подсъдимият дал на пострадалата сумата от 500,00 лв., за която последната мислела, че е обещаната парична помощ.

След това, на неустановена по делото дата, подсъдимият се уговорил със св. М. С. да му продаде актива от подписания от пострадалата договор, за което подс. М. получил сумата от 3 500,00 лв.

2

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание чл. 373, ал. 3 от НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, предмет на направеното от подсъдимия самопризнание, и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимият К. М. е наказателно отговорно лице и като такъв е надлежен субект на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

Подс. М. е осъществил всички съставомерни елементи на основния състав на измамата. Изпълнителното деяние се състои във въвеждането в заблуждение и поддържането на това заблуждение на пострадалата, че ще съдейства при получаването на парична помощ в размер на 500,00 лв., вместо реалното сключване на договор за стоков кредит за 10 000,00 лв. Престъпният резултат се свежда до нанасянето на имотна вреда на св. Р., която е равна на разликата между отпуснатия стоков кредит в размер на 10 000,00 лв. и получената фактически от пострадалата сума от 500,00 лв. По този начин имущественият пасив в патримониума на постр. Р. се е увеличил с 9 500,00 лв., а не с предявената в обвинението сума, представляваща пълния размер на кредита заедно с бъдещите и несигурни плащания за погасяване на договорната лихва (част от които могат да бъдат избегнати напр. при предсрочно погасяване на кредита или пък при обявяването на кредита за предсрочно изискуем). Последното се явява и причината подсъдимият да бъде оправдан в тази част. Налице е причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние и престъпния резултат, доколкото въвеждането в заблуждение на пострадалата е изиграло ролята на необходима предпоставка (причина), без която не би се осъществил престъпният резултат – увеличаването на нейния имуществен пасив. Неминуемо за осъществяването на престъпния състав са изиграли роля и заблуждението и неосведомеността на пострадалата (обусловени от здравословното състояние), което съдът цени като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, взето предвид при индивидуализацията на наказанието.

Възведеният в обвинението квалифициращ признак имотната вреда да е в големи размери съдът намира, че не е налице, независимо дали от гледна точка на посочената в обвинителния акт сума от 14 605,24 лв., или приетата от съда такава – 9 500,00 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1998 г. на ВКС, ОСНК, признакът „големи размери“ е налице, когато сумата надвишава 70 минимални работни заплати към датата на извършване на престъплението.

С ПМС № 497/29.12.2022 г. е прието за 2023 г. МРЗ да е в размер на 780,00 лв., съответно – „големи размери“ биха били налице, ако имотната вреда надхвърля 54 600,00 лв. Ето защо подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

От субективна страна подс. М. е действал в условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че въвеждайки в заблуждение пострадалата да изтегли 3 уговорения стоков кредит в размер на 10 000,00 лв., използвайки доверчивостта и финансовата неграмотност на последната, подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на противоправния резултат – да се обогати неоснователно за сметка на постр. Р., на която същевременно с това е причинил имотна вреда в размер на 9 500,00 лв. Налице е и съставомерната специална цел – набавянето на имотна облага от подсъдимия. Последното се извежда по аргумент от по-силното основание, тъй като с настъпването на имотната облага от 3 000,00 лв. (след приспадане на дадените от него 500,00 лв. на св. Р.) се е осъществила и самата цел.

Въз основа на изложеното дотук, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл. 209, ал. 1 от НК.

Според настоящия съдебен състав осъщественото от подс. М. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК поглъща това по чл. 315, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Първият довод за това е обстоятелството, че подписването на договора за стоков кредит (и приложените към него документи) е част от изпълнителното деяние на измамата, а не е следствие от нея (както изисква съставът по чл. 315, ал. 2 от НК – „…който чрез измама склони…“). Вторият довод съдът извежда от субективното отношение на дееца към извършеното – подс. М. е целял не просто да склони постр. Р. да подпише договора за стоков кредит, а чрез подписването на договора да облагодетелства себе си за нейна сметка. Именно поради това подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност единствено за деянието по чл. 209, ал. 1 от НК, но не и за евентуално осъществените обективни признаци на други престъпни състави, включени в конкретното изпълнително деяние на измамата, какъвто в настоящия случай е този по чл. 315, ал. 2 от НК.

Воден от горното, съдът призна подсъдимия К. М. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 315, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК за това, че на 17.05.2023 г. в **** и в с. З., обл. С., чрез измама – че ще бъде получена парична помощ, е склонил другиго – М. С. Р. от ****, да подпише частен документ – Договор за стоков кредит № **** с „БАНКА ДСК“ АД гр. София, **********, представлявана от „З.Б.“ ООД с. З., обл. С., със съдържание, което не съответства на волята на подписалата М. С. Р., като го оправда по повдигнатото му обвинение.

Съдът призна подсъдимия К. М. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 17.05.2023 г. в **** и в с. З., обл. С., с цел да набави за себе си имотна облага, е използвал неосведомеността и заблуждението на М. С. Р. от ****, че дописвайки Договор за стоков кредит № ******** г. с „БАНКА ДСК“ АД гр.

София, **********, представлявана от „З.Б.“ ООД с. З., обл. С., ведно с приложените към него документи – Погасителен план и ГПР към искане за кредит № ****, Общи условия за договори за стоков кредит, Декларация за автоматичен обмен на финансова институция на основание чл. 142т, ал. 1, т. 1 от ДОПК за физически лица, Искане за стоков кредит от 17.05.2023 г., Приложение № 2, Декларация-съгласие от 17.05.2023 г., Информация относно 4 обработването на лични данни, Графа „подпис“, Искане за стоков кредит № ******** г. в графа „кредитоискател“, Декларация за предоставена преддоговорна информация от 17.05.2023 г., че ще получи парична помощ и с това причинил имотна вреда в размер на 14 605,24 лв., като причинената вреда е в „големи размери“, като го оправда по повдигнатото му обвинение.