Определение № 1937 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1937 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002103359 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на П. Ю. Т. чрез адв. Б. и на П. Д. Я. чрез адв. Е., против решение № 258 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 1671/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив.

От ответниците по жалба – насрещни страни в производството, са постъпили отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с които считат, че липсват предпоставки за достъп до касация по жалбата на насрещната страна, която по съществото си е и неоснователна.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбите е цитираното въззивно решение, с което:

- е потвърдено решение № 260157 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 5864/2020 г. на Районен съд – Пловдив в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на детето Д.

П. Я., родено на 01.07.2013 г., е предоставено на бащата П. Д. Я. и е определено местоживеенето на детето при бащата;

- след отмяна на горното първоинстанционно решение в частта, в която е определена месечната издръжка, дължима от майката П. Ю. Т. на детето Д. П. Я. чрез неговия баща и законен представител П. Д. Я. в размер на 200 лв., е осъдена майката да заплаща такава в размер на 550 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа й до окончателното й изплащане, а също и в частта, с която връщането на детето А. П. Я. от бащата на майката е постановено да се осъществи чрез съдействието на поне едно от там посочените пет физически лица (касационната жалба на П. Ю. Т.);

- след частична отмяна на първоинстанционното решение е предоставено упражняването на 1 родителските права по отношение на детето А. П. Я., родено на 15.06.2018 г. на майката П.

Ю. Т., определено е местоживеенето на детето при майката, присъдена е месечната издръжка, дължима от бащата П. Д. Я. на детето А. П. Я. чрез неговата майка и законен представител П. Ю. Т. в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа й до окончателното й изплащане и е определен режим на лични отношения на бащата П. Д. П. с детето. Предмет на жалба е въззивното решение и в частта, в която (с оглед потвърденото решение на РС – Пловдив в частта относно родителските права върху детето Д. П. Я.) е определен режимът на лични контакти на това дете с нейната майка П. Ю. Т. (касационната жалба на П. Д. Я.).

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че от прекратен с развод граждански брак (сключен на 03.06.2021 г.) страните П. Д. Я. и П. Ю. Т. имат две деца – Д., [дата на раждане] и А., [дата на раждане] Същият е провел изслушване на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, съобразил е изготвените социални доклади на ДСП П. от 24.02.2021 г. и на ДСП - Карлово от 17.03.2021 г., вкл. и последващия такъв, съдържащи констатации, че децата се отглеждат от бащата в дома му при неговите родители, съвместно с тях в [населено място], при много добри условия; че бащата е трудово зает и реализира доходи; че са постигнати отлични резултати от училищните изяви на детето Д., както и от извънучилищните, свързани с културно-образователното му развитие за посещение на уроци по пиано, английски език и пеене, конкурси и получавани награди в тези области; че жилищните условия при майката са подходящи; че нейната майка живее в Гърция, а брат в [населено място], но не поддържа чести контакти с тях; че детето Д. към момента на изготвяне на доклада е ученичка, а по - малкото дете А. не посещава детско заведение. Установил е също, че родителите не си сътрудничат в отглеждането и възпитанието на децата.

Отчел е предоставени по делото справки от ТД на НАП за размерите на осигурителните доходи на страните, както и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 15.02.2018 г. на РП-Карлово, в което по повод на възникнал скандал на датата 30.12.2017 г. между съпругата П. Т. и съпругът П. Я., по повод на който с оглед констатирани данни за семейно насилие от страна на съпруга, е указано на П. Т. да упражни правата си по гражданскоправен ред, уреден в ЗЗДН, СК и ГПК. Взети са предвид събраните по делото множество гласни доказателства (показанията на разпитаните свидетели са обстойно и детайлно изложени в мотивите на съдебния акт), ангажираните доказателства за водени производства между страните по ЗЗДН, депозираните заключения по СПЕ и СМЕ, както и медицинска документация относно здравословни проблеми на детето А.. Прието е, че децата имат изградена емоционална връзка и с двамата родители (заключението на съдебно – психологическата експертиза на в. л. О. Д.). Връзката с бащата е констатирано да е по – силна и доверителна, поради което той е посочен като значимият за децата възрастен.

Отразено е, че емоционалната връзка на Д. с майката е силно редуцирана, детето отхвърля майка си, едновременно с което връзката не е прекъсната окончателно и детето се чувства наранено и отхвърлено от майката. Характерът на техните взаимоотношения е определен от експерта като травмиращ детето. За детето А. със заключението се обосновава, че по силата 2 на възрастта си, все още има естествен афинитет към майката, но едновременно с това бил недоволен от отношението към себе си и към бащата и неговите родители. С оглед оспорване на първоначалното заключение по СПЕ, по делото е назначена повторна СПЕ (на вещото лице Д. В.), от заключението по която е установено, че: за детето Д. отношението спрямо бащата и разширеното му семейство е положително и стабилно във времето, като емоционалната връзка спрямо майката е в нестабилно, критично състояние; връзката с бащата е споделена, значима, преживява усещане за принадлежност; невъзможността на родителите на детето да се обединят около единен родителски модел и подход, е стресова/травмираща ситуация за децата; към момента на експертизата не са констатирани данни за наличие на „конфликт на лоялност“, нито клинични критерии на родителско отчуждение спрямо някой от родителите, но задълбочаващата се криза в родителските отношения крие риск от появата му. За детето А. се сочи наличие на данни за обективни затруднения в усвояването на нормативни езикови закономерности, в границите на възрастовата норма, дължащи се на невробиологични фактори, а социо – комуникативните умения отговарят на календарната възраст.

Според вещото лице при това дете се установяват признаци на невротичност, поради комплексни причини – възрастта му, недостатъчно добре развити умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и нестабилност, объркващ и нехомогенен родителски стил. Сочи се, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители; емоционалната връзка с майка му не е прекъсната, но е повлияна от конкретната житейска ситуация; възрастта на детето не му позволява да се ориентира правилно в сложните взаимоотношения между родителите; емоционалното му състояние е с маркирани прояви на тревожност и емоционално напрежение; не е установено наличие на клинични критерии за наличие на родителско отчуждение спрямо някой от родителите, нито данни за „конфликт на лоялност“; многократното оценяване на емоционалното състояние на детето, във връзка със съдебни процедури, експертът намира за неуместно и неподходящо, тъй като от една страна насочват вниманието на А. към трудна и болезнена за него област – родителски взаимоотношения, водят до ретравмиране, а от друга – наличните по делото оценки по никакъв начин не посочват необходимостта от специализирана работа и превенция, както по отношение на езиково-говорната дисфункция, така и по линия на описаната поведенческа проблематика; детето е в етап на развитие, в който предстои предучилищна адаптация, усвояване на академични знания и описаните дефицити, сами по себе си са предпоставка за обучителни трудности. Въззивната инстанция е отчела и заключението на експертите относно родителския капацитет на страните. За бащата е дадена висока оценка от гледна точка на покритие на необходимите критерии, на първо място на социално-трудовото му функциониране, както и в допълнение интелектуални способности и подкрепа на неговите родители. Дефицит в показателите на родителския капацитет се изтъква неспособността му за ефективна комуникация с майката на децата, с цел сътрудничество при изработването на единни родителски подходи в отглеждането и възпитанието им.

От друга страна, за майката е дадена средна оценка с водещ критерий – социално – 3 трудовото функциониране, както и в допълнение интелектуални способности и декларираната ангажираност към развитието на децата. От правна страна въззивният съд е съобразил разпоредбите на чл. 9, пар. 1 от Конвенцията за правата на детето, чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и чл. 14 и чл. 47 от Конституцията на Република България, които признават и гарантират връзката между дете и родител. Намерил е, че при форми на липса на родителско сътрудничество за поддържане на естествената връзка родител – дете (какъвто е възприел и настоящия случай), даващи основание за обосновано предположение за поява от риск за родителско отчуждение, то подлежи на изследване липсата или наличието на данни за настъпило такова, както и за възникващи предпоставки, създаващи риск от настъпване на родителско отчуждение. Изложил е и съображения, че принципите за съблюдаване на най-добрия интерес на детето, както и мерките по чл. 59, ал. 7 и ал. 8 СК предвиждат съдът да определи при тяхното решаване изключване правомощието на съда да лиши родителя, при когото детето няма да живее (неотглеждащият родител) от всеки контакт и начин на общуване дългосрочно, повече от шест месеца, освен ако такава мярка не е била наложена (взета) при условията и по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Прието е, че в резултат на провеждани производства по реда на ЗЗДН майката е била лишена сравнително дългосрочно от контакт с децата, което е създало обоснован риск от настъпващо родителско отчуждение, с оглед последователно поддържания отказ в последно време на детето Д. за контакт с майката, демонстриран изрично при изслушване му в проведеното съдебно заседание на 13.02.2024 г. пред втората съдебна инстанция. По същите съображения е направен извод, че по-малкото дете А. също дългосрочно и често не осъществява ефективен режим на лични контакти с майката, поради което се създава и при него обоснован риск от настъпващо родителско отчуждение, макар и в по-лека форма. Изложено е разбиране, че решаването на въпроса за упражняване на родителските права е предпоставено, на първо място, от желанието на родителите да отглеждат децата, което в случая безспорно се установява. По отношение на материалните възможности съдът е констатирал, че бащата П.

Я. е с високи материални възможности за задоволяване на потребностите и на двете деца в битов, социален и културно-образователен план. Възможностите на майката П. Т. по степен е характеризирал като неидентични на тези на бащата, но е добавил, че в хода на съдебното дирене (във въззивното производството) същата установява трудова заетост със средни за страната постоянни доходи, които позволяват осигуряване на приемлив нормален стандарт на живот за отглеждане на децата, а и с оглед обитаваното от нея собствено жилище в [населено място] с добри условия.

Съобразен е и факта, че всеки от родителите е в някаква форма на партньорство с друго лице като при бащата е установен и по-широк кръг от лица – близки родственици, които активно предприемат действия по реализиране на помощ при отглеждането и на двете деца.

Съобразено е и обстоятелството, че при изслушването си детето Д. формулира желание да остане да бъде отглеждано от своя баща. От друга страна, с оглед събраните гласни доказателства по отношение на майката е прието, че същата е подпомагана в житейски план и помощ е оказвана от кръг от лица, с които са в близко познанство или близки 4 приятелски отношения. При тези данни второстепенният съд е обобщил, че влошените отношения между страните датират от преди настъпилата фактическа раздяла между тях, която влошеност в течение на времето е нараствала до степен на нетърпимост и особено остро след иска за развод. Налице са прояви на отрицателно отношение до степен на враждебност от единия към другия родител, намерили израз както в установените физически посегателства, така и в инициираните по реда на ЗЗДН производства за ограничаване възможността на майката за контакти с децата с мотив, че децата биват тормозени от нея поради предприемане на фактически и правни действия за защита на свои права на родител по законовия ред чрез сезиране на компетентните органи за това.