Определение № 20472 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20472 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509767 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК и чл. 407 ГПК.

Образувано е по възражение пред въззивния съд от 25.07.2025 г. на длъжника Ц.И.Б. срещу издадената в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10470 от 06.04.2024 г. по гр. дело № 15243/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, за следните вземания: сумата от 5530,79 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-01283869/25.10.2008 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1598,43 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.06.2009 г. до 20.01.2011 г., сумата от 7713,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.06.2009 г. до 26.02.2024 г., както и за държавна такса в размер на 296,86 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева; по частна жалба с вх. № 257099/25.07.2025 г. на длъжника Ц.И.Б. срещу определение по гр. дело № 15243/2024 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е оставено без уважение възражението по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10470 от 06.04.2024 г.; както и по частна жалба с вх. № 257100/25.07.2025 г. на длъжника Ц.И.Б. срещу разпореждане № 20338/31.01.2025 г. за издаване на изпълнителен лист за вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10470 от 06.04.2024 г., постановена по гр. дело № 15243/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

Във възражението и двете частни жалби са изложени идентични твърдения, като длъжникът поддържа, че е разбрала за заповедта за изпълнение от банката, в която е бил наложен запор на пенсията й, а в хода на заповедното производство заповедта не й е била връчена редовно, като предпоставките на чл. 47 ГПК не са били спазени. Длъжникът излага доводи за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност и липса на 1 уведомление за извършената цесия. Моли възражението да бъде прието, заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и изпълнението по изпълнителното дело да бъде спряно, както и да й бъдат присъдени разноските по делото; респ. определението на СРС, с което е оставено без уважение възражението по чл. 414 ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на производството, както и разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде отменено и изпълнителният лист да бъде обезсилен.

Заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД излага становище за неоснователност на подаденото възражение и частните жалби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на длъжника и взе предвид данните по делото, намира следното:

Производството пред СРС е инициирано по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Ц.И.Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните вземания: сумата от 5530,79 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-01283869/25.10.2008 г., ведно със законна лихвата върху сумата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата от 1598,43 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за период от 19.06.2009 г. до 20.01.2011 г., сумата от 7713,67 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.06.2009 г. до 26.02.2024 г., както и за разноските по делото. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 10470/06.04.2024 г. за търсените суми, препис от която е изпратен на длъжника на наличните по делото адреси. Съобщението, изпратено до посочения в заявлението адрес в гр. София, ж.к. „Западен парк“, е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 12.04.2024 г. и по сведение на собственика на жилището (Р.) търсеното лице е напуснало адреса преди повече от 10 години. Връчителят е удостоверил, че не е намерил адресата или друго лице, съгласно да получи книжата, като е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия. Препис от заповедта е изпратен и на регистрирания в НБД „Население“ идентичен постоянен и настоящ адрес на Ц.Б. в гр. София, ж.к. „Илинден“, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 14.04.2024 г. (почивен ден), на 29.04.2024 г. и на 13.05.2024 г. и след като не намерил лице, което да получи съобщението, на 13.05.2024 г. връчителят залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на ап. 38 и пуснал екземпляр от него в пощенската кутия на жилището.

След връщане на съобщенията в цялост заповедният съд извършил справка за регистрирани действащи трудови договори, по които страна е длъжникът и констатирал, че липсват данни Ц.Б. да полага труд по трудово правоотношение, поради което връчването на книжата на адрес по месторабота е невъзможно. Ето защо и като съобразил, че заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК при липса на данни лицето да не живее на адреса, с обжалваното разпореждане от 31.01.2025 г. съдът разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

2

По възражението по чл. 423 ГПК

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК установява правото на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1) ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно; 2) ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4) ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК, възражението се подава в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, който в настоящия случай е спазен – длъжникът твърди, че е уведомен устно за заповедта за изпълнение от банката на 18.07.2025 г., като по делото не се установява по-ранно връчване на заповедния акт, доколкото представената покана за доброволно изпълнение от 05.01.2016 г. касае различно изпълнително дело и вземания в полза на различен кредитор, а поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист – изп. дело № 20258380404790 по описа на ЧСИ М.Б., не е достигнала до знанието на длъжника (при посещения от връчителя на адреса Ц.Б. не е била открита). Ето защо подаденото на 25.07.2025 г. възражение по чл. 423 ГПК е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Издадената в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Ц.И.Б. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.04.2024 г. не е получена лично от длъжника, а е била връчена фингирано по реда на чл. 47 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес следва да бъде констатирана в продължение на един месец с най-малко три посещения на адреса, с интервал поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, ако връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай при посещенията на адреса на длъжника, посочен в заявлението – този в гр. София, ж.к. „Западен парк“, посочената процедура е била спазена – връчителят е събрал данни от собственика на апартамента и е установил, че адресатът е напуснал жилището преди повече от 10 години, поради което допълнителни посещения на адреса не са били необходими и е било залепено уведомление. Изложеното не се отнася до връчването 3 на постоянния и настоящ адрес на Ц.Б. в гр. София, ж.к. „Илинден“, при което процедурата по чл. 47 ГПК се явява опорочена. На първо място, като не е намерило търсеното лице, нито друго пълнолетно лице, което е съгласно да получи съдебните книжа, длъжностното лице не е събрало данни дали адресатът е напуснал адреса или отсъства продължително, съответно кога може да бъде открит – например от съседи, с оглед надписите на вратите, пощенски кутии и др., дали длъжникът пребивава на адреса, тъй като е очевидно, че ако той е на работа през деня, трябва да бъде потърсен след работно време, а ако има сведения, че отсъства от адреса, защото е на почивка, в болнично заведение, командировка или др. причини, връчителят следва да посети адреса след посоченото време на завръщане.

В установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че, за да са налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на длъжникa връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят събере сведения, че ответникът живее на адреса или че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението, като е задължително да бъдат посочени и лицата, дали подобни сведения. Необходимостта връчителят да положи усилия за събиране на данни относно обстоятелството дали адресатът пребивава или не на адреса, респективно – кога може да бъде открит, е израз на установения в ГПК принцип, че страните се призовават лично. Длъжностното лице по призоваване е длъжно да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства – по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. От отразените в тази насока обстоятелства зависи и преценката на заповедния съд какви действия да предприеме след фингираното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47 ГПК – дали да издаде изпълнителен лист (при наличие на данни, че лицето живее на адреса или при липса на данни да го е напуснало – по аргумент на обратното на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК) или да даде указания до заявителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (когато са събрани данни от конкретно лице с посочване на източника на тези данни, че длъжникът не живее на адреса).

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че заповедта за изпълнение в случая не е била връчена надлежно на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Фингираното връчване по този ред е изключение, като установените в цитираната разпоредба последователни правила следва да се спазват стриктно. В допълнение съдът констатира, че и посещенията на адреса в ж.к. „Илинден“, макар и три на брой и извършени през повече от седмица, включително едно от тях в неприсъствен ден, са осъществени за период по-малко от месец (от 14 април до 13 май 2024 г.), като по този начин не е удостоверено отсъствието на длъжника от адреса в продължение на цял месец.

С оглед на изложеното се налага извод, че призоваването на длъжника е извършено 4 при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – заповедта не е връчена надлежно по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е попречило на възможността на длъжника да оспори в срок вземанията. Ето защо подаденото по чл. 423 ГПК възражение срещу издадената от СРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да бъде прието, а на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на заповедта следва да бъде спряно като последица от приемане на подаденото възражение.