Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 24.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 411/2026
Вид
Решение № 258
Подписан
24.07.2026
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Стара Загора, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20265500500411 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „М.М.-и.“ ЕАД гр. Р. чрез юриск. Г. В., против Решение № 21/24.03.2026г., постановено по гр.д. № 371/2025г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се осъждат Х. К. З. от гр. Р. и И. С. Ч., да заплатят солидарно на „М.М.и.” ЕАД, гр. Р. на основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ, сумата от 1,09 евро, представляваща размера на установени липси в склад №1156 и склад №1165 в участък “Верижни машини“ в рудник "Т.-*" с. Т., клон на „М.М.-и.“ ЕАД, ведно със сумата от 0.34 евро, представляваща размера на законната лихва за забавено плащане на същата сума от 22.02.2023 г. до 05.06.2025 г.; отхвърля се предявения иск с правно основание чл. 211 КТ, вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ за разликата над 1,09 евро до пълния претендиран размер от 6332.30 евро главница и 1940,36 евро законна лихва като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение частично, в отхвърлената част като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че решението е неправилно и необосновано, поради нарушения на материалния закон при постановяването му. Постановеното от Районен съд, град Раднево решение, в отхвърлената част на иска било мотивирано въз основа на кредитираните с доверие свидетелски показания на П.Б.П., на длъжност: „монтьор верижни и колесни машини“ и даденото от него описание на процеса на инвентаризация в склад № 1116 (нормална употреба), участък „Верижни машини“ на рудник „Т.-*“, село Т.. Същевременно, макар и в решението да било вметнато, че 1 изводите на съда се базирали и на представените писмени доказателства, на практика, същите били изцяло игнорирани, за сметка хиперболизиране ценността на показанията на свидетеля П., който дори не бил член на комисията по инвентаризация. Твърди, че със Заповед № РД - 09 397/28.11.2022 г. на Изпълнителният директор на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. било разпоредено да се извърши годишна инвентаризация в рудник „Т.-*“, село Т., участък „Верижни машини“ на склад 1116, склад 1156, склад 1165 и склад 1178 с МОЛ - Х. К. З. и И. С. Ч., заемащи еднакви длъжности: „магазинер на склад“. Тези две материално - отговорни лица, по т. 11 от подписани допълнителни споразумения към трудов договор носили солидарно отговорност за поверените им от работодателя материални активи в горепосочените четири склада. Съгласно т. 2 от същата заповед било наредено, инвентаризацията да се извърши от В.Ц.Б. - „ревизор МОЛ“ в отдел „Вътрешен контрол“ на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. и председател на комисията по инвентаризация. В доклада от 22.02.2023 год., била отразена извършената годишна инвентаризация на склад № 1116, склад № 1156, склад № 1165 и склад № 1178 - участък „Верижни машини“ в рудник „Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. с МОЛ - Х. З. и И. Ч., двете заемащи длъжност „Магазинер на склад“. При внимателен анализ на приложенията към Доклада от 22.02.2023 год. не се забелязвало каквато й да е съществена разлика, относно изложената информация между склад № 1116 и останалите три склада: склад № 1156, склад № 1165 и склад № 1178 в участък „Верижни машини“ на рудник „Т.-*“.

Работено било, абсолютно по един и същ начин й във всички работни описи, освен подписите на тримата членове на инвентаризационната комисия, били положени подписите и на двете МОЛ - ответниците Х. К. З. и И. С. Ч.. В хода на процеса, от страна на ответниците не били представяни никакви доказателства за някакъв съвършено различен подход при инвентаризацията на склад № 1116, от тази на останалите три склада, или пък за упражнена принуда (насилие) спрямо ответниците, от страна на работодателя: Броило се съвместно с комисията и материално - отговорните лица, уточнявали се инвентарни номера на наличните по съставените инвентаризационни описи изделия, респективно - констатирали се липси или излишъци, след което всичко се описвало и съставял работен опис на наличните материални активи.

Затова било неясно как Районен съд, град Раднево приел, че при инвентаризацията на склад № 1156 и склад № 1165, където установените липси били в минимален размер всичко било наред, а пък при инвентаризацията на склад № 1116 (нормална употреба) в участък „Верижни машини“ на рудник „Т.-*“, село Т., - не, защото едновременно в него ставало прехвърляне на активи от предишен склад № 1104, като при преместването етикетите с номерата по SAP на голяма част от СМЦ изпаднали, други били напълно унищожени от лошите условия в помещението. Твърди, че действително, при извършване инвентаризацията на склад 1116 имало известно неудобство, най - вече забавяне в темповете и срока на провежданата инвентаризация, което било безспорен факт. Затова бил променен

2 фиксираният краен срок за завършването на инвентаризацията, поради големия обем на проверяваните материали и с един месец бил удължен и срока за представяне на писмения доклад до Изпълнителния директор на дружеството за резултатите от извършената инвентаризация. В разрез е представените доказателства по делото, Районен съд, град Раднево неправилно приел чисто времевото съвпадение между извършваната инвентаризация в склад № 1116 (нормална употреба) и прехвърлянето на активи в същия склад от предишния склад № 1104 в участък „Верижни машини“ на рудник „Т.-*“, село Т., като резултат от някаква форма на безстопанственост от страна на работодателя, възпрепятстваща правилната идентификация е номерата по S A P на голяма част от СМЦ. Видно от показанията на цитирания от съда свидетел П.Б.П. (лист 7 на Съдебен протокол от 12.11.2025 г.,), действително при преместването на СМЦ от едно място на друго имало известни затруднения и неудобство, поради заличаване (липса) на инвентарните SAP номера на част от резервните части , но то не било фатално, до степен изкривяване и отрицание на крайния резултат от извършената инвентаризация. В „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. й в частност - в рудник „Т.-*“, село Т. имало достатъчно на брой можещи работници и служители с дългогодишен стаж, които работили ежедневно с такива резервни части, за да се твърди, че липсата на етикет с номера по SAP върху каквато и да е резервна част в инвентаризираните складове се явявала някаква абсолютна и непреодолима пречка за нейната идентификация, така както го изкарвал в мотивите си Районен съд, град Раднево. В случай на такова затруднение и съответното искане от страна на инвентаризационната комисия за допълнително включване на специалисти, нямало съмнение във възможността на работодателя да осигури точно такива хора. В този смисъл, показанията на свидетеля П.Б.П., едва ли се явявали единственото мерило за професионална компетентност. След като по делото липсвали и не били представени такива данни, явно инвентаризационната комисия успяла да се справи с това напълно самостоятелно. Колективният отговор на двете материално отговорни лица - ответниците Х. К. З. и И. С. Ч. на поставените от ревизора въпроси за липсите в склад № 1116, участък „Верижни машини“ на рудник „Т.-*“, село Т. бил, че за склад 1116 липсите били получени при изписването на материали с близки до тях САП номера и направени грешки при раздаването на материалите. Излишъците били част от неизхвърления брак, а другите материали били налични в склада, за които не можели да дадат обяснение.

Счита, че в отговора на ответниците Х. К. З. и И. С. Ч. отсъствало оплакване за заличени или липсващи инвентарни S A P номера на част от резервните части като причина за липсите в склад 1116.

Моли Окръжен съд - град Стара Загора да отмени частично Решение № 21/24.03.2026 година на Районен съд, град Раднево, постановено по гражданско дело № 371/2025 г. по описа на съда, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, като присъди на „М.М.-и.“ ЕАД, град 3

Р. сума в общ размер на 8271,21 евро, от които: главница в размер на 6331,21 евро и законна лихва в размер на 1940,02 евро за забавено плащане на същата сума за периода от 22.02.2023 г. до 05.06.2025 г., представляваща причинена имуществена вреда (липса) на стоково - материални ценности (СМЦ), установени в Доклад с дата 22.02.2023 год. от В.Б. - „ревизор МОЛ“, отдел „Вътрешен контрол“ на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. при извършената годишна инвентаризация на склад № 1116 (нормална употреба), участък „Верижни машини“ в рудник „Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. с МОЛ - Х. З. и И. Ч.

- и двете заемащи длъжност „Магазинер на склад“. Претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с Наредба за заплащането на правната помощ да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции - Районен съд, град Раднево и Окръжен съд, град Стара Загора.

Въззиваемите страни Х. К. З. и И. С. Ч., чрез пълномощника си адв. Й.

М., оспорват въззивната жалба като неоснователна в обжалваната част.

Неоснователни били оплакванията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част поради нарушения на материалния закон при постановяването му. Счита, че първоинстанционното решение е правилно - постановено в съответствие с материалния закон и мотивирано с оглед доказателствата по делото. Съдът обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като въз основа на анализа на последните направил верни и обосновани фактически и правни изводи за недоказаност наличието на претендираните липси в склад №1116, както по отношение на вида на СМЦ, така и по отношение на тяхната парична стойност, а също така недоказаност на виновно поведение на МОЛ за причиняване на липси в посочения склад. За да постанови решението си в отхвърлителната част, първоинстанционният съд приел, че работодателят не изпълнил задължението си да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция на МОЛ по съхранение на имуществото в съответствие с характера на работата и осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените им СМЦ, като този извод бил изграден въз основа на доказателствата по делото и бил подробно мотивиран.

Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на „М.М.-и.” ЕАД срещу Х. К. З. и И. С. Ч. с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, вр. с чл. 208, ал.1, т.2 КТ, вр. с чл. 211 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която са предявени кумулативно субективно съединени осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сума в размер 12 384.90 лв., представляваща причинена имуществена вреда /липса/ на стоково материални ценности /СМЦ/, предоставени на ответниците във връзка с изпълнение на 4 трудовите му функции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на откриване на липсата - 22.02.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 3795.02 лв., както и законната лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцовото дружество твърди, че със Заповед № РД - 09 - 397/ 28.11.2022 г. на Изпълнителният директор на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. било разпоредено да се извърши годишна инвентаризация в рудник „Т.-*“, село Т., участък „Верижни машини“ на склад 1116, склад 1156, склад 1165 и склад 1178 с МОЛ - Х. К. З. и И. С. Ч., заемащи длъжността „магазинер на склад“. Според ищеца и двете материалноотговорни лица, съгласно т. 11 от подписани допълнителни споразумения към трудов договор носели солидарна отговорност за поверените им от работодателя материални активи в горепосочените четири склада. В доклад от 22.02.2023 год., изготвен от В.Б. - „ревизор МОЛ“, отдел „Вътрешен контрол на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р., била отразена извършената годишна инвентаризация на склад № 1116, склад № 1156, склад № 1165 и склад № 1178 - участък „Верижни машини“ в рудник „Т.-1“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р. с МОЛ - Х. З. и И. Ч. - и двете заемащи длъжност „Магазинер на склад“. По способа на броене, мерене и теглене, комисията установила фактическата наличност на активите в инвентаризираните складове.