Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 11.12.2021, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Административно наказателно дело 223/2021
Вид
Решение № 87
Подписан
11.12.2021
В сила
13.01.2022
Състав
Мартина Иванова Кирова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.47, ал.1, б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.209а ал.1 · Закон за здравето
  • чл.63 ал.4 · Закон за здравето
  • чл.180 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Елхово, 11.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20212310200223 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Т. Г. Ч. от гр.Елхово, против Наказателно постановление изх.№ РД-05-38/13.04.2020г. издадено от д-р Л.Ж.Г. – Директор на РЗИ-гр.Ямбол, с което на жалбоподателката е наложено на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено административно нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на санкционния акт - НП, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с материалния закон - порок на акта, субсумиращ основанието неправилен. Наред с това, по същество жалбоподателката отрича извършването на вмененото й административно нарушение, в подкрепа на което противопоставя фактическо твърдение, че на посочената в НП дата – 22.10.2020г., на работното си място в обект кафе-бар, находящ се в гр.Елхово на ул.“Търговска“ №16, по време на работния процес е била със защитна маска.

Поради тези съображения с жалбата се иска отмяна изцяло на обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание за жалбоподателката Ч., редовно призована, се явява процесуалният й представител – адв.И.Ч. от АК-гр.Ямбол, който от името на доверителката си заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. В подкрепа на направеното с жалбата оспорване на изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се 1 ангажират гласни доказателства. В хода на съдебните прения пълномощникът на жалбоподателката доразвива доводите, с които се атакува НП като незаконосъобразно и неоснователно. Изтъкват се и аргументи, че от събраните по настоящото производство доказателства, не е установена по категоричен начин тезата на АНО, визирана в АУАН и в НП, че на инкриминираната дата, време и място жалбоподателката в разрез с т.7 от цитираната в НП Заповед на Министъра на здравеопазването, не е носила защитна маска за лице или др.средство, покриващо носа и устата. Акцентират се и неточности при изписване на датата на издаване на обжалваното НП и на изх. й номер, като се сочи, че са нанесени корекции с химикал, което внася неяснота коя е коректната дата и номер на акта, издаден от АНО. Налице е и липса на посочване както в АУАН, така и в НП в кой времеви период е констатирано вмененото на жалбоподателката адм.деяние. Предвид на тези си съображения адв.Ч. поддържа искане за постановяване на позитивно за жалбоподателката Решение, с което да бъде отменено атакуваното НП и й бъдат присъдени направените по делото разноски.

За въззиваемата страна - РЗИ-гр.Ямбол, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните прения представляващият АНО навежда доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира същото да бъде потвърдено.

РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2020 г. в неустановен час, около обяд, разпитаните по делото като свидетели М.Д. С. и ЕМ. Д. Т. - служители на РЗИ-гр.Ямбол, работещи на длъжност „инспектор“, извършили проверка по спазване на въведени противоепидемични мерки с действащата към момента Заповед № РД-01609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването /считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г./, в обект – кафе-бар „Иванина", находящ се в гр.Елхово на ул.

„Търговска" № 16, представляващ търговски обект със закрита и открита градинска част.

По време на проверката според показанията на служителите на РЗИгр.Ямбол – свидетелите С. и Т., които в тази им част се потвърждават и от показанията на ангажираните от страна на жалбоподателката свидетели, за които се установи, че са били очевидци на проверката - Е.Г. /снаха на управителя на заведението/ и В.Ш. /работещ като „барман“ в процесния обект/, съдът прие за достоверно, че в закритата част на заведението не е имало клиенти. Такива е имало в градинската част на кафе-аперитива и в момента, в който проверяващите са влезли в закритата част на заведението, жалбоподателката се е намирала в близост до компютъра на бара и е пиела 2 вода, поради което е била със свалена маска. Към този момент зад бара е бил бармана – св.Ш., който е бил с маска за лице, но същата е била под нивото на устата му. В тази част на заведението се е намирала и св.Г., която е била с поставена маска на лицето, закриващо устата и носа й.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че на място в обекта по време на проверката, е пристигнал и Управителя на заведението - Иван Дялков, като в негово присъствие, е бил съставен от св.С. приложеният по делото констативен протокол от 22.10.2020г., в който е отразена констатацията, че по време на проверката жалбоподателката като сервитьор и св.Ш. като барман не са спазвали противоепидемичните мерки въведени със Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването за носене на маски за лице за еднократна или многократна употреба в закрити помещения. С така съставения на място Протокол, подписан от инспекторите С. и Т. и от управителя на заведението, жалбоподателката Ч. и бармана – св.Ш. били поканени, да се явят на 26.10.2020 г. в сградата на РЗИ-Ямбол за съставяне на АУАН.

На посочената дата – 26.10.2020г. жалбоподателката Ч. се е явила в РЗИ-Ямбол, като в нейно присъствие и в присъствието на свидетелката Е.Т.

/свидетел по констатиране на нарушението по съставяне на АУАН/, свид.С. съставила Акт за установяване на административно нарушение № АН-0153/26.10.2020г. на Т. Г. Ч., за това, че при извършената проверка на 22.10.2020г. в кафе-бар „Иванина“, находящо се в гр.Елхово на ул.“Търговска“ №16, е било установено, че Ч. при изпълнение на трудовите си функции като „сервитьор“ не спазва т.7 от Заповед № РД-01609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Р. България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., а именно – не носи защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата и носа, което е задължително. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл.63 ал.4 от ЗЗ.

АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от нарушителя. На жалбоподателката на същата дата – 26.10.2020г. е извършено и връчване на препис от акта, което е удостоверено с подписа й. Нарушителят в съставения му акт не е отразил възражения.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Т.Ч. не е депозирала писмени възражения пред административно-наказващият орган.

Въз основа на АУАН, Директорът на РЗИ-гр.Ямбол – д-р Л.Ж.Г., е издала Наказателно постановление с изх.№ РД-05-38/13.04.2020г., като констатираното с АУАН административно нарушение е описано и квалифицирано по идентичен и на жалбоподателката Ч. е наложено на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ административно наказание за констатираното адм.деяние по чл.63 ал.4 от ЗЗ, а именно – глоба в размер на 300 лева.

3

Наказателното постановление с отразен в известието за доставяне изх.

№ РД-05-38/13.04.2021г., е връчено на жалбоподателката Ч. чрез майка й по реда на чл.84 от ЗАНН вр.с чл.180 ал.2 от НПК, на 28.05.2021 година, а жалбата й е входирана пред РС-Елхово на 03.06.2021г.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират доколкото възпроизвеждат относими и установени обстоятелства.

Всъщност по делото са ангажирани две групи свидетели – тези на страната на АНО – инспекторите С. и Т. и тези, ангажирани от жалбоподателката – свидетелите Г. и Ш., като при преценка достоверността им, съдът ги съпостави както едни с други, така и помежду им в самата група и с останалите писмени доказателства. Предвид на така направената преценка и анализ, при излагане на фактологията по случилото се, съдът възприе за частично достоверни показанията на разпитаните по делото служители на РЗИ-гр.Ямбол – М.С. /актосъставител/ и Е.Т. /свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/, изключая частта, в която същите твърдят, че когато са влезли в проверявания обект жалбоподателката Ч. е обслужвала клиенти в откритата градинска част на заведението, като не е ползвала защитна маска за лице, тъй като такава констатация проверяващите инспектори не са отразили в съставения от тях Протокол за извършена проверка от 22.10.2020г., а още повече неизпълнението на задължението за ползване на защитна маска при непосредствено обслужване на клиенти съставлява неспазване на задължение по т.4 от процесната Заповед на МЗ, каквато установеност липсва и в съставения АУАН и в издаденото НП.

Поради това съдът възприе за достоверни твърденията на другата група свидетели, ангажирани от жалбоподателката, а именно на свидетелите Г. и Ш., които по недвусмислен начин посочиха и описаха както кои са били лицата в закритата част от заведението и къде се е намирало всяко едно от тях към момента, в който са влезли проверяващите, така и потвърдиха и възприетото от св.С. и св.Т., че жалбоподателката действително е била без поставена маска на лицето си, но е било инциденто поради поглъщането на вода, а св.Ш. е бил със защитна маска, но същата не е била ползвана по указания в Заповедта на Министъра на здравеопазването начин.

Досежно останалите относимите факти и обстоятелства относно съставянето на Протокола за проверка, изпълнената административна процедура по съставянето, предявяването и връчването на съставения АУАН, съдът възприе за достоверни показанията на свидетелите С. и Т., като съдът съпоставяйки ги едни с други в тази им част, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщения АУАН, ги приема за обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както 4 помежду им, така и с отразеното в акта.

При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление - на 28.05.2021г. и от датата на депозиране пред АНО на жалбата пред РС-Елхово - 03.06.2021г./, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.

Разгледана по същество, съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, но поради следните съображения:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.231 ал.1 предл.1-во от ЗЗ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.с чл.231 ал.1 хипотеза 2-ра от ЗЗ. Съгласно чл.231 ал.1 предл.1-во от ЗЗ, нарушенията по чл. 209 - 217 от ЗЗ се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори, а наказателните постановления съгласно чл.231 ал.1 хипотеза 2ра от ЗЗ се издават от Директора на регионалната здравна инспекция. В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от М.С. – инспектор в Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИгр.Ямбол, а обжалваното НП е издадено от д-р Лиляна Генчева – Директор на РЗИ-гр.Ямбол.