Решение № 16791 от 17.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16791 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110139201 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Образувано е по предявен от Р. В. Ц. и В. К. Ц. срещу ..... положителен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС в землището на село ........ наследодателят на ищците ..... е бил собственик на поземлен имот, представляващ нива с площ от 1500 дка, находящ се в землището на с. ........, местността „......“, с идентификатор ........ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед .... г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска.

Ищците твърдят, че са наследници на ..... като общият им наследодател е бил собственик на процесния недвижим имот. Заявяват, че с Решение с № 133/16.03.2011г. на ОСЗ - община ........ в полза на ..... е възстановено правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. Ищците заявяват, че правото на собственост е призната, но не е възстановено, тъй като имот с № ..... по КВС землище с. ........ е възстановен с Решение 1310/29.04.1999 г. на ...... В тази връзка се заявява, че процесният имот е част от възстановения имот на Общински поземлен фонд имот със стар номер ....., съгласно посоченото решение, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ - чрез план за земеразделяне.

Релевират, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС фактическата власт върху него е упражнявана от наследодателят на ищците ..... като същевременно същият е бил и собственик на имота, което се установява и от представените с ИМ писмени доказателства.

С уточнителна молба вх. № 90503/31.03.2023 г. посочват, че ..... е представил декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с която на последния с Решение с № 133/16.03.2011г. на ОСЗ - община ........ е признато правото на собственост на процесния имот в съществуващи или възстановими стари реални граници, като имотът бил заявен с номер 39 от заявлението. Навеждат, че съгласно текста на приложената по делото декларация за обстоятелствена проверка (лист 85 от делото), ТКЗС в с. ........ е образувано през 1949 г.

Твърдят, че поради признатото с Решение с № 133/16.03.2011 г. на ОСЗ - община ........ и неоспорено право на собственост на процесния имот в съществуващи или възстановими стари реални граници, не е необходимо да се изследва придобивното основание, с което ..... се е легитимирал към момента на образуване на ТКЗС, като за пълнота в изпълнение на разпореждане на съда - посочват, че последният се е легитимирал като собственик с 1 извършено вписване в емлячен регистър от 1923 г.

С оглед гореизложените съображения ищците заявяват, че е налице висящо производство за възстановяване на собствеността, по което е възникнал спор за материално право, който следва да се разреши по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Претендират съдебни разноски и адвокатски хонорар.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

С молба от 20.03.2022 г., ответната страна оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му. Твърди, че е собственик на процесния имот на основание Решение № 1310/29.04.1999 г. на ПК – община „........“ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ........, възстановен на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план за земеразделяне и протокол № ...... от 26.08.1993 г. за определяне на категориите на земеделските земи по преписка № ...... г. от кметството на село ........, правото на собственост на Общинския поземлен фонд.

В съдебно заседание ищците Р. В. Ц. и В. К. Ц., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат М., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът ....., редовно призован, се представлява от юрисконсулт ......., която моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан поради липса на правен интерес на ищеца предвид преклудираната възможност на последния за образуване на административно производство, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна относно липсата на правен интерес от предявяване на настоящия иск, по следните съображения:

Настоящият спор е по предявен специален установителен иск с правно основание чл.

14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване на собственост върху земеделска земя към минал момент (момента на внасяне на земеделския имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация), абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на който е наличието на правен интерес. Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС правен интерес е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ (какъвто е разглежданият случай в настоящото дело) или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия (сега ОСЗГ) за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Както е уточнено с Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, когато легитимацията на собствениците се оспорва по съдебен ред с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, административното производство по чл. 14, ал. 1-2 от ЗСПЗЗ следва да се съобрази с гражданскоправния спор. Висящото производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ следва да бъде спряно до решаване на спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за определяне на действителните собственици на земите. Спрямо тях общинската поземлена комисия ще постанови решението си по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Когато след приключване на производството по чл.

14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези спрямо които е 2 постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени постановеното съдебно решение съобразно новите обстоятелства.

Видно от представеното по делото решение по адм. д. № 3898 по описа на СРС за 2013 г., 124-ти състав, влязло в законна сила на 11.06.2013 г., Решение № 133/16.03.2011 г. на ОСЗ - община ........ е отменено в частта по т. II от същото, с която е отказано да се възстанови на наследниците на ..... правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 1.500 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на село ........ в местността ......, заявен с пореден № 39 от заявлението и установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ и делото е върнато на ОСЗ - община ........ за валидно произнасяне по отмененото решение.

Доколкото по делото няма данни за повторно произнасяне по горецитираното решение на ОСЗ - община ........ и не е налице постановен окончателен неин отказ за възстановяване на процесния имот, съдът приема, че е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ и в този смисъл намира, че предявяването на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е лишено от правен интерес и същият е допустим.

Видно от исковата молбите-уточнения и конкретно последната, ищците са предявили иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. иска се установяване право на собственост от наследодателя им към 1949г. – преди колективизацията. Имотът, предмет на иска, е индивидуализиран с молбата 31.03.2023г. . Правният интерес от предявяване на този иск е обосновал още в исковата молба, позовавайки се на това, че имота в м. “......” е заявен от тях, като наследник на ...... признато е правото му на собственост, но не е възстановен в съществуващи реални граници, а на същото място, където той се намира е възстановен имот на ответника.

Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от наличието на правен спор относно въпроса кому да се възстанови конкретен имот и от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот, определен за реституция от ПК, принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя / чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ/ За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на ал. 7 от чл. 14, но не и към визирания в нея срок

За предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че на ответника вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот не е пречка, а напротив е предпоставка за предявяване на този иск. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Този иск е 3 недопустим когато имотът изобщо не е заявен пред ПК от страните по спора,, или и за двете страни има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в ТР № 1/1997г. Не съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ обаче това, че административното производство е приключило за ищеца с влязъл в сила отказ, когато същия имот е възстановен на ответника, тъй като този административен акт, а дори да бе решение на съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не създава сила на присъдено нещо относно правата на ищеца и относно това кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността.

Предвид изложеното в производството по иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдът винаги преценява правилността на решението на ПК относно лицата, в чиято полза е призната, или възстановена собствеността и не е необходимо изрично искане за извършване на косвен съдебен контрол на решението на ПК, респ. ОСЗГ.

/Така Определение № 108/09.03.2009г. по ч/гр/ д/ № 71/2009г. на I ГО на ВКС постановено по чл. 274, ал.3 от ГПК./

По основателността на иска, съдът намира следното:

Производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е спорно исково производство и в него ищецът следва да установи правата си, използвайки всички допустими доказателствени средства в състезателния исков процес. Ищците съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса следва да проведат пълно и главно доказване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало право на собственост в тяхна полза, респективно в полза на прекия им наследодател към момента на образуване на ТКЗС, законово наследствено правоприемство - в случай, че искът е предявен от наследници на собственика, наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, идентичност между претендирания, възстановения на ищците и възстановения на ответниците имот.