Определение № 1009 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Даниела Росенова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601425 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал.

3 от НПК, тъй като от защитника на подс. Д. К. Т. – адв. Ю. е поискана проверката на определение по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, с което в разпоредителното заседание, проведено на 02.10.2026 г. по н.о.х.д. № 2993/2026 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, не са констатирани допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, ограничили права на подсъдимия.

В частната жалбата с приоритет се обосновава допустимостта й с това, че отказът да се прекрати съдебното производство се обжалва в срок и при правен интерес, въпреки обявяване на присъдата в същото съдебно заседание, защото произнасянето по чл. 248, ал.1,т.3 от НПК има предмет различен от този на обжалване на самата присъда; изборът за съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК е направен изрично като алтернатива при неуважаване на основното искане в разпоредителното заседание за връщане на делото за предявяване на всички материали по делото, събрани в хода на разследването, както и това, че самата частна жалба не представлява оттегляне на самопризнанието, а с нея се оспорва законосъобразността на предхождащия го отказ да се възстанови чрез връщане правото на подсъдимия.

Поискано е с частната жалбата да се отмени определението и да се приеме, че установеното непредявяване на разследването на обв. Т. и на неговия защитник при приета уважителна причина за неявяване, е довело до съществено процесуално нарушение, и да се прекрати съдебното производство и да се върне делото на СГП за отстраняването му.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като изисква проверка на акт, за който подсъдимият, респ. неговият защитник, са лишени от правен интерес да го 1 обжалват, защото:

С основание се твърди в жалбата, че обжалващото се определение попада в категорията на актовете по чл.341, ал.2 от НПК, обхващащ обжалване на определенията чрез изискването за изрично предвиждане в кодекса на подлежащите на обжалване актове. В конкретния случай с жалбата се атакува определение, с което сочено от защитника неотстранимо в съдебната фаза съществено процесуално нарушение е било прието за несъществуващо от първия съд след изслушването на призованите за участие в разпоредителното заседание. Поради това, че не е взел решение, с което прекратява съдебното производство - такова по т.1 на чл.248, ал.5 от НПК, първият съд след провеждане на разпоредителното заседание е пристъпил незабавно към разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма, поискан от подсъдимия и от защитника му. СГС изрично е съобразил обжалваемостта на определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, но не е предоставил възможност на страните да го обжалват, защото след приключване на разпоредителното заседание е продължил съдебното заседание, дал е ход на съкратеното съдебното следствие и е постановил осъдителна за подсъдимия присъда, срещу която вече дори е подаден протест.

Разпоредбата на чл. 252, ал.1 от НПК предвижда незабавно разглеждане на делото след провеждане на разпоредителното заседание, която незабавност е несъвместима със срока за обжалване по чл.249, ал.3 от НПК, налагащ необходимост делото да бъде отложено, за да могат страните да упражнят правото си да атакуват определението, с което е отказано прекратяване на съдебното производство. Противоречието се разрешава при логическото тълкуване на двете норми, обосноваващо извод, че първоинстанционният съдът може да пристъпи към разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма или двадесет и девета незабавно след разпоредителното заседание само ако страните не са въвели доводи за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза.

След незабавното разглеждане на делото и то до постановяване на присъда, въпросите за това дали самото това процедиране, като и дали са били допуснати сочените от защитника съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до непредявяване на материалите, събрани в хода на разследването, вече единствено могат да бъдат решени по реда на редовния инстанционен контрол на самата присъда. Конкретно доводите в частната жалба следва да бъдат проверени от въззивния съд само заедно с присъдата, а не отделно от нея. По тази причина жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, настоящият състав на АС-София, НО, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от защитника на подс.

Д. К. Т. - адв. Ю., с която е поискана отмяната на определение, с което в 2 разпоредителното заседание, проведено на 02.10.2026 г. по н.о.х.д. № 2993/2026 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, не са констатирани допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничили права на подсъдимия.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3