Решение № 60 от 10.03.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Враца, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500653 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12259/10.09.2024 г. на адв.Л. Я., като пълномощник на ищеца Й. П. М., против Решение № 502/05.08.2024 г. по гр.д.№ 3131/2023 г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която са отхвърлени предявените искове от въззивника против П. И. Д. и К. Г. Ц. над уважения размер от 583,15 лв. до пълния предявен размер от 5 147,00 лв. за всеки от ответниците поотделно и е осъден да заплати деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че покривната конструкция не е била в добро състояние, не е притежавала необходимата товароносимост и се е нуждаела от ремонт. Твърди се, че въпросът за ремонта на покрива е коментиран неведнъж с останалите собственици в сградата, но никой от тях не е предприел действия и не се е ангажирал с организиране на ремонта, а такова желание е било изразявано единствено от ищеца. В подкрепа на тези твърдения се извършва позоваване на събраните по делото писмени доказателства – протоколи и жалби, както и на показанията на св.М.а.

Въззивникът счита, че районният съд е достигнал до правилен извод, че претенциите са доказани по основание, но до неверни изводи относно размера им. Намира, че неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗС и чл.41 ЗС, тъй като е извършено неправилно разграничение на необходимите и полезните разноски. Излага съображения, че в случая става 1 дума за необходими разноски за ремонт на обща част от сграда – етажна собственост, поради което не е необходимо да се провежда общо събрание, което да вземе решение за ремонта. Изтъква, че от събраните писмени доказателства е видно, че ответниците не са съдействали за провеждане на общи събрания, на които да се коментира нуждата от ремонт на покрива.

Въззивникът твърди, че целият покрив е бил протекъл и предвид фактът, че сградата е била построена преди повече от 60 години, е било необходимо и неотложно да се направи ремонт. Твърди също, че е заплатил изцяло направения ремонт, което се установява от събраните доказателства, поради което районният съд неправилно не е съобразил действително направените разноски.

В жалбата се посочва, че решението неправилно е базирано на изслушаната по делото експертиза, тъй като заключението на същата е оспорено в с.з. на 17.05.2024 г. и е поискана повторна експертиза, поради това, че заключението не е достатъчно пълно и обосновано и крайните изводи на вещото лице за цената на ремонта не отговарят на пазарната обстановка, доколкото при изготвянето на заключението са използвани само справочници, а не реални цени на реализирани ремонти.

Въззивникът обобщава, че предявените искове са доказани по основание, а по отношение на размера са налице безспорни доказателства.

Прави искане за постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в пълен размер.

Постъпил е отговор вх.№ 13720/10.10.2024 г. от адв.С. Т., като пълномощник на ответниците П. И. Д. и К. Г. Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.

Въззиваемите оспорват твърденията, че покривната конструкция не е била в добро състояние и се е нуждаела от ремонт. Считат, че от заключението на изслушаната експертиза е установено, че общото състояние на покрива е добро и че след направения оглед от вещото лице не е констатирана необходимост от ремонт, поправяне и заздравяване на покрива. Изразяват несъгласие и с твърденията, че не са съдействали за решаване на проблема.

Изтъкват, че от събраните доказателства не може да се установи, че преди 04.07.2022 г. са били уведомявани за състоянието на покривната конструкция, като се обосновават с анализ на писмените доказателства и позоваване на показанията на св.З. и св.Н.. Намират представените от ищеца доказателства за спорни, тъй като са съставени едностранно и лично от него и съдържат единствено неговите виждания и разбирания. Оспорват и показанията на свидетелите на ищеца.

В отговора се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Й. П. М., с която са 2 предявени искове за осъждането на П. И. Д. и К. Г. Ц. да заплатят всеки поотделно по 5 147,00 лв., представляващи припадащата им се част от стойността на заплатеното от ищеца по Договор от 27.09.2023 г. за ремонт на покрива на многофамилна жилищна сграда в режим на етажна собственост с адрес: ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда-етажна собственост, находяща се ***. Посочва се, че сградата е построена преди повече от 60 години и в последните години покривът й се е нуждаел от ремонт, поради което ищецът многократно е правил частични ремонти, но авариите са продължавали. Сочи се също, че в периода от м.12.2021 г. до м.06.2023 г. по инициатива на ищеца са организирани няколко общи събрания на етажната собственост относно състоянието на покрива и необходимостта от предприемане на действия за ремонт, но от страна на ответниците е налице пасивно поведение, изразяващо се в неявяване на събранията.

Ищецът твърди, че ответниците са запознати със състоянието на покрива, но умишлено се укриват и не съдействат за разрешаване на проблема, което го е принудило да подаде жалба до РУ-Враца за междусъседски конфликт, в която подробно е описал бездействието на ответника К. Ц. и по повод на която последният е бил уведомен за състоянието на покрива и за нуждата от ремонт на същия. Посочва, че е депозирал и сигнал за нарушение в Община Враца, както и че самият той, в качеството си на инженер, е изготвил оценка на техническото състояние на сградата. Сочи също, че по негово възлагане е бил изготвен и Технически доклад за обследване на съществуващ строеж, в който е констатирано, че покривната конструкция не е в добро състояние и не притежава необходимата носимоспособност.

Според изложеното в исковата молба, през м.10.2022 г. вследствие на проливни дъждове и разместени керемиди по покрива на сградата имотът на ищеца е бил повреден, но сумата, която е получил от застраховката е била крайно недостатъчна за покриване на всички щети. Ето защо и при липсата на интерес от страна на ответниците, на 27.09.2023 г. той е сключил договор с Й.

Г. А. за ремонт на покрива, като крайната цена, която е заплатил за ремонта възлиза на 15 440 лв. Според ищеца, сключеният договор служи за разписка за посочените в същия суми. Посочва се, че до ответниците са изпратени покани за доброволно плащане, с които са уведомени за извършения ремонт на покрива и направените от ищеца разноски в тази връзка, но от същите не са предприети действия за възстановяване на направените от ищеца разноски, което поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците П. И. Д. и К.

Г. Ц., които оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

Правят възражение, че депозираните от ищеца документи в по-голямата си част са изготвени лично и едностранно от него, което ги прави негодни доказателства. Твърдят, че не са известявани за наличието на тези документи и за свикване на общи събрания.

В отговора се посочва, че по повод подадения от ищеца сигнал до Община Враца е извършен оглед от експертна комисия и е дадено заключение, че не е налице необходимост от ремонт, поправяне или заздравяване на 3 покрива на жилищната сграда.

Ответниците правят възражение, че договорът за изработка е сключен без знанието и съгласието им, поради което не е обвързващ за тях. Прави се анализ и на извършеното отразяване на заплатени суми, което е в протИ.речие с представения разходен касов ордер. Навеждат се доводи, че плащания на суми над 10 000 лв. може да бъде извършвано единствено по банков път, съгласно изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой.

С Решение № 502/05.08.2024 г. по гр.д.№ 3131/2023 г. по описа на РСВраца са уважени частично исковите претенции, като всеки от ответниците П.

И. Д. и К. Г. Ц. е осъден да заплати на ищеца Й. П. М. по 583,15 лв., представляваща 1/3 от пазарната стойност на сторените разноски за необходим ремонт на покрива на масивна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Враца, находяща се в поземлен имот ***, с адрес на имота: ***, съразмерно с дела им от общите части, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния им предявен размер исковите претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същия съдебен акт Й. П. М. е осъден да заплати на всеки от ответниците по 157,71 лв. деловодни разноски.

Както бе посочено, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в осъдителната част, поради което предметът на въззивната проверка обхваща правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която са отхвърлени исковите претенции.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснато и изслушано е заключението на съдебно-техническа експертиза, което е прието от съда. Пред въззивната инстанция е допусната повторна съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, а и от приложените към исковата молба заверени копия от Нотариален акт от 28.12.2006 г. за дарение на недвижим имот № 157, том IX, рег. № 18195, дело № 1359/2006 г. по описа на нотариус Светла Бошнакова с район на действие ВРС , Нотариален акт от 13.10.2022 г. за собственост върху недвижим имот № 70, том ІХ, рег.№ 8848, дело № 1152/2022 г. по описа на нотариус А. В. с район на действие ВРС и Договор за доброволна делба от 12.01.2021 г. се установява, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, като ответникът К. Г. Ц. е собственик на първия етаж, ответницата П. И. Д. е собственик на втория етаж, а ищецът Й. П. М. е собственик на третия етаж от сградата.

Към исковата молба са приложени 3 бр. протоколи от 20.12.2021 г., 28.12.2022 г. и 30.06.2023 г., в първия от които е посочено, че е проведено общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, находяща се в ***, а в другите два е отразено, че е проведено събрание на собствениците на жилищните сгради, находящи се в *** и ***, като предмет на тези събрания е състоянието на покрива на сградата/сградите. Трите протокола са подписани от Й. П. М., но не и от останалите етажни собственици в процесната жилищна 4 сграда.

Ищецът е представил заверено копие от жалба вх.№ 1795006407/04.07.2022 г., от която е видно, че е сигнализирал РУ-Враца с оплаквания от поведението на съседа му К. Г. Ц. и отказ на същия за бъде ремонтирана неговата част от покривната конструкция на триетажна кооперация с обособени апартаменти и тавански помещения. Видно от приложеното заверено копие от Постановление от 31.08.2022 г. на прокурор при РП-Враца, по повод тази жалба е образувана преписка № 6217/2022 г. по описа на РПВраца, като в хода на предприетата проверка са снети писмени обяснения от жалбоподателя и от К. Ц.. С постановлението е отказано образуване на досъдебно производство и преписката е прекратена.