Определение № 1638 от 03.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 03.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20248002103896 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. С. чрез адв. Г. Г. срещу решение №.394/1.07.24 по г.д.№.375/24 на ОС Враца, с което, след частична отмяна на реш.№.52/18.03.24 по г.д.

№.690/23 на РС Оряхово, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата 950лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане на г.д.№.881/22 на РС Козлодуй в разумен срок е отхвърлен като неоснователен.

Ответната страна РС Козлодуй оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че г.д.№.881/22 на РС Козлодуй е образувано на 20.07.22 /по искова молба на П.С. против ОДМВР-Враца/ и е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Жаклин Георгиева Димитрова-Алексиева; на 21.07.22 съдията докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл.131 ГПК; на 12.08.22 е постъпил отговор от ОДМВР Враца, като ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск; на 30.09.22 последният е оставен без движение с указания за отстраняване на нередовност-внасяне на дължимата държавна такса, която е била платена на 13.10.22; на 25.11.22 съдът е 1 конституирал „АЕЦ Козлодуй“ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил размяната му по реда на чл.131 ГПК с ответното по този иск дружество-„АЕЦ Козлодуй“ЕАД; от същото са постъпили отговори /по първоначалната искова молба и обратния иск/ на 18.01.23; на 11.09.23 с опр. по чл.140 ГПК районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.23; на проведеното такова са събрани всички допуснати доказателства и делото е обявено за решаване; на 20.11.23 съдът се е произнесъл с решение /№.494/20.11.23/, след което са били подадени молби по чл.248 ГПК за изменението му в частта за разноските и въззивна жалба. Съдията докладчик е отсъствал от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо 76 дни в периода до насрочване на делото (06-09.12.22 /4 дни/; 11-18.01.23 /8 дни/; 13-26.03.23 /14 дни/; 27.03-15.04.23 /20 дни/, 16.04-15.05.23 /30 дни/) и 9 дни след насрочването му (2629.09.23 /4 дни/, 30.09-04.10.23 /5 дни/). След като завел иска, С. започнал да се притеснява, тъй като делата на останалите му колеги се били решили, а той все още чакал; появили се и караници в семейството, защото очаквал да бъде уважен иска му и правили семейни планове /св. И.И./.

От правна страна е намерено, че преценката дали е налице твърдяното нарушение следва да се направи въз основа на визираните в чл.2б ал.2 ЗОДОВ критерии - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора; същевременно трябва да се съобразят и стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, която националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази практика (напр. Finger v.Bulgaria и др.) последователно се приема, че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл.6§1 ЕКЗПЧОС, вкл. задължението да разглеждат делата в разумен срок; те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи; разумността на срока, в който е продължило едно дело, се оценява с оглед конкретните обстоятелства по него, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период съдът прилага критериите сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броя на страните, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите, които трябва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за 2 предотвратяване на ненужно забавяне.

Съобразно така посочените критерии съдът е изследвал общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му, както и какъв е бил залогът за ищеца.

Посочил е, че съдебното производство пред РС Козлодуй (от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт) е продължило 1 година и 4 месеца, като този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики-районният съд първоначално е бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лицепомагач; след дадени указания за отстраняване на нередовност е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза и така констатираните отклонения във връзка с предмета и страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото му решаване пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Отразено е, че макар спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета-неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове; макар практиката на ЕСПЧ да определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, в случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд; поради това е намерено, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Доколкото в исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от м.01.23 до насрочване на делото, е посочено, че действително е налице един по-значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик. Той, обаче, не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство. Съдът се е позовал на практика на ВКС /реш.№.30/07.05.19 по г.д.

№.2125/18, ІІІ ГО, реш.№.306/ 22.10.19 по г.д.№.4482/17, ІV ГО, опр.№.601/15.10.20 по г.д.

№.1548/20, ІV ГО/, според която релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е именно общата продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение; възможно е общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното - при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. Посочил е, че в случая е налице именно втората хипотеза - допуснато е забавяне при насрочването, но останалите 3 съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Освен това към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Въззивната инстанция не е възприела довода, че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените на останалите съдебни състави такива са приключили значително по-бързо и това налага извод за приключване на конкретното дело в неразумен срок.

Отбелязала е, че по отношение на съдията-докладчик по процесното дело са били налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочването му /отсъствие от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 76 дни/, че отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за всяко отделно забавяне и от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето, но така констатираният обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство по неговите дела с това по останалите идентични такива на други съдебни състави, че освен това в горепосочения период този съдия е изпълнявал и функциите на административен ръководител /председател на РС Козлодуй/, което несъмнено е довело и до натоварване и с дейност извън правораздавателната. За неоснователни са намерени и доводите, че ответникът РС Козлодуй следва да носи отговорност, тъй като не е предприел всички необходими мерки за побързото приключване на делото чрез контрол върху работата на съдията-докладчик, възлагане на работата по делото на други съдии, командироване на съдии от други съдилища. Посочено е, че макар и отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, то не е било в рамките на последователни 76 дни, а периодично (0609.12.22 /4 дни/; 11-18.01.23 /8 дни/; 13-26.03.23 /14 дни/; 27.03-15.04.23 /20 дни/, 16.0415.05.23 /30 дни/), като при това положение не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата му на останалите съдии от РС Козлодуй или за командироване на съдии от други съдилища-каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на съдия от няколко последователни месеца. Отделно от това към процесния период РС Козлодуй, предвид статистическите данни за натовареност, е бил съд с висока натовареност. При тези обстоятелства е обобщено, че не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен без да е необходимо да бъде обсъждано дали за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с въпросите: 1.“Могат 4 ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в което делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б ал.1 ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдия в конкретния съд?“; 2. „Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуално бързо разглеждане на дело в горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаи, когато е предявен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от низшестоящата инстанция?“; 3.