Решение № 1175 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900052 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс от “Б.**“ ЕООД за прекратяване на търговското дружество „А.Т.“ ЕООД.

Твърди се, че едноличният собственик на капитала на търговското дружество е длъжник по изпълнително дело, по което ЧСИ е наложил запор на дяловете му от капитала и е овластил взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на търговското дружество.

Ответникът, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор оспорва иска, като неоснователен. Поддържа, че длъжникът не е бил поканен и не му е бил даден срок да погаси задължението си съобразно разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК. Също така с молба с вх. № 9113 от 01.02.2013 г. поддържа и представя доказателства, че той е изплатил изцяло дълга и искът е неоснователен.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ответното търговско дружество „А.Т. “ ЕООД е вписано на 26.01.2022 г. в търговския регистър с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. *******ул./ул. ул. „******* с предмет на дейност „Международни и вътрешни товарни и пътнически превози, дигитален и интернет маркетинг, консултантска и маркетингова дейност, производство, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни физически и юридически лица; изграждане и експлоатация на търговски обекти. Покупко – продажба на недвижими имоти, извършване и на всички други дейности, разрешени от действащото българско законодателство, при условие, че ако се изисква разрешение или лиценз, или регистрация за извършване на някоя дейност, тази дейност ще се осъществява само след получаване на токова разрешение или лиценз, съответно след извършване на такава регистрация.“ С КАПИТАЛ 1000 лв.

Безспорно е, и доказано от представените и приети по делото писмени доказателства, че възоснова на изпълнителен лист от 31.08.2022 г., издаден въз основа на влязла в сила 1 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 24794/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав, по силата на който длъжникът е едноличен собственик на капитала към момента на подаване на исковата молба по настоящето дело - Д. Б.П., е осъден да заплати 2279, 27 евро главница, ведно със законна лихва и разноски. Изпълнителното производство № 2027900401537 против длъжника е образувано по молба на „Б.**“ЕООД от 22.01.2021 г., като взискател и на длъжника е била връчена ПДИ на 09.11.2022 г. На 06.10.2022 г. в търговския регистър към Агенция по вписванията е вписан наложения наложен запор на дружествени дялове на длъжника и едноличен собственик на капитала в „А.Т.“ ЕООД. С Постановление от 10.01.2023 г. на ЧСИ Р.М. е овластил взискателя по делото да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на дружеството „А.Т.“ЕООД. Представено по делото е и удостоверение от 10.01.2023 г. и удостоверение от 20.01.2023 г. от ЧСИ относно размера на дълга, отразяващи размера на дълга, както и обстоятелството, че по изпълнителното производство към дата 20.01.2023 г. не са постъпили суми за удовлетворяване на взискателя.

Видно от удостоверение с изх.№ 4775/31.01.2023 г. на ЧСИ задължението по изпълнителното дело е било изцяло погасено чрез плащане, в .т.ч. задължението по горепосочения изпълнителен лист. От разпореждане от 09.02.2023 г. на ЧСИ е видно, че поради погасяването на задължението на длъжника по изпълнението и тъй като разноските по делото са събрани, на основание чл.433, ал.2 ГПК производството е приключено. От извършената справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че впоследствие запорът е вдигнат от ЧСИ по посоченото изпълнително дело, вписано обстоятелство рег. № 20230207092253. Видно от вписванията по партидата на търговското дружество в ТРРЮЛНЦ от 13.02.2023 г. след прехвърляне на дружествения дял с договор от 07.02.2023 г. едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ЕООД е С.Ц.П..

При тези данни, от правна страна съдът съобрази следното:

Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД – длъжници на същия / чл.517 ал.4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност (чл.517 ал.3 ГПК), да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.517 ал.3 ГПК – последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник), независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са установени предвидените в чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че вземането е изцяло погасено в пълен размер.

С нормата на чл.517, ал.4 ГПК се регламентира изпълнението върху всички дялове на длъжника в търговското дружество. Т. е. касае се за специална хипотеза на изпълнение, която е приложима, когато изпълнението е насочено върху всички дялове на съдружник в дружеството (така в Определение №733 от 11.12.2009 г. по ч.т.д.№ 811/2009 г. на ВКС, II т.о.), а последното от своя страна е възможно, когато принудителното изпълнение е за дълг на единствения съдружник в ЕООД; за общи задължения на всички съдружници в ООД; за общи задължения на всички неограничено отговорни съдружници в СД.

2

В производството по чл.517, ал.4 ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване и от удостоверението на ЧСИ удостоверяващо висящност на изпълнителното производство, размера на дълга и наложеният запор върху всички дружествени дялове на длъжника в ответното търговско дружество. За уважаването на иска ищецът следва да докаже твърденията си за наличие на процесуална легитимация и допустимостта на иска - висящо изпълнително производство за парично вземане (насочено срещу дяловете на длъжника в ответното дружество), по което ищецът има качеството взискател, качеството на дружеството ответник - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му – единствено противопоставими от ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането преди първото по делото заседание.

В хода на настоящето производство несъмнено се установи, че задължението на длъжника и едноличен собственик на капитала е погасено преди датата на първото (и единствено) по делото съдебно заседание, нещо повече от 07.02.2023 г. същият не е съдружник, то вече не са налице предвидените в чл.517, ал.1 и ал.4 предпоставки и искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски, тъй като обстоятелствата довели до този резултат по делото са настъпили след образуване на исковото производство, към който момент са били налице предпоставките по чл.517, ал.1 от ГПК и при наличие на правен интерес от водене на делото. Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства, че е направил посочените разноски (л.69-91 от делото). Неоснователни са възраженията на ответника относно липсата на доказателства за плащането на разноски от страна на ищеца, както и че не се дължат разноски сторени във връзка с обезпечението на иска, като тук следва да се съобрази задължителната съдебна практика изразена в Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 на ВСК ОСГТК - т.5.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „Б.**“ЕООД с ЕИК ******* конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, за прекратяване на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ******* ул. „*******, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ******* ул. „******* да заплати на „Б.**“ЕООД с ЕИК ******* разноски в размер на 80 лв. за държавна такса и 2809, 80 лева деловодни разноски в обезпечително производство и 3000 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3