Решение № 2569 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.10.2022 г. по гр.д. № 58128/21 г., СРС, ІІ ГО, 76 с-в е осъдил на основание чл.128 и чл.245, ал.2, чл.221 и чл.344, ал.1, т.4 от КТ „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.

****, представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК да заплати на Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****“ № *****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”, ул. от 2 142,82 лв., представляваща недоизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 10.08.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 3308,58 лева, като неоснователен., сумата от 156,40 лв. лихва за забава върху сумата от 2 142,83 лева за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021 г., като е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 241,48 лева, като „*****, офис

2.2 следните суми: сумата

1 неоснователна. , сумата от 650 лева обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Допуснал на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”,ул.„***** , офис 2.2 и „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК възникнало с ТД от 03.12.2018г., вписано в трудовата книжка на Л. С. С., ЕГН **********, като вместо чл. 326 от КТ да се впише чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”, ул.„***** , офис 2.2 да заплати на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК сумата от 369,96 лв., сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Осъдил е на основание чл.77 от ГПК „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК да заплати на СРС сумата в размер на 365,71 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете. Допуснал е предварително изпълнение на съдебното решение по реда на ч.242, ал.1 от ГПК по отношение на присъдената главница.

Решението е обжалвано изцяло, включително в отхвърлителната част с въззивна жалба от ответника „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК с пространни мотиви, изложени в нея. Твърди се, че 2 решението е недопустимо в частта, в която СРС се е произнесъл по отношение на част от предполагаемо дължимата главница с аргумента, че е невъзможно с точност да се установи какво точно над посоченото в ССЕ се дължи, както и по отношение на претенциите за дължима лихва за забава, които съдът преценява, че се дължат от началото на следващия месец и осъжда ответното дружество да ги плати, макар ищецът да претендира, считано от 25-ти число на месеца, следващ отработения. Счита, че осъждането на суми, които не се претендират с ИМ, а се установяват от съда в допълнение към претендираната главница, представляващи суми „извън посоченото от счетоводителя“ и „над посоченото в ССЕ“, е произнасяне по непредявен иск, с което се нарушава диспозитивното начало. Произнасяне извън обхвата на търсената защита е налице и по отношение на промените, които решаващият състав прави относно началния период, от който се изчислява лихва за забава, независимо от претендирания в ИМ, като претенцията за лихва е считано от 25-то число на месеца, следващ отработения. Вещото лице твърди, че от м.04.2020 г. до момента на прекратяване на трудовия договор ответното дружество не е допуснало забава в дължимите плащания, защото всички плащания на трудови възнаграждения са извършвани в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ето защо счита, че решението в частта, в която решаващият състав на основание чл.162 ГПК е установил размер на предполагаемо дължимо и незаплатено трудово възнаграждение от 1500 лв., осъждайки ответното дружество да плати сума „извън“ и „над“ установеното от вещото лице със ССЕ, определяйки не само размер на допълнителна и непредявена, но и калкулирайки лихви за забава за непретендирани от ищеца периоди, следва да бъде обезсилено като недопустимо. Счита, че в останалата част решението следва да бъде отменено като немотивирано, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като предявените искове бъдат отхвърлени, тъй като претендираните суми са платени от ответното дружество. Изложени са подробни съображения за неправилност, необоснованост на съдебното решение, отношението на съда към ищеца и ответното дружество, включително и към неговия процесуален представител, липсата на обективност и безпристрастност у съда. Моли съда да допълни решението по отношение на предявения алтернативен иск по реда на чл.344, ал.1, т.4 от КТ, във връзка с чл.327, ал.1, т.11 от КТ.

3

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият/ищец Л. С. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****“ № *****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”, ул.„*****, офис 2.2 оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове от Л. С. С. , ЕГН ********** срещу „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК **** с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.221 и чл.344, ал.1, т.4 от КТ за следните суми: сумата от 3 308,58 лева, представляваща стойността на неизплатено брутно трудово възнаграждение по трудовия договор на ищеца за периода от 01.04.2020г. до 10.08.2021 г., като това уточнение е било направено в о.с.з. от 07.04.2022г. и прието от съда. Отделно, в исковата молба периодите започват от 01.01.2020 г., а след това в таблицата е посочен падеж, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 241,48 лева, лихва за забава за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021г., сумата от 650 лева- дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до окончателното й изплащане. Моли също да се коригира основанието за прекратяване на правоотношението-чл. 327, ал. 1, т. 2, а при условията на алтернативност т. 11 от КТ.

Ищецът Л. С. С. твърди, че работил при ответника „Н.Г.“ ЕООД, но не са му били изплатени трудови възнаграждения и осигуровки, поради което 4 прекратил правоотношението на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Работодателят обаче впоследствие оформил трудовата му книжка на основание чл. 326 от КТ.

Дали ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.

Седалището и адреса на ответника са на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна I“, бл. ****, посочен в становището на дружеството. На този адрес е залепено съобщение по реда на чл.50, ал.4 ГПК, на входната врата на апартамента на 26.10.2021 г. Преди това, на съобщението от 14.10.2021 г. изрично е отбелязано, че няма офис, служители реклама. Такова отбелязване е налице и в съобщението от 26.10.2021 г., като с разпореждане от същата дата съдията е разпоредил тези съдебни книжа да бъдат връчени на ответника чрез залепване на уведомление по реда на чл.50, ал.4 ГПК, вр. с чл.47, ал.1 ГПК. В изпълнение на тези указания длъжностно лице по призоваването е залепило на 26.10.2021 г. на входната врата на апартамента Уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК. Очевидно това Уведомление е постигнало своето нормативно назначение, тъй като съдебните книжа са били връчени в Бюро "Призовки" при СГС на 25.11.2021 г. на органен представител на ответното дружество, неговия управител Н.Л., но на 25.11.2021 г., т.е не в срока по чл.47, ал.2 ГПК, а именно двуседмичен срок от залепване на уведомлението. При тези данни, подаденият на 23.12.2021 г. отговор на исковата молба, не е подаден в предвидения срок.

СГС констатира следното:

По делото е безспорно, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е работил при 8 часов работен ден, Стандартният работен ден е договорен в трудовия договор от 03.12.2018г. - чл. 2, а възнаграждението е 510 лева + 0,60 % за стаж (чл. 4). Ищецът е изпратил волеизявлението по реда на чл. 327 от КТ на 11.08 2021г по ЕКОНТ. Към исковата молба е приложена ел. кореспонденция относно ползването и заплащането на платения годишен отпуск на ищеца. Там е приложено и волеизявлението по чл. 327 от КТ. На 11.08.2021г. ответникът е изпратил заповед, която е получена от ищеца. Ел. съобщение на ищеца е от 26.08.2021г. Ответникът признава, че такова предходно има и то получено на 10.08.2021г., налице е изричното признание за неизгодното за страната обстоятелство. Правоотношението е оформено в 5 трудовата книжка, като прекратено на основание чл. 326 от КТ. Ищецът признава в исковата си молба и за плащане на заплати по easypaу, както и че е получавал суми в брой и е задържал плащания. Видно от ел.кореспонденция, водена между ищеца и ответника, ищецът е извършвал служебни разходи, като ответникът е следвало да ги възстанови. Там също е ползван easypay. По делото е депозирана ССЕ, от която се установява, включително от разпита на вещото лице в о.с.з., че „при добра счетоводна практика разходни касово ордери се осчетоводяват в рамките на месеца и да се декларират, ако са обвързани с ДДС. Вещото лице продължава да обяснява в о.с.з. на 07.04.2021 г., че основният проблем е, че в плащанията, които са през „Изипей“ в голямата си част съществува основание за превод „служебни разходи“. Аз разбирам длъжността и трудовата характеристика на лицето, което е работило като шофьор, т.е. служебни разходи тук са необходими със сигурност и то не малко- паркинг, бензин и т.н. за обичайната му дейност. Проблемът е, че тези служебни разходи в отговора на исковата молба са обвързани с плащане и на възнаграждение- голяма част от тях. В момент, в който задавам въпрос тези служебни разходи на какви други първични счетоводни документи се базират, за да определя коя евентуално е частта, която би следвало да се използва, за да се Това от една страна. От друга страна, за срока, в който ищецът е декларирал, това нещо е отчетено от експертизата, но не са отчетени точно този тип плащания през „Изипей“, в които основанието е „служебни разходи“. Няма как да бъдат обвързани от икономист счетоводител с основание „служебни разходи“ като доказателство за плащане на работна заплата. Доколкото виждам паричните преводи, които са представени, със съответните данни и приемам, че те са извършени, но това няма отношение към отразяването им към възнаграждението, защото аз няма как да кажа, че нещо, което е с название за служебни разходи е реално възнаграждение.“ По делото са предоставени фишове за начислените трудови възнаграждения на ищеца за периода от 04.2020г. до 08.2021г. и платежни документи за изплащане на възнагражденията. Допълнително е представен на експертизата фиш за работна заплата за м.06.2020г. Експертът се е ръководил от вписаните основания в платежните документи, като изрично е посочил, че: изчисли възнаграждението, реално не са ми представени документи. експертизата не е отразила приложените от ответника плащания чрез ИзиПей, в които за основание на превода е посочено „сл.разходи”; за посочените в таблицата разходни касови ордери (РКО) се констатира, че са осчетоводени в регистрите на дружеството;