Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 08.02.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1684/2022
Вид
Решение № 31
Подписан
08.02.2024
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Закон за устройство на територията
  • чл.183, ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.183, ал.1 и ал.2 · Закон за устройство на територията
  • Чл. 185, ал. 5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Карлово, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря ЦветА. Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20225320101684 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск по чл.109 ЗС, предявен от Д. Р. Р., ЕГН:

********** и Е. С. Р., ЕГН: **********, двамата от гр. К., ул. „К.“ №**, ет.*, чрез адв. Е. П. против Я. П. П., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „К.“ №**.

Ищците твърдят, че с Договор от 04.02.2020 год., обективиран в нотариален акт №18, том I, рег. № 599, дело № 17/2020 год. на Нотариус С. В. с рег. № 672 на НК, Акт №181, том 1, дело № 176/2020 год. на СлВп при К. р. с., закупили от Г. П.а П., сестра на ответника по настоящото дело, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *************** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011 год. на ИД на АГКК, с адрес: гр. К., у „К.“ №**, ет.*, предназначение – жилище, апартамент, прилежащи части: целия избен етаж, който самостоятелен обект се намира на първия етаж в сграда с идентификатор **************, брой надземни етажи: два, брой подземни етажи: 0, който самостоятелен обект в сграда, съгласно първичния документ за собственост, представлява: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ ДВУЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с избен и мансарден етаж, построена в поземлен имот с идентификатор *************, заедно с 1

ЦЕЛИЯ ИЗБЕН ЕТАЖ от сградата, находящ се под първия жилищен етаж.

Твърдят, че впоследствие с договор от 11.04.2022 год., обективиран в нотариален акт №65, том I, peг. № 1740, дело № 55/2022 год. на нотариус С.

В. с рег. № 672 на НК, акт № 166, том 4, дело № 146/2022 год. на СлВп при К. р. с. закупили също от Г. П.а П. 1/12 (една двА.десета) идеална част от дворното място, в което е построена гореописаната двуетажна масивна жилищна сграда с мансарден и избен етаж, съставляващо поземлен имот с идентификатор *************.

Г. П.а П. била сестра на ответника. Тя и ответникът били деца и съответно – наследници по закон, на своите родители – П. Я.ов П. и Т. Я. П.а.

ОписА.та по-горе двуетажна масивна жилищна сграда с избен и мансарден етаж, била построена от П. и Т. П.и в закупеното от тях дворно място с приложения нотариален акт № 60, том II, дело № 487/1957 год.

С нотариален акт № 117, том XV, дело № 4472/1997 год. на КРС П. Я.ов П. и Т. Я. П.а продали на дъщеря си Г. П.а П. ОТ масивната двуетажна жилищна сграда със свободен таван и гараж, построени в гореописаното дворно място, САМО целия първи жилищен етаж от сградата и ½ идеална част от дворното място срещу задължението на купувачката да издържа и гледа двамата прехвърлители по начина, описан в нотариалния акт. С влязло в сила Решение №2 от 24.02.2006 год. по гр. дело № 660/2004 год. на К. р. с., Договорът от 30.12.1997 год. по нотариален акт № 117, том XV, дело № 4472/1997 год. на КРС, бил развален, поради неизпълнение. Впоследствие с договор от 17.07.2009 год., обективиран в нотариален акт № 56, том III, рег.

№ 5897, дело № 430/2009 год. на Нотариус Ст. Р. с peг. № 099 на НК, Акт № 187, том V, дело № 6874/2009 год. на СлВп при К. р. с., П. Я.ов П. и Т. Я. П.а продали на дъщеря си Г. П.а П. ½ идеална част от гореописаното дворно място, ведно с целия първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с мансарден и избен етаж, заедно с целия избен етаж, находящ се под първия жилищен етаж, ведно с гаража с площ от 12 кв.м.

Ответникът по настоящото дело придобил втория жилищен етаж и таванското помещение от двуетажната масивна жилищна сграда по силата на Протокол от 23.09.1986 год. по гр. дело № 648/1986 год. на К. р. с.. С Договор от 13.10.2005 год., обективиран в нотариален акт № 114, том II, рег.№ 2624, дело № 314/2005 год. на нотариус Т. Р. с рег. № 517 на НК, Акт № 136, том 2

XII, дело № 2526/2005 год. на СлВп при КРС, ответникът по настоящото дело продал на ДиА. А. М. само втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, описА. по-горе. С Договор от 04.02.2020 год., обективиран в нотариален акт №78, том I, рег. № 619, дело № 73/2020 год. на същия нотариус, Акт № 182, том I, дело № 177/2020 год. на СлВп при КРС, ответникът продал на Д. Д. С. таванския етаж на гореописА.та жилищна сграда с променено предназначение на жилище, апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** В резултат на тези две сделки ответникът вече не притежавал никакви части от сграда с идентификатор **************

С Договор от 16.11.2020год. по нотариален акт № 24, том III, рег. № 3888, дело № 395/2020 год. на Нотариус Ст. Р. с рег. № 099 на НК, Акт № 149, том 12, дело № 2327/2020 год. на СлВп при КР, Г. П.а П. подарила на своя брат и ответник по настоящото дело САМО ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатор *************, ВЕДНО с ½ идеална част от сграда с идентификатор *************** с площ от 37 кв.м. предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, и ½ идеална част от сграда с идентификатор ************** с площ от 16 кв. м., предназначение: селскостопанска сграда.

От същия нотариален акт било видно, че след неговото подписване ответникът по настоящото дело е стА.л собственик на цялата страда с идентификатор *************.

От приложената към исковата молба скица на ПИ с идентификатор ************* било видно, че сграда с идентификатор *************** – селскостопанска сграда, е долепена до северозападната стена на жилищната сграда с идентификатор ***************. На ищците не им било известно кога е строена тази сграда, но било ясно, че същата е била строена без надлежните строителни книжа и документи и в грубо отклонение от действащите правила и норми по ТСУ. Тази постройка нямала собствена стена, която да я отделя от жилищната сграда, а „ползвала“ за такава външната стена на сграда с идентификатор **************. Освен това постройката „затваряла“ и двата прозореца на избения етаж – към избата и коридора към избата. В тази сграда с идентификатор **************, точно пред двата прозореца, плътно до стената на къщата, ответникът поставил някакви шкафове или гардероби. Ищците нямали достъп до тази сграда и не можели точно да определят какви точно вещи са поставени там, но било 3 абсолютно невъзможно избата и коридорът към нея да бъдат проветрени.

Наред с това, в резултат както на това разположение на сградата, така и на поставените плътно по стената на къщата вещи от стрА. на ответника, на това място се появила влага, а след нея и мухъл по стените. След закупуване на жилищния етаж ведно с избения такъв, ищците измазали стените, но върху тях се появили огромни петна от тази влага.

Ищците твърдят, че многократно разговаряли с ответника и го молили да си премести поне вещите в стопанската постройка, макар и временно, така, че да санират външната стена на къщата, за да спрат проникването на влага в избения етаж. Всеки път той категорично им отказвал. И не само това – макар, че ищците били собственици на целия избен етаж, а ответникът да не притежавал право на собственост върху каквито и да било части и самостоятелни обекти в жилищната сграда с идентификатор **************, и конкретно – в избения етаж, той бил складирал в коридора на този етаж свое имущество – мебели, строителни материали. Въпреки многократното настояване от стрА. на ищците, ответникът отказвал да премахне тези свои вещи от коридора на избения етаж.

Ищците подали жалба до Община К. по повод проблемите със сграда с идентификатор ***************. В отговор им било връчено писмо с изх.№ 94-00-3494/1/08.09.2022 год., с което били уведомени, че въпросната сграда била построена през 1992 год. и била в режим на търпимост по §127 от ПЗР на ЗУТ и не подлежала на премахване и забрА. за ползване. По реда на ЗДОИ ищците получили копие от издаденото в полза на ответника Удостоверение № 94-00-3319/1/28.06.2022 год. на Гл. архитект на Община К., удостоверяващо, че въпросната сграда с идентификатор ************** попадала в приложното поле на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и същата била „търпим строеж, който не подлежи на премахване и забрА. за ползване“.

Според ищците това удостоверение било абсолютно незаконосъобразно, като противоречащо на действащите правила и норми по ТСУ и на административнопроцесуалните правила поради следното:

На първо място, веднага правело впечатление невероятната бързина и експедитивност, с която това удостоверение било издадено. Процедурата по неговото издаване стартирала със Заявление с вх. № 94-00-3319/27.06.2022 год., а Удостоверението било издадено на следващия ден – 28.06.2022 год.

4

Безспорно, бързината, с която се бил произнесъл административният орган – Гл. архитект на Община К., нормативно нямало значение за законосъобразността на индивидуалния административен акт. В конкретния случай обаче срокът от един ден бил толкова фрапантен, че нямало как да не възбуди подозрения за нерегламентирани връзки, още повече с оглед на очевидните пропуски в процедурата и прилагането на материалния закон.

Съгласно нормата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ търпимите строежи следвало да са допустими или по действащите разпоредби по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби на ЗУТ.

Повече от ясно било, че при издаване на удостоверението дори не е била извършена проверка по отношение правото на собственост върху земята и върху самата постройка.

Въпросната сграда „затваряла“ прозорците на избата и коридора към нея. При действието на ЗТСУ това било абсолютно недопустимо. По сега действащите правила и норми било допустимо изграждане на изби без прозорци, но не следвало да се забравя, че ако се преценява допустимостта на това затваряне на прозорците на избения етаж към момента на провеждане на процедурата по §127, то административният орган бил длъжен преди да се произнесе по заявлението на ответника, да поиска становище от ищците, тъй като от 04.02.2020 год. те били собственици на въпросния избен етаж и отреждането на статут на търпимост на въпросната постройка засягало тяхното право на собственост върху избения етаж, чиито прозорци затваряли тази постройка. Не само, че не било искано становището им, но и не били уведомени за подаденото от ответника заявление.

Недопустимо било и това, че въпросната постройка ползвала за своя югоизточна стена стената на жилищната сграда, построена в имота.

Постройката била изградена и в явно нарушение на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

Не било ясно и по кой застроителен план на града същата била допустима.

Очевидно било и това, че въпросната постройка е изградена с такива материали и по такъв начин, че предизвиквала събиране на вода и влага в избения етаж на жилищната сграда, построена в имота.

Важен бил и фактът, че въпросната постройка е била предмет на прехвърлителната сделка по нотариален акт № 24, том III, peг. № 3888, дело № 395/2020 год. на Нотариус Ст. Р. с рег.№ 099 на НК, Акт № 149, том 12, 5 дело № 2327/2020 год. на СлВп при КРС от 16.11.2020 год. Т.е. в нарушение на разпоредбата на изр. 2-ро на цитирания §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ тази постройка стА.ла предмет на прехвърлителна сделка преди да получи статут на търпимост. Явно в бързината не само, че Гл. архитект на Община К. не бил констатирал това обстоятелство, но и при изписване на въпросното Удостоверение била сгрешена годината на описания по-горе нотариален акт, като вместо вярната 2020 год. била записА. 2022 год.

И не на последно място – във въпросното удостоверение, което представлявало индивидуален административен акт, напълно липсвали, каквито и да било мотиви за неговото издаване. Изброяването на документите, приложени към заявлението за неговото издаване, не можело да бъде квалифицирано като „мотиви“. Това само по себе си правело въпросното удостоверение нищожен индивидуален административен акт. Още повече, че никой от собствениците в имота не бил уведомен по реда на чл.26 от АПК за постъпилото заявление от стрА. на ответника .

Независимо от допуснатите груби нарушения на материалноправните и процесуално-правни норми при издаване на въпросното удостоверение, отреждащо статут на търпимост на стопанската постройка, същата ограничавала правото на собственост на ищците по отношение на притежаваните от тях избен и първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда с идентификатор ***************, както поради гореизложеното, така и поради невъзможността да санират сградата в тази й част и да приведат притежаваните от тях обекти в нормално и добро състояние за обитаване и ползване.