Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3778 от 20.09.2024, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 805/2024
Вид
Решение № 3778
Подписан
20.09.2024
В сила
10.10.2024
Състав
Антоанета Митрушева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3778

Хасково, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700805 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. Х. Г. С. – гражданин на С., против Решение № 8585/13.08.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят сочи, че обжалваният административният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си, били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решаващият орган не се съобразил с нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, според която при произнасяне по молбата за статут се преценявали всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. За да постанови обжалвания административен акт, решаващият орган преценил, че жалбоподателят оттеглил негласно молбата си за закрила. Отказът за предоставяне на закрила бил обоснован с наличието на хипотезата на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. По смисъла на тази норма, държавите-членки можело да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства или б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. В случая административният орган най-вероятно приел, че е налице предпоставката на цитираната буква „б“, тъй като се твърдяло, че жалбоподателят напуснал без разрешение мястото, където бил настанен да живее, а именно ТЦ - Пъстрогор, и не били известни обстоятелства, извън неговия контрол, които са му попречили да стори това по установения ред. В тази връзка жалбоподателят твърди, че посоченото в диспозитивната част на акта обстоятелство, че не е пребивавал на разрешения му адрес в ТЦ - Пъстрогор за посочения период от време, отговаряло на истината. Намерението му обаче не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на свои познати сънародници с вече предоставен статут, които живеели в [населено място]. Твърдението, че жалбоподателят негласно оттеглил молбата си за закрила не отговаряло на истината и не било достатъчно основание да му бъде отказан статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България, само поради грешката му да не поиска разрешение за напускане на лагера за определен срок от време. Жалбоподателят заявява, че не бил наясно с крайните негативни последици от това негово отсъствие. Посочва, че животът и сигурността му в [държава] били застрашени поради войната на територията на държавата, поради което били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изтъква още, че законът не предвиждал възможност при оттегляне на молба за закрила органът да се произнася с решение по същество на спора. Съгласно чл. 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, органът следвало да се произнесе с акт за прекратяване на производството в случай, че считал, че е налице оттегляне на молбата за закрила, а не да се произнася с нарочен акт, с който отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приемело, че административният орган можело да се позове пряко на чл. 28, параграф 1, буква б от Директивата, същият отново нямал основание само въз основа на факта, че жалбоподателят напуснал ТЦ - Пъстрогор, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила можело да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване - да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респективно, че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство можело да се вземе, само ако органът считал, че същата е неоснователна. В случая такава възможност на жалбоподателя не била предоставена. С оглед на така изложеното, се моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения процесуален представител на жалбоподателя, който представя и писмени бележки с изложени допълнителни съображения.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а решението на административния орган – за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-2831/11.06.2024 г. (л. 53 ) жалбоподателят, под името М. С. Г. е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с Молба вх. № 663/17.06.2024 г. на ТЦ – Пъстрогор, с рег. № УП-16363/17.06.2024 г. на ДАБ, подадена с името М. Х. Г. С. от [държава] (л. 51).

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП- 16363/17.06.2024 г. (л. 49) като М. Х. Г. С., гражданин на С., роден на [дата]. в [населено място], [държава], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – а., религия – с., професия – строителен работник, със средно образование, семейно положение - женен, документи за самоличност – национален паспорт № .......... издаден от [държава], валиден до 19.03.2025 г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, братята, сестрите, съпругата и децата на жалбоподателя.

С Писмо рег. № УП-16363/18.06.2024 г. (л. 33) директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Специализираната дирекция "Миграция" към Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-11464 (рег. № [рег. номер]/30.07.2024 г.) на Директора на Специализирана дирекция "Миграция" – ДАНС (л. 20) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Покана рег. № УП-16363/17.06.2024 г. (л. 36) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 19.06.2024 г. Поканата е била получена лично от лицето на 17.06.2024 г., в присъствието на преводач, видно от отбелязването в нея.

Такова интервю е било проведено на 19.06.2024 г., като за това е съставен Протокол рег. № УП 16363/17.06.2024 г. (л. 30). Чужденецът е заявил пред интервюиращия орган, че е напуснал [държава] преди два месеца и половина, като взел паспорта със себе си. С група от 10 човека преминали нелегално границата с Турция. Останал около два месеца в Истанбул, като работил в завод за мебели за 10 дни. Не потърсил там временна закрила, защото се опасявал, че ще го депортират в [държава]. Преди 15 дни с група от 12 човека, с помощта на трафикант, преминали в България, след което били арестувани от полицията. Чужденецът заявява, че иска да отиде в Норвегия. Имал глухоням син, а там имало добро лечение. Заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Е.. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Нямал проблеми заради принадлежността си към етническата група на арабите, нито заради изповядваната религия. Не се възприемал като силно религиозен. Напуснал [държава], защото не можел да лекува сина си, освен това нямало работа, нито пари за живот. Страхувал се и че ако го хванат, ще трябва да служи в армията. След 2011 г. три пъти получавал призовки за служба в армията. Не искал да се върне в [държава], защото щели да го задържат и да лежи в затвора. Не бил членувал в политическа партия или организация, не бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование), не бил влизал във взаимоотношения с армията или полицията в [държава], спрямо него не било оказвано насилие, не бил получавал заплахи. Същият заявява, че не би се завърнал в [държава], както и че иска да остане в България и да доведе сина си за лечение.

От съдържанието на Докладна записка от 31.07.2024 г. (л. 19) се установява, че жалбоподателят е в неизвестност от 29.07.2024 г. От съдържанието на Докладна записка вх. № 1068/09.08.2024 г. (л. 11) се установява, че жалбоподателят се е завърнал от неизвестност на 09.08.2024 г. С Предупредителен протокол за преместване в друг център на ДАБ № 33/09.08.2024 г. (л. 12) същият е предупреден, че при повторно нарушение на Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ ще бъде въведен в център или помещение от затворен тип до приключване на производството.

С. С. рег. № УП-16363/01.08.2024 г. (л. 18) на интервюиращ орган при ТЦ – Пъстрогор, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 8585/13.08.2024 г. (л. 15) председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. Г. С., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в хода на административното производство не са били установени законови предпоставки, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец чужденеца. От проведеното със същия интервю ставало ясно, че той не е навел релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не били налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване“, съответно е преценено, че искането за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От друга страна, е преценено, че за чужденеца съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото въз основа на материалите по административната преписка било установено, че за него са налице обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Доколкото същият бил принуден да напусне страната си по произход, тъй като там бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт, завръщане в [държава] в настоящия момент било неподходящо за него от гледна точка на физическата му безопасност. За установени са приети предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Независимо от тези факти обаче, впоследствие чужденецът напуснал без разрешение, мястото, където бил настанен да живее. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Цитиран е чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, според който текст, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с чл. 4 от Директива 2011/95/Е., я отхвърля. С оглед на така изложеното, административният орган е приел, че не са налице основания да се счита, че кандидатът продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което било необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.