Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1904 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2874/2021
Вид
Решение № 1904
Подписан
29.04.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1904 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20215330102874 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против „ГСГ 3“ ЕООД /в ликвидация/, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

98А Закон за енергетиката за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 410,39 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 02.06.2019 г. до 07.08.2019 г. за обекти на потребление с ИТН: ***** и ИТН: *****, находящи се в гр. П., ж.к. "Т." №..., вх. ... ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а Закон за енергетиката, продава електрическа енергия при публично известни общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г. Посочва се, че Общите условия са публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не е необходимо изричното им приемане от потребителите.

Съгласно чл. 104а Закон за енергетиката, потребителите на крайния снабдител използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. В случая се твърди, че обектите на потребление с ИТН ***** и 1

ИТН ***** са присъединени към електроразпределителната мрежа, поради което на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия се дължи цена за достъп до мрежовите услуги, определени на основание решение на КЕВР. Твърди се, че на 15.10.2018 г. ответната страна е подала заявление – декларация за започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата, съобразно чл. 13, ал. 2 от Общите условия. Посочва се, че за ответника е открит клиентски номер *****, в качеството му на наемател, съгласно Договор за наем от 02.10.2018 г. и дадено изрично съгласие от наемодателя за това измервателни точки с номера ***** и *****, находящи се в гр. П., ж.к. "Т.", вх. ..., да бъдат заведени по клиентския номер на ответника. Последният от своя страна се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и ползването на мрежови услуги в сроковете и по начин, определени в Общите условия. Твърди се, че консумираната електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за процесните обекти на потребление възлиза на сумата от общо 410,39 лева за периода 02.06.2019 г. – 07.08.2019 г. Ищецът поддържа, че е изпълнил своите задължения, но сумата не е заплатена от ответната страна. Предвид изложеното, моли да бъде уважена предявената искова претенция.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна /съобщение, ведно с препис от исковата молба е редовно връчено на ответника „ГСГ 3“ ЕООД, чрез адв. С. К. Н., вписан в ТРРЮЛНЦ като ликвидатор/.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Г. К., който поддържа подадената искова молба. Излага становище за наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК, като прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът „ГСГ 3“ ЕООД /в ликвидация/, редовно призован, не изпраща представител в първото съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид становището на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а 2 именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Съобразно чл. 239, ал. 1 ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С определение № 1195 от 30.01.2024 г., връчено на назначения на ответното дружество ликвидатор – адв. С. Н., съдът изрично му е указал последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения осъдителен иск.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради 3 което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 150 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 50 лева – за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ГСГ 3“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: 204475854, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98А Закон за енергетиката сумата в размер на 410,39 лева /четиристотин и десет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 02.06.2019 г. до 07.08.2019 г. за обекти на потребление с ИТН: ***** и ИТН: *****, находящи се в гр. П., ж.к.

"Т." №..., вх. ... ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ГСГ 3“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: 204475854, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430, сумата в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/______

4