Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.12.2019, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
652/2019
Подписан
02.12.2019
В сила
28.09.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.177, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 30 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 37 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 16 · Закон за пчеларството

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе,

02.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІ състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело №

652 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

Постъпила е жалба от И.Д.Т. *** против

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3503#9 от 29.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/250516/73962 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на административното производство и несъответствие с целта на закона. Претендира се още нищожност на акта поради липса на годно правно основание на обективирания отказ.

Иска се от съда да обяви нищожността на оспореното уведомително писмо или алтернативно да го отмени изцяло като незаконосъобразно, като реши въпроса по същество, а при невъзможност – преписката да бъда изпратена на административния орган с изрични указания за удовлетворяване на искането на жалбоподателя за отпускане на подпомагане.

Претендира се и присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото. Същите съображения се поддържат и представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева, като прави и възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от преписката), удостоверяващ, че оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 07.08.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 15.08.2019 г. (л. 23 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване, доколкото съдържанието на административния акт сочи на фактически отказ за подпомагане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3503#9 от 29.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/160516/73481 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. При постановяването му административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на жалбоподателя с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3503/12.11.2018 г. е било отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 29/13.05.2019 г., постановено по адм.д. № 171/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на жалбоподателя, че по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН18/160516/73481 и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 му е оторизирана субсидия от 0,00 лева, т.е. налице е отказ за подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11.

В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г.

Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр. 3 от уведомителното писмо.

В първата таблица (на стр. 2 от УП) е озаглавена „Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3. Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).; 4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки. и 5. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

От петте посочени изисквания, по отношение на пчелина, заявен за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2016 г. е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост Методиката), в която практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход).

Посочено е още, че в случая на несъответствие(“различаване“) на информацията на контролиращото лице и заявената от земеделския производител / кандидатът декларира, че е в преход, контролиращото лице върне информация, че е биологичен или обратния случай/, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Този текст е напълно аналогичен на абзац втори от раздел А „ Базови изисквания“ по направление „ Биологично пчеларство“ на т. V “ Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b „Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

В таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, е посочено, че от заявените за подпомагане 240 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 240, като сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 16 428,72 лева е отразена в колона 7 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на субсидията“. Колона 7 е именована „Неспазени базови и други изисквания“, а в поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b

„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.

Административната преписка, представена от административния орган по настоящото производство съдържа единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателя, включително сключения между него и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се съдържат и в административната преписка, приложена по адм.д. № 171/2019 г. по описа на АдмС – Русе, приложено към настоящото дело.

По делото няма спор, че жалбоподателката, със заявление за подпомагане УИН 18/160516/73481 от 09.05.2016 г., е заявила за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 240 пчелни семейства като същите са посочени с код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. В самото уведомително писмо, предмет на оспорване в настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е втора година от последно поетия от жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично пчеларство“.

С Решение № 29/13.05.2019 г., постановено по адм.д. № 171/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3503 от 12.11.2018 г. на зам.-изп. директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя фактически е отказано финансово подпомагане по мярка 11. В мотивите на решението съдът сочи, че в отмененото уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Съдът е посочил, че не е налице несъответствие между декларираните от земеделския производител данни и данните от контролиращото лице, което е посочило, че за жалбоподателя въведените данни в електронната система по чл.49 от Наредба 4/2015г. са за състояние“ в преход“. Акцентувал е още , че дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт, се посочва, че при несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по отношение на статуса на пчелините – биологичен или в преход, това обстоятелство се отчита като неспазен ангажимент, което е различно от неспазени базови изисквания, а в случая не е налице такова разминаване в данните на заявителя и на контролиращото лице.