Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 242 от 12.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 156/2024
Вид
Определение № 242
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Ловеч, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500156 по описа за 2024 година Производство по чл.278 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, против определение № 52/ 26.01.2024 година и Определение № 54/ 26.01.2024 година, постановени по гд № 508/ 2023 г. по описа на РС Тетевен, с които е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК и уважена молбата на ищцата за присъждане на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Излага подробни съображения.

Отговор на частната жалба от насрещната страна не е депозиран.

Настоящият съдебен състав счита, че така подадената частна жалба е неоснователна. В случая исковете са оценяеми и за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е приложимата разпоредба, в конкретния случай, е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. То се изчислява на база на интереса по конкретното дело, като при действието на чл. 2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Цитираната от дружество-жалбоподател практика е била актуална преди изменението на горната разпоредба.

1

По отношение на дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение съгласно § 2а. от НМРАВ за регистрираните ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и следва да бъде заплатен от клиента. За да аргументира становището си „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се е позовало на Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16 („ЧЕЗ Електро България" АД срещу Й.К.

(C-427/16) и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу Емил Янакиев (C428/16). Съгласно решението на СЕС член 78, ал.1, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност. Т.е с цел избягване на двойно облагане, данъчната основа не включва данък върху добавената стойност и той не е неразделна част от самото адвокатско възнаграждение, а се начислява и заплаща отделно.

В този смисъл определенията са правилни и следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА Определение № 52/ 26.01.2024 година и Определение № 54/ 26.01.2024 година, постановени по гд № 508/ 2023 г. по описа на РС Тетевен, като правилни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2