Определение № 883 от 07.11.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 623/2024
- Вид
- Определение № 883
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 07.11.2024
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ТЕОДОРА АСИО ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883 гр. Ловеч, 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500623 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Община Тетевен против разпореждане № 2123/31.07.2024 г., по ч.гр.д. № 703/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че в заявлението и приложеното към него документи (издадена от Община Тетевен фактура и извлечение от счетоводните книги на общината) се съдържат достатъчно данни, относно индивидуализиращите белези на вземанията. В частната жалба се изразява несъгласие с решаващите мотиви на районния съд, основаващи се на дисквалификацията на фактурата като редовен от външна страна документ, като се поставя акцент върху съответствието й с установените по закон реквизити и за съответствие на означената в нея информация относно вземането с тази, съдържаща се в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (02.08.2024 г.), същият е изтекъл на 09.08.2024 г., а частната жалба е подадена на 08.08.2024 г.
За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, 1 ал. 4 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от Община Тетевен, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които издадена от заявителя фактура и извлечение от счетоводните книги на общината, включително договор между заявителя и длъжника по заявлението, с кореспонденция и покани за изпълнение на паричните задължения по договора.
С разпореждане от 15.07.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като с писмена молба допълни обстоятелствената му част с излагане на твърдения относно: посочване на документа, от който произтича вземането по заявлението, с уточняване дали това е означената в т. 12 от заявлението фактура или въз основа на справката от счетоводните книги по т.
14 от заявлението; да посочи въз основа на какъв документ се претендира вземането за мораторна лихва и въз основа на какво се претендира заплащане на мораторна лихва с начална дата от 25.01.2024 г.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са изложени твърдения, че вземането за главница произтича въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - от приложената към него фактура № 2000004384/25.01.2024 г., че претендираната мораторна лихва произтича от т.
9.2. на приложение към заявлението договор за покупко-продажба на дървесина на гол корен. Твърди се, че договорната мораторна лихва е в размер на 67,68 лв. и е начислена за периода от 25.01.2024 г. до 10.07.2024 г. върху главницата от 10.07.2024 г.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, съдът е приел, че приложената към заявлението фактура съставлява документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, но същата не е формално редовна от външна страна, доколкото не съдържа всички императивно установени в чл. 6, ал. 1 ЗСч реквизити – липсва име и фамилия на съставителя, както и че от заявителя не е представен оригинал на фактурата, за отбелязване върху нея на резултата от произнасянето от съда по заявлението.
При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:
Обжалваното разпореждане е неправилно в частта, с която районният съд е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането за главница в размер на 1 054,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Вземането е ясно означено по основание и размер както в заявлението, така и в приложената към него фактура, правилно квалифицирана и от районния съд като документ по чл. 417, т. 2 ГПК. Неправилно обаче съдът е счел, че фактурата не е редовна от външна страна, тъй като съдържанието й не съответства на изискуемото такова по чл. 6, ал. 1 ЗСч. Тя съдържа наименование „фактура“ и номер, състоящ се само от арабски цифри (2000004384), както и дата на издаване, като в нея са означени наименованията, адресите и единния 2 идентификационен код от Търговския регистър, респ. единния идентификационен код по Булстат на издателя (Община Тетевен, ****, Булстат **********) и на получателя („МИРООГ“ ЕООД, ****, ЕИК *********), предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция (вноска обект 2226, единична цена 878,89 лв. и стойност 878,89 лв.).
Към уточняващата молба е приложена фактура, подписана от съставителя И.И. (старши счетоводител при отдел БФСД към Община Тетевен). В този смисъл изискването за прилагане към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на документа по чл. 417, т. 2 ГПК е удовлетворено.
Приложеният документ удостоверява обаче единствено подлежащо на изпълнение вземане за главницата – за заплащане на сумата от 1 054,67 лв., тъй като нито във фактурата, нито в справката за неплатени фактури има означаване на вземане за мораторна лихва в размер на 67,68 лв. за периода от 25.01.2024 г. до 10.07.2024 г. върху главницата от 10.07.2024 г. След като не е означено в документа по чл. 417, т. 2 ГПК, съдът не би могъл правомерно да издаде за нея заповед за незабавно изпълнение.
По изложените съображения съдът приема, че разпореждането следва да се отмени в частта, с която съдът отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането за главница в размер на 1 054,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като вместо него да се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнени и изпълнителен лист за същата сума и за законната лихва върху нея (претендираната правоувеличаваща последица), както и за сумата от 37,58 лв., представляваща дължими разноски по делото за двете инстанции (25 лв. – държавна такса по заявлението и 15 лв. държавна такса за частната жалба), съобразно уважения размер на заявлението. Разпореждането следва да се потвърди като правилно в останалата му част, с която съдът е отхвърлил заявлението и за сумата от 67,68 лв., претендирана като мораторна лихва за периода от 25.01.2024 г. до 10.07.2024 г. върху главницата от 10.07.2024 г.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2123/31.07.2024 г., по ч.гр.д. № 703/2024 г. на Районен съд Тетевен, в частта, с която съдът е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането за главница в размер на 1 054,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Община Тетевен, Булстат **********, с адрес: **** против „МИРООГ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ****, **** за заплащане на сумата от 1 054,67 лв., представляваща главница по договор № 333/19.09.2022 г. за покупко-продажба на дървесина на гол корен, за която е издадена фактура № 2000004384/25.01.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за сумата от 37,58 лв., представляваща дължими разноски по делото за двете инстанции (25 лв. – държавна такса по заявлението и 15 лв. държавна такса за частната жалба), съобразно уважения размер на заявлението.
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2123/31.07.2024 г., по ч.гр.д. № 703/2024 г. на Районен съд Тетевен в останалата му обжалвана част, с която заявлението на Община Тетевен против „МИРООГ“ ЕООД е отхвърлено и за сумата от 67,68 лв., претендирана като мораторна лихва за периода от 25.01.2024 г. до 10.07.2024 г. върху главницата от 10.07.2024 г.
ВРЪЩА делото на РС Тетевен за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4