Решение № 434 от 29.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Пловдив, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500485 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 6530/21.02.2024 г. от Военномедицинска академия, ЕИК 129000273, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 3, представлявана от Началника Генерал-майор професор В.М.М., чрез юрисконсулт Д., против Решение № 5254/28.12.2023г., постановено по гр. дело № 8862/2023 г. по описа на ПдРС, VIII-ми гр. състав, в частта, с която съдът е признал уволнението на В. С.-Т. , **********, от гр. Стара Загора, ул.

„***, извършено със Заповед № ЛС9/31.08.2021 г. на Началника на Военно Формирование *** – гр. Пловдив, с която, считано от 01.09.2021 г., на основание чл.291 от ЗОВС и чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ - поради съкращаване в щата, е било прекратено трудовото правоотношение на В. С.-Т., за незаконно и е отменено, като е възстановена В. С.-Т. на „ длъжността „***“ в Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена в състава на Военномедицинска академия,и е осъдена последната да заплати на В. С.-Т. сумата от 8 400 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 01.09.2021 г. 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 28.10.2021 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 7 200 лева.

1

Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстнационното решение, както и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяната и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- В. С.-Т., **********, от гр. Стара Загора, ул. „*** , чрез адвокат К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от другата въззиваемата странаВоенно Формирование *** - Н., ЕИК 1290102070228, със седалище и адрес на управление: с. Н., Софийска област, представлявано от Командира Подполковник С.Г.Й., чрез юрисконсулт К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба ищцата В. Г. С. твърди, че е имала сключен трудов договор с военното формирование *** гр.Пловдив, включено в Съвместното командване на силите, но в резултат на заповед РД 84-12/30.11.2020г. на министъра на отбраната са обявени решения на Съвета по отбрана, с които ветеринарномедицинската дейност от ред военни формирования /в това число и от в.ф.***/ се прехвърля на НПЦВЕХ /Научно-приложен център по военна епидемиология и хигиена/ към ВМА София. В исковата молба се сочи, че е налице хипотезата на чл.123 ал.1 т.7 от КТ и дейността осъществявана от ищцата по трудов договор като цивилен служител е прехвърлена от военно формирование *** гр.Пловдив към НПЦВЕХ към ВМА София. Поради това се иска уволнението да бъде признато за незаконосъобразно, да бъде отменено и да се присъди обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 01.09.2021 г. до 01.03.2022 г. в размер на 8 400 лева, заедно със законната лихва върху тази сума.

Ответниците Военно формирование *** - с. Н. и Военномедицинска академия 2 гр. София оспорват исковете, като неоснователни и недоказани.

От трудов договор № 3-592/29.06.2011 г./л. 7 от гр. д. № 17018/2021 г. на ПдРС/ се установява, че ищцата В. Г. С. е работил по трудов договор за неопределено време във Военно Формирование *** – гр. Пловдив на длъжност „ветеринарен лекар, лабораторен". Видно от заповед № ЛС9/31.08.2021 г. на началника на Военно Формирование *** – гр. Пловдив трудовото правоотношение с В. Г. С. е прекратено на основание чл.291 от ЗОВС и чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ поради съкращаване в щата, считано от 01.09.2021 г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е заемала длъжност „***“ сектор „Контролни дейности“ във военно формирование *** гр. Пловдив, като заеманата от ищцата длъжност е била съставна част от структура в Съвестното командване на силите, която до съкръщаването й, съгласно заповед №3Z4/l0.08.2021 г. на началника на отбраната, е изпълнявала дейностите по чл.12, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, коато правна норма предвижда, че ветеринарномедицинската дейност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се осъществява от вътрешноведомствено ветеринарномедицинско звено в съответствие с този закон .

Поради това работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ е бил командирът на военни формирование *** - Пловдив, което се установява от удостоверение вх.

№48188/14.06.2022 г. /л.50 от гр. д. № 17018/2021 г. на ПдРС/, издадено от Министъра на отбраната на РБ, според което Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се урежда в Плана за развитие на въоръжените сили до 2020г., приет с ПМС № 382 от 2015 г., който от своя страна урежда, че ветеринарномедицинската дейност в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се реализира от ветеринарномедицинско звено в състава на Съвместното командване на силите в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност. След приемането на Закона за храните (в сила от 09.06.2020 г.) и Закона за управление на агрохранителната верига (в сила от 20.06.2020 г.), на оперативно заседание на Съвета по отбрана, проведено на 25.11.2020 г., е взето решение дейностите по тях да се включат в Плана за развитие на въоръжените сили, като наред с ветеринарномедицинската дейност по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, да се осъществяват от Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена от състава на ВМА като специализирано звено, на което са делегирани правомощия с Решение № РД 11-2421/23.10.2020 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Възлагането на изпълнението на взетите решения на оперативното заседание на Съвета по отбрана, проведено неприсъствено на 25.11.2020 г., е извършено с горецитираната заповед на министъра на отбраната №РД3 84- 12/30.11.2020 г. /л.10 от от гр. д. № 17018/2021 г. на ПдРС/. В съответсвие с решението на Съвета по отбрана е и регламентацията в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 83/7.05.2021 г.

(Обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.2021 г.).

Установява се, че правоприемник на Военно Формирование *** – гр. Пловдив е Военно формирование *** - с. Н. /л.38 от гр.д. №8862/2023 г. на ПдРС/.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са основателни, тъй като не е налице реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата до уволнението й длъжност, а е налице хипотезата на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.7 и ал.2 от КТ - преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, при което трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява, а следва да бъде прехвърлено на новия работодател-приобритател – в конкретния случай ответната Военномедицинска академия. Поради това съдът е отменил уволнението като незаконно, възстановил е ищцата на длъжност „***“ в Научноприложния център по военна епидемиология и хигиена в състава на ответната Военномедицинска академия и е присъдил обещетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материално-правни норми при постановяване на обжалваното решение и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебна проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд съобразно представените и приети по делото доказателства.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е заемала длъжността „***“ сектор „Контролни дейности“ във военно формирование *** - гр. Пловдив, като със Заповед ЛС-9/31.08.2021 г. на Началника на Военното Формирование ***, издадена от майор З., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ- съкращаване в щата.

Главния спор между страните се концентрира върху това дали реално има съкращение в щата, който е бил заеман от ищцата.

4

Установеното с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, основание за прекратяване на трудовото правоотношение – „съкращаване в щата”, предполага установяване в съдебното производство на обстоятелствата, че работодателят реално е съкратил определени щатни бройки (трудови функции) и че уволнението на работника или служителя е вследствие на това съкращаване в щата. „Щатът”, по смисъла на чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, представлява разписанието, таблицата, списъка на наетата работна сила по общ брой на работниците и служителите, и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена по трудови функции и длъжности, т. е. това е персоналът, лицата, с които работодателят е сключил трудови договори за осъществяване дейността на предприятието. „Съкращаването в щата” означава премахване за в бъдеще на отделни определени, конкретни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието. Реалното и фактическо премахване на съответните трудови функции (длъжности, щатни бройки) означава те да са били действително премахнати от работодателя за в бъдеще, преди да се извърши уволнението, т. е. датата на последното трябва да съвпада или непосредствено да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване в щата. Уволнението на това основание следва да засегне толкова работници или служители, колкото е броят на съкратените щатни бройки.

Настоящият въззивен състав, намира, че към правно- релевантния момент, към който следва да се преценява законосъобразността на уволнението на ищца та – 01.09.2021 г. действително н е е било налице съкращаване в щата по смисъла на чл.

328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспоредн начин, че уволнението на ищцата е извършено с цел оранизационно- щатни промени в структури на пряко подчиение на министъра на отбраната и военни формирования от Българската армия и изменения в длъжностните разписания за военни формирования на прако подчинение на командващия на Съвместното командване на силите.