Решение № 81 от 12.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. П. , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500377 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260038 от 08.02.2021г., постановено по гр.д.№1015/2020г. по описа на РС- П., по иска на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.П. бул.“П.Ш.“ №66, представлявано от Изпълнителния директор проф.д-р К.Д. д.м., чрез адв.Р. ЕНЧ. ВЛ., с адрес на адвокатска практика: гр.П. ул.“Х.Г.Д.“ №43, ет.3, офис 7 против ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е прието за установено, че ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. сумата от 691,20лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл.410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №77 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.01.2020г. по ч.гр.д. №191/2020г. по описа на РС- П..

Осъден е ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16г, ет.1, 1 ап.2 и настоящ адрес: с.М., обл.П., ул.“П.“ №6, да заплати на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.П. бул.“П.Ш.“ №66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.Д. д.м. разноски в заповедното и в исковото производство размер общо на 50лв.

Осъден е ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16, ет.1, ап.2 и настоящ адрес: с.М., обл.П., ул.“П.“ №6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- П., направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 147лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ИВ. М. ИВ., чрез пълномощника му адв.А.Г..

Твърди се в същата, че постановеното решение е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.

В тази връзка се визира, че първоинстанционният съд е приел предявения иск от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр.П. за основателен и доказан въз основа на съдебно-графологичната експертиза, приета по делото.

Твърди се, че с нея е установено, че изписването на трите имена не е било извършено от ответника, но подписите в медицинската документация са били положени лично от него. Поради тази причина съдът е приел, че оспорването на процесните декларации не било доказано и цени същите като доказателства по делото. Съдът е заключил, че нямало пречка изписването на трите имена в декларациите да бъде извършено от друго лице.

Приел е, че след като документите са подписани от ответника, то същият се бил запознал с тях. В декларациите не били вписани никакви възражения от страна на ответника в насока, че не се е запознал със същите.

От страна на жалбоподателят се изразява несъгласие се тези мотиви на съда, като се счита, че същият неправилно е тълкувал и преценил, събраните по делото доказателства.

Не се отрича, че по делото е допусната и изготвена съдебнографологична експертиза, по която вещото лице- графолог е представило заключение, че изписването на трите имена на ответника ИВ. М. ИВ. не са били положени лично от него. В тази насока се счита, че това е сигурен 2 признак и индикация, че лицето не е имало възможност да се запознае с документацията, която му е била представена в онзи момент.

Приема се, че следва да се вземе в предвид, че става въпрос за възрастен човек, който освен, че има проблем със зрението си- катаракта и на двете очи, т.е. страда от слепота, то и възрастта му предполага, че не е разбирал какви документи са му представени.

Твърди се, че по делото е представена епикриза, от която е видно заболяването на двете му очи, която съдът не е взел под внимание.

От друга страна се твърди, че показателно е поведението на ответника, който постъпвайки за преглед е бил „уловен от примката“ на клиничните пътеки. В тази връзка се сочи, че разбирайки за какво е настанен в болничното заведение и тъй като е липсвало съгласие, същият го е напуснал.

Поставя се въпросът, ако И.И. е бил информиран какви манипулации ще му бъдат направени, какви изследвания, за какво ще бъде лекуван, то защо е напуснал болничното заведение? Явно не е бил запознат с това и явно е липсвало неговото съгласие! Още повече, че ценоразписът на болничните услуги не му е бил обявен, както и оказаните му манипулации. В тази насока се приема, че не е взето под внимание от първоинстанционния съд и съображението, че документът назован „Сметка на пациента“ въобще не е подписан от И.И.. Тоест, ответникът И.И. не е бил запознат нито с манипулациите, които са му били извършени, нито с техните цени.

На база тези съображения се счита, че решението на РС- П. следва да бъде отменено, с отхвърляне на предявения иск.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- МБАЛ “С.Г.“ ЕАД.

В съдебно заседание, жалбоподателят ИВ. М. ИВ., редовно призован не се явява. За него се явява назначения му особен представител- адв.Г.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба с искането, обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се отхвърли подадената искова молба, като недоказана. В този смисъл излага доводи.

3

За ответникът по жалбата- МБАЛ „С.Г.“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния представителадв.В. е постъпило становище, в което са изложени съображения по съществото на спора. Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод на подадена искова молба от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.П. бул.“П.Ш.“ №66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.Д. д.м., чрез адв.Р. ЕНЧ. ВЛ., против ИВ. М. ИВ. от гр.П., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 22.08.2018г., в 10.05ч., ИВ. М. ИВ. е постъпил по спешност в Отделение по спешна медицинска помощ на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. с оплаквания от сърдечен дискомфорт, придружен от чувство за задух. След извършен преглед, дежурният лекар в спешен кабинет е преценил, че пациентът е високорисков и следва да му бъде направено инвазивно образно /рентгено-констрастно/ изследване на съдовете на сърцето, което се нарича „селективна коронарна ангиография“ /СКАГ/. Ето защо, пациентът бил насочен за болнично стационарно диагностициране в Клиника по инвазивна кардиология.

Сочи се, че ИВ. М. ИВ. е бил хоспитализиран в клиниката на 22.08.2018г., в 11.10 часа, с диагноза „Нестабилна стенокардия“, с код по МКБ- 120.0, по Клинична пътека /КП/ №17 „Инвазивна диагностика при сърдечно- съдови заболявания“ от Приложение №17А към НРД 2018г.

Твърди се, че на пациента са му били разяснени правата към момента на постъпването му за болнично лечение, за което И.И. е подписал „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“ /ДИС/. На пациентът била изготвена История на заболяването /ИЗ/ №51917/18г.

Визира се, че с подписване на декларацията за информирано съгласие, ответникът е предоставил право на лекарите да му бъдат направени всички 4 необходими изследвания и да бъде предприето нужното лечение. На пациентът са били извършени: клинико- лабораторни изследвания, ехокардиография, електрокардиограма, като същия е пролежал един ден в болницата.

Сочи се, че извършените медицински дейности са част от диагностично-лечебния алгоритъм на КП №17, която не е била завършена, поради напускане на болничното лечение преждевременно, на 23.08.2018г. когато ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение, без да уведоми дежурния медицински персонал.

Твърди се, че на И.И. е предоставена от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. болнична медицинска услуга, ползвана от пациента. Той е прекъснал лечението самоволно и е осуетил възможността лечебното заведение да завърши алгоритъма на клиничната пътека, по която е приет за лечение.

Твърди се, че стойността на оказаната на ИВ. М. ИВ. медицинска помощ е размер на 691,20лв. и включва: клинико- лабораторни изследвания, образни изследвания и един ден болничен престой в клиниката. Тази сума е определена, съгласно действащия към момента на хоспитализацията, Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П..

Сочи се, че всички медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „сметка на пациент“. Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който е общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Също и в Декларацията за информирано съгласие /ДИС/ пациентът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение.

Твърди, че ИВ. М. ИВ. не е заплатил сумата от 691,20лв. Болницата е изпратила две покани за доброволно плащане на посочения от пациента адрес, но и двете са върнати, като непотърсени от адресата.

Визира се, че за събиране на горепосочената сума ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по 5 което било образувано ч.гр.д. №191/2020г. по описа на РС- П., като е претендирало от ИВ. М. ИВ. да заплати освен посочената по- горе сума, така и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25лв., представляваща платена държавна такса за образуване на делото.

Твърди се, че за ищецът е налице правен интерес от предявяване на исковата молба за установяване съществуването на вземането им по реда на чл.422 от ГПК, тъй като ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Искането е да се признае за установено, че ИВ. М. ИВ., дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. сумата от 691,20лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до пълното изплащане на задължението.

Моли се да бъде осъден ответникът да заплати деловодните разносни в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с оглед предоставената му правна помощ за процесуално представителство по делото, с който е взето становище, че подадената искова молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения едномесечен срок, във връзка, с което следва да бъде обезсилена заповед за изпълнение, издадена по гр.дело №191/2020г. по описа на РС- П..

Твърди се, че това е така, тъй като с разпореждане №2742/27.02.2020г., РС- П. е указал на заявителя УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Цитираното разпореждане на РС- П. е връчено на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД на дата 10.03.2020г., съответно срокът за подаване на исковата молба е изтекъл на 11.04.2020г. От пощенското клеймо на писмото, с което е 6 подадена исковата молба се установява, че същата е депозирана на 15.05.2020г., т.е. извън законоустановения едномесечен срок.

Във връзка с това, моли съда да приеме, че така подадената искова молбa е подадена извън законоустановения срок и да я отхвърли като процесуално недопустима.