Определение № 10957 от 20.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10957 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505036 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А.З.Д. от АК - София (процесуален представител на ищеца М. Д.) срещу Определение № 8684 от 04.03.2026 г. по гр.д. № 32437/2025 г. на 39-ти състав на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането по молба по чл. 248 ГПК от 02.12.2025 година на адв. Д., процесуален представител на ищеца за изменение на постановеното по делото Решение № 20961/18.11.2025 г. по гр.д. № 32437/2025 г. на 39-ти състав на Софийски районен съд, в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение от 2 075.46 лева с ДДС общо.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от мотивите на решения С-427/16 и С-428/l6 на СЕС не следва да се извършват намаления на адвокатските възнаграждения под пазарните нива. Счита, че от тълкуването по решение по дело С-57/15 на СЕС може да се направи извод за това, че спечелилата страна има право на разумни и пропорционални разноски за адвокат и в тази насока следва да се тълкува нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита и че НРАВ съответства на дадените от СЕС разяснения, тъй като е предвидена възможност за осъществяване на пряк съдебен контрол върху нейната законосъобразност. Счита, че при определяне размера на възнагражденията следва да се вземат предвид и разходите на адвоката и възможността да генерира печалба, съизмерима с размера на брутните възнаграждения в съдебната система, като едновременно се спазва принципът за присъждане на разумни и пропорционални разноски. Счита, че неспазване на установените минимални размери може да доведе до невъзможност за осигуряване на правна защита на материално затруднени лица, влошаване качеството на услугата, до некачествено правосъдие и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 101 ПФЕС.

Ответникът не се ангажира със становище по жалбата.

Производството пред СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД е образувано по искова молба обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит Standard_30, № 6096016 от 13.11.2024. поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност – 1. иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по чл. 1, ал. 3 от Договор за потребителски кредит Standard_30, № 6096016 от 13.11.2024, 1 уреждаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави; 2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.

5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard_30, № 6096016 от 13.11.2024, уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1 от Договора, като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави и 3. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Standard_30 № 6096016 от 13.11.2024 г., като противоречаща на добрите нрави.

Главният иск е уважен, като съдът е присъдил разноски, съобразно изхода от производството и за оказаната безплатна правна помощ е присъдил на адвоката 350 лева с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.

С атакуваното в настоящото производство определение, съдът е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на адвоката на ищеца, като е счел, че няма причина за уважаване на искането, тъй като интересът по делото е в малък размер, принадлежащ на едно лице, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност.

Определението е правилно.

Правилно Софийски районен съд като н ационален съд, е съобразил практиката на Съда на ЕС, която е цитирал в обжалвания съдебен акт.

За националния съд решенията на СЕС имат задължителен характер, както е посочено и в разпоредбата на чл. 633 ГПК. Такива са и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, с които е дадено тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в отговор на преюдициално запитване по т. 1 на Решение от 23.11.2017 г. по съединените дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Правото на ЕС е с предимство пред националното законодателство. От мотивите на посочените решения не следва извод за задължение на националния съд винаги в случай на възражение или служебно да намалява адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК под минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е предоставена възможност на съда да пренебрегне установената по законова делегация долна граница като извърши преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел /доколкото в националното законодателство все още не съществуват законово установени, обективни и ясни критерии за установяване размерите на такива лимити/. В т. 1 от решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, се приема, че чл.

101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая, може да се приеме, че такива цели са предоставяне на качествени адвокатски услуги на всички техни потребители, повишаващи и ефективността и качеството на правосъдието. От една страна е възможно определянето на минимален размер при осъществяване на преценката от съда за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност да бъде средство за тяхното постигане, но от друга страна не може да се пренебрегне конкретиката на спора, с оглед справедливото разпределение на разноските по 2 реда на процесуалния кодекс в (този смисъл Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г.о.). Поради това, без да е обвързан от минималните размери, установени от НРАВ, съдът при критериите, установени в чл. 36 ЗАдв и съобразявайки конкретиката на случая извършва преценка за съответното и справедливо адвокатско възнаграждение, което в процесния случай е определено от съда съответно на фактическата и правна сложност на спора (липсата на спор по фактите и ниска степен на сложност от правна страна, установена задължителна съдебна практика по множество сходни казуси), както и на извършените процесуални действия и тяхната сложност (спорът е разрешен само въз основа на писмени доказателства в неголям обем, в едно съдебно заседание, без явяване на страните или техни представители). Следва да се посочи, че несъответен на фактическата и правна сложност на делото и завишен адвокатски хонорар би имал за резултат именно последиците, чието осуетяване е заложено в чл. 101, § 1 ДФЕС.

Или, настоящият състав намира, че определеният от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД размер на адвокатско възнаграждение е съответен на положения по делото професионален труд и знания и представлява адекватно и справедливо възнаграждение, осигуряващо едновременно постигане на легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита и съобразено с конкретната правна и фактическа сложност в производството, отговарящо на тези критерии и възмездяващо положения от адвоката труд.

Разноски за настоящето производство не се присъждат (в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО, Определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г., Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 135/28.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1585/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.).

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат А.З.Д. от АК - София (процесуален представител на ищеца М. Д.) срещу Определение № 8684 от 04.03.2026 г. по гр.д. № 32437/2025 г. на 39-ти състав на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането по молба по чл. 248 ГПК от 02.12.2025 година на адв. Д., процесуален представител на ищеца за изменение на постановеното по делото Решение № 20961/18.11.2025 г. по гр.д. № 32437/2025 г. на 39-ти състав на Софийски районен съд, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3