Решение № 1290 от 23.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Пазарджик, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20265220102363 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от Д. Д. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., бул. **********, общ. Б., против „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от К. И. К., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за паричен заем № 6059370, сключен на 17.07.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 19629/01.07.2026 г., се твърди, че на 17.07.2024 г. между ищцата в качеството й на заемополучател и ответното дружество в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем № 6059370. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1500 лева, който да бъде върнат разсрочено на 15 вноски всяка в размер на 197,50 лева, при годишен лихвен процент от 40.32 %, годишен процент на разходите 49.49 %.

Твърди, че съгл. чл. 1, ал. 3 от договора потребителят се задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1028,40 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 685,50 лева, която да се разсрочи и да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 243,20 лева, а общото 1 задължение по Договора става в размер на 3648 лева. Твърди, че паричните суми за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1028,40 лева и неустойка в размер на 685,50 лева са включени в плащанията по договора за паричен заем и ищцата е следвало да заплаща по него.

Излага подробни съображения, поради които счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.

Освен това неустойката излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката заобикаляла и разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочва, че нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради непосочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Счита, че запащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Същата като допълнителен разход е трябвало да бъде включена в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказвал неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава.

Поради това счита на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК целия договор за потребителски кредит за недействителен.

На следващо място изтъква, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР в договора не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Относно таксата за експресно разглеждане посочва, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за паричен, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1028,40 лева, противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и също е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от процесуалния й представител – адв. С. М. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи исковата претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски 2 кредит.

По допустимостта на производството твърди, че договорът е погасен и приключен.

Поради това независимо дали е бил действителен или не, този договор е фактически изпълнен, а с изпълнението се изключва правото на ищцата да отрича действителността му с цел пресичане на подобни опити със сила на пресъдено нещо.

Оспорва исковата претенция.

По отношение клаузата за заплащане на неустойка заявява, че в настоящия случай неустойката има обезщетителна функция, поради което не е нищожна. Посочва, че изводът дали уговорената неустойка противоречи на принципа за добросъвестността следва да се направи след преценката не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори. Дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я правило нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер.

Твърди, че неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право изобщо да не встъпва в договорни правоотношения. Дружеството не е принудило ищцата да сключи договор за заем, съответно условията по него не са й наложени. Тя самостоятелно, по собствени подбуди и воля пожелала да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия.

Сочи, че още с получаването на СЕФ ищцата била подробно запозната с изискванията за предоставяне на обезпечение в договора, както и е имала достатъчно време и възможност да се снабди с поръчител или да представи банкова гаранция, за да обезпечи кредита и да избегне начисляване на неустойка за неизпълнение на това задължение. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение от сключването на договора бил абсолютно изпълним от житейска гледна точка.

Твърди също, че ищцата разполагала с възможността да се откаже от договора в 14дневен срок, за която била информирана чрез СЕФ и от текста на самия договор. В този смисъл след като разбрала, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 4, ал. 1 от Договора и при положение, че не е пожелала да понесе тежестта на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора ищцата е разполагала с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици, но не го е сторила.

Изтъква, че ГПР се изчислява по законоустановена формула, поради което не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана методика“ по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК било установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържало изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. След като методиката за изчисляване на ГПР е определена от закона и предвижда кои компоненти задължително следва да се съдържат при определяне на размера й, а не се изчислява по преценка на 3 кредитора за всеки конкретен случай, то не било необходимо методиката да бъде „ясно разписана“ в договора за кредит. Твърди, че в случая, за да отговаря на минималното съдържание по закон, предвидено чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е достатъчно ГПР да бъде посочен с цифри в договора за кредит, така както е сторено в чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора, съгласно който ГПР е в размер на 49.49% и не е задължително договорът да съдържа „ясно разписана методика“ на формиране на ГПР по кредит.

Оспорва, че процесният договор противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че не се изисквало да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в ЕС имало две математически формули за неговото изчисляване.

В случая приложимо било единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилагало за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не било от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Посочва, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.

Относно позицията на ищцата, че неустойката следвало да се включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в Договора ГПР не бил действителен заявява, че при изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Предвид правния характер на неустойката, същата се явявала дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. ГПР следва да включва всички общите разходи по кредита за потребителя, а неустойката е разход, който не било задължително да възникне и зависел от поведението на заемателя, предвид което нямало как да бъде предвидено, че ще бъде дължима, за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора.

Също така чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвиждал, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Поради това неустойката за неизпълнение нямало как да бъде включена в ГПР. Ако неустойката изначално бива включвана в ГПР, то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение.

По отношение таксата за експресно разглеждане счита, че стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхождало във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер, което обстоятелство се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора. Предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга била предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Обстоятелството, че тази такса не е включена в уговорения ГПР само по себе си не обуславя 4 нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана е молба, с която се изразява становище за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем Standard_30 № 6059370 – 17.07.2024 г. и приложение 1 - погасителен план към него, се установява, че на 17.07.2024 г. между ищцата Д. Д. С. като заемател и ответното дружество „Вива кредит“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 1500 лева, който следвало да се върне на 15 вноски за срок от 15 месеца. Размерът на ГПР е 49,49 %, а на ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 2962,50 лева. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1028,40 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.