Решение № 17056 от 02.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 761/2026
- Вид
- Решение № 17056
- Подписан
- 02.09.2026
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 17056 гр. София, 02.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20261110100761 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Б. В. с ЕГН **********, с която е предявен иск за делба по чл. 34 от ЗС срещу Р. А. Ц. с ЕГН **********, за делба на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с ид. *** с адрес: гр. ***9, с площ от 59.69 кв.м., с прилежащи части: мазе *** с площ кв.м. 3.89 кв.м., и 1.864% идеални части от общите части на сградата.
Твърди, се квотите на двамата съделители е по ½ ид. част за всеки от тях.
Ответникът Р. Ц. не оспорва, че има съсобственост между страните по отношение на посочения имот. Не оспорва и посочените от ищците квоти. Формулира искане за привременна мярка на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ищцата да заплаща наем за неговата част, която не можел да ползва за срок до края на процеса.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори по наличието на съсобственост и заявените квоти. Тези факти се потвърждават и от писмените доказателства.
Видно от Нотариален акт от *** за покупко-продажба на недвижим имот процесното жилище е закупено от съделителите по делото при равни квоти. Сделката е вписана надлежно, произвела е своето действие и така собственици на *** са Р. и Р. при квоти всеки от тях по ½ идеална част.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността. Предявеният иск за делба е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща 1 правен интерес от това - ищцата , която твърди, че с ответника са съсобственици на процесния имот.
Предвид изложеното, делбата на апартамента следва да се допусне при следните квоти от по ½ за всеки съделител.
По претенцията за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК на ответника за заплащане на наем за това, че не ползва жилището.
С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си, извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното извършване на делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да заплатят на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т. е. за съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните. Това е и причината разпределението да се извършва най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се произнася между кои лица, при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.
Разпределението по 344, ал. 2 ГПК следва да се извърши по начин, който да позволява на всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното имущество, съответна на правата му. Допустимо е получаване на парична сума срещу ползването, само ако е невъзможно реалното разпределение, съответно при реално разпределение, при което предоставеното за ползване имущество не съответства на дела в съсобствеността.
В разглеждания случай ответникът като сезиращ съда с това искане не поиска събирането на каквито и да е доказателства да обоснове искането. Същото дори е без заявен петитум по размер. Нито се доказа защо и от кога не се ползва имотът от него, нито – и с най-голяма важност – се поискаха доказателства относно размера на средния пазарен наем за подобен имот. Само се пледира, че ищцата била водела производства по ЗЗДН с цел да изкара ответника от жилището. Ведно от представените от ищцата две съдебни решения действително между страните и непълнолетното им дете е имало производство по ЗЗДН.
Служебно е известно на съда и че пък ответникът Р. Ц. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на Софийска районна прокуратура от *** за привличане в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл.144, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 и чл.
131, ал. 1, т.5 а вр. чл. 130, ал. 2 НК, и на два пъти е потвърждавана мярка за неотклонение задържане под стража – последно по ч.н.д. 398/2025г. на СРС, НО, 6 състав, като обвиненията касаят закана с убийство при условията на домашно насилие именно срещу другата съделителка – Р. В. и причиняване на лека телесна повреда по начин, особено мъчителен за пострадалия.
При съвкупен анализ на гореизложеното настоящият състав счита за напълно недоказано 2 искането на Р. Ц. по чл. 344, ал. 2 ГПК заради неизяснени обстоятелства около ползването на жилището и размера на евентуалното обезщетение. Съдът не може служебно да допуска доказателства в нарушение на диспозитивното начало, състезателността в процеса и равнопоставеността. Не се доказа и какви са възможностите жилището да се ползва съвместно – дори и заради детето е възможно единият родител да пребивава с него в жилището докато му е определен режима на виждане, като другият не е там, и впоследствие обратно, което също е форма на съвместно ползване на жилището – по график. Напълно ирелевантни са доводите на ответника, че той плащал сметките и имал запор от *** – това са облигационни отношения между съсобствениците, които подлежат на решаване по съответния ред – включително и в евентуалната втора фаза на настоящата делба.
С оглед процесуалните срокове и изявленията на страните – както предварителните, така и в откритото съдебно заседание – не сочат на каквато и да е доказателствена стратегия, поради което съдебното дирене в първата фаза бе приключено.
По изложеното искането на ответника подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна делба между:
1. Р. Б. В. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, и
2. Р. А. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с ид. *** с адрес: гр. ***9, с площ от 59.69 кв.м., с прилежащи части: мазе *** с площ кв.м. 3.89 кв.м., и 1.864% идеални части от общите части на сградата, - при следните квоти:
½ идеална част за Р. Б. В. и
½ идеална част за Р. А. Ц..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на Р. А. Ц. за осъждане на Р. Б.
В. да заплаща обезщетение за ползване на имота.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 3 връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4