Решение № 4262 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4262 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100507973 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.

С Решение № 20144440/23.06.2021 г. по гр. д. № 20191110147193 по описа за 2019 година на СРС, 85 състав е прогласена по иска на С. С. Х., ЕГН ********** от гр. ****, ул. ****, срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление в гр.

София, пл. „Св. Неделя“ 7, нищожността на т. 4.3, т. 5.2 и т. 5.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010 г., т. 5.2 от Анекс № 2 от 14.11.2012 г. и т. 5.3 от Анекс № 3 от 29.04.2014 г. към него, поради тяхната неравноправност по чл. 143 от ЗЗП.

Със същото решение № 20144440/23.06.2021 г. по гр. д. № 20191110147193 по описа за 2019 година на СРС, 85 състав е отхвърлен предявения от С. С. Х., ЕГН **********, от гр.

****, срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Св. Неделя“ 7 иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на т. 4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010 г., т. 4.2, т. 4.1 и т. 17 от Анекс № 2 от 14.11.2012 г. и Анекс № 3, както и т. 4.1, т. 4.2 и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014 г. поради тяхната неравноправност по чл. 143, ал. 1, т. 12 от ЗЗП, като неоснователен. Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на С. С. Х. сумата 121.25 лева - разноски по делото, на адв.

1

С. Г. М. - сумата 980.00 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА, и по сметка на Софийския районен съд сумата 346.15 лева - част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 25120457/20.07.2021 г. от С. С. Х., чрез адв. С. М., с която обжалва първоинстанционното решение като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на т. 4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010 г., както и клаузите на т. 4.2., т. 4.1. и т. 17 от Анекс № 2 от 14.11.2022 г. и Анекс № 3, както и клаузите на т. 4.1., т. 4.2., и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014 г. поради тяхната неравноправност по чл. 143, ал. 1 т. 12 от ЗЗП като неоснователен. Сочи, че съществува несъответствие между предявения иск и диспозитива на съдебното решение. Съдът не е индивидуализирал клаузите като вид, а само като номерация. Неправилен е изводът на съда, че клаузите на т. 4.2. от Договора, както и т. 4.1. от Анекс № 2 и Анекс № 3 са индивидуално договорени. Моли да бъде обявена за нищожна клаузата на наказателна лихва в процесните анекси – а именно клаузата на т.4.1 от Анекс № 2 и Анекс № 3 в частта на уговорката за наказателна лихва. Счита за нищожна като неравноправна процесната лихва върху просрочена главница. Моли да бъде прогласена за нищожна и клаузата на т. 17 от договора, регламентираща обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Моли да бъдат присъдени сторените съдебни разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25133858/30.08.2021 г., подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. Д.Ц. и адв. К. И., САК, с която счита обжалваното съдебно решение за правилно и постановено в съответствие с процесуалните норми и правила, а подадената въззивна жалба за неоснователна. Счита, че не е вярно, че първоинстанционният съд не е индивидуализирал правилно сочените от ищеца клаузи и не се е произнесъл относно действителността на всичките. Клаузите, които първоинстанционният съд е счел, че не са неравноправни, а именно чл. 4.2, чл. 4.1 от Анекс № 2 и Анекс № 3, са индивидуално уговорени. Не е вярно твърдението на въззивника, че „Уникредит Булбанк“ АД е признал неравноправността на някоя от клаузите по договора в отговора на исковата молба и се е съгласил с твърденията на ищеца. Моли да се присъдят направените разноски във въззивното производство.

С Разпореждане № 2588/18.02.2022 г. на СГС, възз. II-Б състав, въззивното производство е прекратено като преждевременно образувано и делото е върнато на Софийски районен съд за произнасяне по искане по чл. 247, чл. 248 и чл. 250 ГПК за изменение/допълване на решението в частта за разноските, респ. за изменение и/или допълване на постановеното решение и за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението.

С Решение № 20043514/21.06.2022 г. по гр. д. № 20191110147193 по описа за 2019 година на СРС, 85 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 20144440/23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 47193/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 85 2 състав, като преди текста: „Решението подлежи на обжалване…“ е добавен следният текст:

„ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св.

Неделя“ № 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 199.30 лв. – разноски по делото“.

Със същото Решение № 20043514/21.06.2022 г. по гр. д. № 20191110147193 по описа за 2019 година на СРС, 85 състав е оставено без уважение искането на С. С. Х., инкорпорирано в Становище с вх. № 25132036/23.08.2021 г., за изменение на постановеното по гр. д. № 47193/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, решение в частта за разноските.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК Решение № 20043514/21.06.2022 г. по гр. д.

№ 20191110147193 по описа за 2019 година на СРС, 85 състав в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта на разноските, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото в размер на 1199.30 лв., е подадена въззивна частна жалба от С. С. Х. с изложени доводи, че е неправилно. В проведеното производство ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски, а присъдените с постановеното решение разноски в полза на ответника, съответно в тежест на ищеца са прекомерни и несъобразени с действителната правна и фактическа сложност на спора и минималния размер на адвокатско възнаграждение.

В срок е подаден писмен отговор на подадената частна въззивна жалба от страна на „Уникредит Булбанк“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

С Решение № 6641/21.12.2023 г. по гр.д. № 10572 по описа за 2022 г. на СГС, II-Ж състав, е потвърдено Решение № 20144440/23.06.2021 г. постановено по гр. д. № 47193/2019 г. на СРС, ГО, 85 състав, в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от С. С.

Х., ЕГН ********** срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на т. 4.2 и т. 17 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010 г., т. 4.2, т. 4.1 и т.

17 от Анекс № 2 от 14.11.2012 г. и Анекс № 3, както и т. 4.1, т. 4.2 и т. 17.1 от Анекс № 3 от 29.04.2014 г., регламентиращи заплащане на лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, поради тяхната неравноправност по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП /при допусната очевидна фактическа грешка досежно описването на т. 4.1 от двата анекса, доколкото по отношение на тях е постановено решение за уважаване на претенцията за прогласяване нищожност на клаузата за наказателна лихва по т. 4.3 от договора/. С Решение № 6641/21.12.2023 г. по гр.д. № 10572 по описа за 2022 г. на СГС, II-Ж състав е оставена без уважение подадената въззивна частна жалба от С. С. Х. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК Решение № 20043514/21.06.2022 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта на разноските, както и в частта, с която е осъден С. С. Х. да заплати разноски по делото в размер на 1199.30 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С Решение № 6641/21.12.2023 г. по гр.д. № 10572 по описа за 2022 г. на СГС, II-Ж състав е осъден С. С. Х., ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, седалище и адрес на управление в гр. София, пл. Св. Неделя 7, на основание чл. 78, ал. 3 3

ГПК сумата в размер на 1948.87 лв. с ДДС — заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция.

С Определение № 4036/20.03.2024 г. по гр.д. № 10572 по описа за 2022 г. на СГС, II-Ж състав е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца С.

С. Х. по молба от 22.02.2024 г. за изменение на постановеното Решение № 6641/21.12.2023 г. в частта на разноските, като бъде намалено присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536 възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение от 1948.87 лв. с ДДС на 500.00 лв.

С Решение № 138/23.05.2025 г. по търговско дело № 1446/2024 г. ВКС, Първо отделение, Търговска колегия, е отменено Решение № 6641 от 21.12.2024 г. по в.гр.д. № 10572/22 на СГС, в обжалваните части и е върнато съобразно чл. 293, ал. 3 ГПК, делото на Софийски градски съд за повторно разглеждане от друг състав на съда.

С Определение № 1629/28.05.2025 г. по частно търговско дело № 1445/2024 г. Първо отделение, Търговска колегия, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частна жалба, подадена от С. С. Х. срещу Определение № 4036 от 20.03.2024 г. по в. гр. д. № 10572/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искане по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските постановеното по същото дело въззивно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като извърши повторна въззивна проверка на първоинстанционното решение в обжалваната част, при съобразяване на задължителните указания, дадени с Решение № 138/23.05.2025 г. по т. д. № 1446/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, и след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите във въззивната жалба, отговора на въззивната жалба, становищата на страните и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20191110147193/2029 г. по описа за 2019 година на СРС, 85 състав е образувано по искова молба с входящ номер № 2021210/14.08.2019 г., депозирана от С. С. Х., ЕГН ********** от гр. ****, ул. ****, срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 146 ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, т.

5, т. 9, т. 10, т. 12, т. 14 и т. 19 от ЗЗП да бъдат признати за нищожни поради неравноправност клаузите, регламентиращи „Лихва върху просрочена главница“, „Наказателна лихва върху текущ дълг“, „Такса за поддръжка и обслужване на кредита“, „Комисионна за управление“, „Обявяване на предсрочна изискуемост на кредита“, налични в Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2955261 от 20.08.2010 г. с анексите към него / относими Анекс № 2/14.11.2012 г. и Анекс № 3/29.04.2014 г./, сключени между, от една страна, „Уникредит Булбанк“ АД като Кредитор, и от друга страна С. С. Х., като физическо лице кредитополучател.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за банков кредит, по който ищецът изпълнявал задълженията си и в който се съдържали неравноправни клаузи, на 4 см. на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 144 от ЗЗП, чиято нищожност иска да бъде прогласена.

Претендира разноски по делото.

Ответната страна намира исковете за допустими, но ги оспорва изцяло като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В мотивите на Решение № 20144440/23.06.2021 г. по гр. д. № 20191110147193 по описа за 2019 година на СРС, 85 състав, първоинстанционният съд е приел, че клаузите на т. 4.2 от Договора, съответстваща на т.4.2 от Анекс № 2 и Анекс № 3, както и т.4.1 от Анекс № 2 и Анекс № 3 са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Относно клаузите на т.4.3, т.