Решение № 7230 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7230 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100501564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8690 от 13.05.2024 г., постановено по гр. д. № 58485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120-и състав, е прието за установено по предявените по реда на чл.

422 ГПК от „Клеанинг-БГ“ ЕООД срещу Етажна собственост Метро сити, Бизнес център, бул. Александър Малинов № 51 искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

266, ал. 1 връзка чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Етажна собственост Метро сити, Бизнес център дължи на „КЛЕАНИНГ – БГ“ ЕООД сумата в размер на 1 680 лева (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляваща главница за задължение за извършване на почистване на сграда Бизнес център Метро Сити за месец август 2021 г., за което е издадена данъчна фактура № 0000001278/01.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 304,27 лева (триста и четири лева и двадесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20019 от 10.07.2023 г. по ч.гр.д. 36112/2023 г.

Със същото решение и на основание Етажна собственост Метро сити, Бизнес център, бул. Александър Малинов № 51 е осъдена да заплати на „Клеанинг-БГ“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 839,68 лева (осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 439,68 лева (четиристотин тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство.

С Определение № 46024 от 12.11.2024 г., постановено по гр. д. № 58485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120-и състав, е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението по гр.д. № 58485/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта за разноските, депозирана от жалбоподателя ЕС „Метро Сити Бизнес център бул. Ал. Малинов № 51“, представлявано от Д. Р., председател на УС на ЕС във въззивната жалба и в нарочна молба от 07.10.2024 г., депозирана пред въззивния съд, като неоснователна. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

1

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява дали услугите са извършени в цялост, нито се установява действащ между страните договор за услуги. Оспорва заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, доколкото същото било изготвено без да е осигурен достъп до счетоводството на ответника. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение от страна на ответника , изразяващо се в недопускане на гласни доказателства.

Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за давност. Навежда оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвения доклад по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че вещото лице е положило усилия да се свърже с ответника за целите на изготвянето на съдебносчетоводна експертиза, но поради противоправното поведение на въззивника не е успяло. Намира, че експертизата кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че ответникът не отрича осчетоводяването на фактурата. Счита, че задължението не е погасено по давност, както и че не са налице процесуални нарушения, свързани с изготвянето на доклада по делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявенипо реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1680 лева, представляваща неплатена сума по фактура № 0000001278 от 01.09.2021 г., както и сумата от 304,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 27.06.023 г.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за услуга, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника.

По наведеното от въззивника оплакване за допуснати нарушения при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК следва да бъде посочено, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, доколкото съдът е определил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и задължения с посочване на правната квалификация на претендираните от ищеца права и правната квалификация на насрещните права и възражения на ответника, като е разпределил и доказателствената тежест между страните в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК.

По делото е приета фактура № 0000001278 от 01.09.2021 г., издадена от „КлеанингБГ“ ЕООД, с получател Етажна собственост Метро сити, Бизнес център за сумата от 1680 лева, представляваща стойността на извършена услуга почистване на бизнес център за м. август 2021 г., като във фактурата не са положени подписис за получател и съставител.

С писмена молба от 12.03.2024 г. е представен Протокол по договор за услуга от дата 16.09.2018 г., в който е посочено, че на 01.09.2021 г. членовете на управителния съвет на ответника и във връзка с предоставения услуги от „Клеанинг-БГ“ ЕООД са установили, че за месец август 2021 г. ищецът не е предоставил договорените между страните услуги в пълен 2 обем.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението при извършена проверка в счетоводството на „КЛЕАНИНГ - БГ“ фактура №0000001278 от 01.09.2021 г. е била осчетоводена на 01.09.2021 г., като същата е включена в дневника за продажба и подадена със Справка-декларация в ТД на НАП № 22172007942/13.10.2021 г. в дневника за продажби за м. септември 2021 г. Вещото лице посочва, че въпреки многократните опити за контакт по телефон и имейл с ответника Етажна собственост Метро сити, Бизнес център, бул. Александър Малинов № 51, не е успяла да осъществи връзка, като последният не отговаря на телефонните обаждания и на изпратените електронни съобщения, поради което е в невъзможност да отговори на въпроса дали ответникът е осчетоводил процесната фактура №0000001278/01.09.2021 г. Вещото лице дава заключение, че по процесната фактура № 0000001278/01.09.2021 г. на стойност 1680 лева с вкл. ДДС не е извършено плащане, като законната лихва върху главница 1680 лева за периода от 15.09.2021г. до 27.06.2023 г. е в размер на 315,60 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че страните са били обвързани от договор за изработка. Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, е двустранен, неформален и консенсуален. Писмената форма не е условие за неговата действителност и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В тази връзка от приетата по делото фактура, която е отразена в счетоводството на ищеца, и направеното извънсъдебно признание от страна на ответника, инкорпорирано в протокол по договор за услуга от дата 16.09.2018 г. настоящият съдебен състав намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за услуга, по силата на което ищецът в качеството си на изпълнител е следвало да почиства сградата на ответника, като последния в качеството си на възложител е следвало да заплати уговореното възнаграждение.

Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа.

Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя чл. 258 ЗЗД, чл. 264, ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. чл. 264, ал.

1 ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т.е. на резултата от изпълнението на договора за изработка е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработената съответства на поръчаното.

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е изпълнил възложената с договора работа и дали е налице основанието за заплащане на процесната сума. Съгласно трайно установената практика на ВКС, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях (Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д.

№ 593/2009 г. на II Т. О.). Фактурата представлява частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис от получателя, положен от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция (какъвто се явява и процесният случай), тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете 3 страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява приемането на работата, нито доказва сключване на договор за изработка (Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК;).