Решение № 7924 от 29.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41013/2025
- Вид
- Решение № 7924
- Подписан
- 29.04.2026
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7924 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110141013 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от И А. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1942,91 е в р о (3800,00 лева), представляваща недължимо платена сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/ отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.
Ищецът твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2023 г. платил на ответника сумата от 3800 лв., за дължима ТЕ, която не била приспадната от дължимите за същия период вземания и за които били водени гр.д. №75097/2024г. и гр.д. №11627/2023г. на СРС срещу титуляра на партидата на имот с аб. №******.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове, като излага съображения за недопустимост и неоснователност. Твърди, че вземанията са установени безспорно с влезли в сила съдебни решения, като заплатените от ищеца суми не били включени в исковия период по тези дела, тъй като били приспаднати от главното вземане.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Д., която поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се представлява от процесуални представители, които поддържат писмения отговор и молят съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.
С определение от 16.03.2026г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, чрез намаляването му до размера от 300,68 евро (588,08 лв.).
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
1
Между страните не е спорно и от представените по делото Решение №11596/17.06.2025г. по гр.д. №75097/2024г. на СРС, 177 състав и Решение №10476/19.06.2023г. по гр.д. №11627/2023г. на СРС, 167 състав, се установява, че съпругът на ищцата- В. И. М., е потребител на ТЕ за имот, находящ се на адрес: /адрес/, за който В.
М., е осъден за заплати на топлопреносното дружество суми за доставена ТЕ за периода от 01.09.2020 г. до 31.03.2021 г. и за периода от 01.08.2021 г. до 30.03.2023 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е заплатила на ответника сумата от 3800 лв. за ТЕ, за периода 01.05.2019 г. до 30.11.2023 г. Вещото лице дава заключение, че сумата от 486,93 лв. представлява извършени от ищеца плащания, които не са отнесени за погасяване на посочените в основанията месеци, нито са погасени задължения, включени в периодите по двете дела, алтернативно (стр. 24 от ССЕ) сумата от 588,08 лв., включваща 486,93 лв.главница и 101,15 лв. – лихва.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за платена в полза на ответника сума, без правно основание. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция, предвид водените гр.д. №75097/2024г. на СРС, 177 състав и гр.д.
№11627/2023г. на СРС, 167 състав, доколкото същите са с различни страни, предвид че ответник по тях е лицето В. И. М., а не ищцата.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 3800 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.11.2023 г. за погасяване на дължими от В. М. суми за ТЕ, от която, сумата от 486,93 лв. не е отнесена за погасяване на задълженията на последния.
За да бъде уважен иска по чл. 55 ЗЗД, е необходимо да се установи извършено от ищеца към ответика плащане без основание. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от ищеца за наличе на основание за получаване на сумата от 3800 лв. от ищеца И. М.. От представените от ответника 2 бр. съдебни решения, се установява, че между „Т. С.“ ЕАД и В. М., е налице облигационно правоотношение за доставка на ТЕ, но не се установи да е налице такова между И М. и ответника „Т. С.“ ЕАД, въз основа на което ответника да е получил сумата от 3800 лв. на правно основание. По делото няма ангажирани доказателства, а и не са налице твърдения от ответника, че ищцата е потребител на ТЕ за процесния период, поради което следва да бъде направен извод, че сумата от 3800 лв. е недължимо платена. Доколкото обаче с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 16.03.2026г. иска бе намален до размера от 300,68 евро (588,08 лв.), то същия следва да бъде уважен в този размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 125,56 €, от които сумата от 25,56 €. за внесена държавна такса, а сумата от 100 € за депозит за вещо лице. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.3 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. Д., сумата от 205,00 евро – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на И А. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от 300,68 евро (триста евро и 68 евроцента), представляваща недължимо платена сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/адрес/ отчитан под абонатен № ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.07.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на И А. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от 125,56 евро (сто двадесет и пет евро и 56 евроцента), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адв. И. Г. Д. от САК, Е Г Н **********, с адрес /адрес/, партер, сумата от 205,00 евро (двеста и пет евро), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца И. А. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3