Решение № 405 от 30.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Стара Загора, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20255530100130 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза по чл.9, ал.1 за такса за бързо разглеждане на кредит в Договор за кредит с номер ********** от **********

Ищцата Н. Ю. П., чрез пълномощника си адв. Д. М., твърди в исковата си молба, че на **********д. е сключила потребителски договор за кредит № ********** с ответното дружество за сумата от 700,00 лева. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума, в размер на 209,30 лева. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № **********.

Счита, че клаузата по чл. 9, ал. 1, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от Договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 209,30 лв. за услуга, която не била извършена. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД.

Съгласно т. 7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за кредит означавало приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасяне по одобрението в рамките на 2 часа от момента на подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което правело излишно начисляването на изрична такса за бързина, още повече, че небанковите институции за кредитиране били известни като фирми именно за бързи кредити. От друга страна, ако с този вид услуга се целяло „приоритетното“ обслужване на кредитоискатели, то възниквал въпросът доколко логично изглеждало човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да увеличи дълга си с още 209,30лв. от сумата на заема си.

Счита за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, клаузата на чл. 9, ал. 1 от 1

Договора, където е задължението за заплащане на допълнителната такса в общ размер на 209,30лв. Така договореното заплащане на суми и такси водело до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяла каквато и да е услуга, а се целяла допълнителна печалба.

С чл. 9, ал. 1 страните са договорили такса бързо разглеждане, съгласно която ищцата следвало да заплати сумата в размер на 209,30лв. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест, уговорената в чл. 10, ал. 1 такса била в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Освен това, горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не можели да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 били нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така, заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения, всичко това обуславяло извода, че горепосоченото ограничение било превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Следователно клаузата на чл. 9, ал. 1, начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора била нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. /В този смисъл Решение № 264073 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 7007/2020 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд/.

Посочената клауза от процесния договор била нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърнявала и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 9 ал.

1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 209,30 лв. от Договор за паричен заем №**********, сключен между страните по делото на основание чл.26, ал. ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Моли да бъдат присъдени в тежест на ответника и всички разноски, направени в производството.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Би Енд Джи Кредит” ООД, гр.София, чрез юрисконсулт Ю. Б..

Счита, че всички изложени от ищеца твърдения не отговарят на обективната истина и са неоснователни. Навежда доводи, че с клаузата на чл.9, ал.1 от договор № ********** не се накърняват добрите нрави, като същата не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Неоснователно било твърдението, че предлаганото от кредитора доброволно действие представлява скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля законът.

Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК било е да наличен годишния процент на разходите, което 2 било сторено в договора. Съвсем неправилно се приемало, че заявеното от ищеца, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнително действие било част от ГПР. То не се калкулирало в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Следвало да се отбележи, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит, сама е пожелала допълнителното действие. Всяко действие, което кредиторът е предоставил е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния европейски формуляр като цена, т.е не можело да се твърди, че ищцата не е разбрала за него. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищцата сама е пожелала да го ползва отхвърляло и твърдението, че клаузата е била уговорена индивидуално от кредитора и била неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск. Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Процесуалният й представител е депозирал становище, с което поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по хода на производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Договор за кредит с номер ********** от **********, ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 700,00 лв., които последната се е задължила да върне в срок от 10 месеца, на 10 броя погасителни вноски, при годишен лихвен процент 32,11% и годишен процент на разходите - 35,74%. Съгласно клаузата на чл.9, ал.1 от договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 209,30 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.

В чл.9, ал.2 от договора за кредит е посочен и погасителен план, видно от който 10-те месечни вноски са в размер на 136,71 лв., като общата сума дължима по кредита е в размер на 1367,10 лева, без посочване какво включва. Първа погасителна вноска е с падеж на 20.04.2022 г., а последна на 20.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са 3 набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.26, ал. 1 ЗЗД - нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.

С подписването на договора за потребителски кредит уговорка по чл.9, ал.1 става част от същия, доколкото предметът й е неразривно свързан с предмета на заемното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за ищцата се включва в подлежащото на изпълнение задължение по кредита, тъй като се разсрочва и става част от дължимите вноски по погасителния план.

Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи, обективирана в процесния чл.9, ал.1, противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но случая тя не е приложима, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и бързо, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение между „обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи.