Решение № 118 от 20.10.2021, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Троян, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340100591 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК

Настоящето дело е образувано по предявен и с к от „Профикредит България“ ЕООД – гр. София, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., против М.

Н. М. от гр. Троян на посоченото правно основание. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 356/2021 г. по описа на Районен съд - гр.Троян.

В молбата се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит, сключен между ищцовото дружество, като кредитор и от друга страна Р.Ц.Д., като кредитополучател, и М. Н. М., като солидарен длъжник на Д. е отпуснат кредит в размер на 2 250 лева.

В ИМ се твърди, че ответницата е извършила плащания на шест пълни вноски, и една непълна.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което 1 да бъде признато за установено съществунане на вземане , както следва: главница по процесния договор в размер на 1845,20 лева, договорно възнаграждение в размер на 488,90 лева, лихва за забава в размер на 155,78 лева, за периода 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г. и законна лихва в размер на 486,85 лева за периода 27.08.2019 г. до 28.04.2021 г. Предявен е и осъдителен иск за сумата 1264,79 лева - пакет от допълнителни услуги.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

Настоящето искова претенция е насочена срещу солидарния длъжник М.М., срещу която е издадена и заповедта по чл. 410 от ГПК, тъй като кредитополучателя Р.Ц. е починала на ** г. и по отношение на нея е прекратено производството по ч. гр. дело № 356/2021 г.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила отговор в указания едномесечен срок чрез пълномощника си адв. В.Г. от ЛАК, който е взел становище за неоснователност на предявения иск.

Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а на ответницата да бъдат присъдени направените разноски.

Алтернативно М. счита, че дължи по кредита единствено сумата от 941,11 лева.

В съдебно заседание за ищцовото дружество , редовно призовано, не се явява представител, изразено е писмено становище по същество.

За ответницата М. Н. М. в съдебно заседание се явява пълномощникът й адв. В.Г. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, В с. з. адв. Г. е развил подробни доводи и правни аргументи в подкрепа на възраженията си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 о т ГПК във връзка с чл. 12 о т ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 356/2021 г. по описа на Районен съд гр.

Троян се установява, че ищцовото дружество е подало заявление до Районен 2 съд - гр. Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

С разпореждане от 07.05.2021 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1 264,79 лева, както и за сумата 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране. Разпореждането е влязло в законна сила.

След като заповедният съд е уважил частично заявлението, е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 193 от 07.05.2021 г., с която е разпоредено на М. Н. М. да заплати на кредитора „Профикредит България” ЕООД, главница по процесния договор № 3031178614 от 03.05.2018 г. в размер на 1845,20 лева, договорно възнаграждение в размер на 488,90 лева, лихва за забава в размер на 155,78 лева, за периода 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г. и законна лихва в размер на 486,85 лева за периода 27.08.2019 г. до 28.04.2021 г. и съответно разноските по делото.

В предвидения законов срок е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника М., поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

Установява се, че по силата на договор за потребителски кредит № 3031178614 между „Профи кредит България" ЕООД, като кредитор и солидарните длъжници Р.Ц.Д. и М. Н. М., на Д. е отпуснат кредита в размер на 2 250 лева, със срок на кредита: 24 месеца; размер на месечна вноска:

139,10 лева; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита възлязло на 3338,40 лева.

Установява се, че по процесния договор за заем , че са извършени плащания на шест пълни вноски и седма – непълна.

При така установените от факти, съдът от правна страна намира следното:

Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената 3 хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 о т ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.

415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.

/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Ищеца не представя доказателства, но ответницата не оспорва факта, че общата сума на направените плащания от страна на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 3031178614 от 03.05.2018 г. е в размер на 1 308,89 лева.

4

Следователно, по безспорен начин се доказа, че ответницата, в качеството си на солидарен длъжник дължи на ищеца сума в размер на 941,11 лева, като се има предвид, че кредита е бил в размер на 2 250 лева, и до този размер следва да бъде уважен установителния иск

Съда споделя изложените аргументи от пълномощника на ответницата – адв. Г.. Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за паричен заем на заемателят му предоставят пакет от пет услуги, сред които приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена, процедура за получаване на допълнителни парични средства, за възползването от които кредитополучателят дължи сума в размер на 1 687,44 лева, която следва да се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, която нараства на 209,41 лева.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 5 025,84 лева. Общия размер на вноската е 209,41 лева.

Съда е отхвърлил подобно искане в заповедното производство с разпореждане от 07.05.2021 г., за което е изложил подробни мотиви за нищожността на подобна клауза от договора, поради което в настоящето производство е предявен и осъдителен иск.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, ч а с т от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема, че „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави" злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, 5 сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1. клауза, сключена във вреда на потребителя; 2. клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3. клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4 пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото сключване.

Относно уговорената в процесният договор за потребителски кредит № 3031178614 на 03.05.2018 г. възнаградителна лихва в размер на 41.17 %, следва да се приеме за недействителена.

В раздел VI „Параметри" от сключения между страните договор за кредит се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 41.17 %. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение на размера на възнаградителната лихва. При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения.