Решение № 942 от 02.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Шумен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Т. като разгледа докладваното от П. Б. Петрова Гражданско дело № 20253630101752 по описа за 2025 година

Производство по чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

Образувано е по постъпила искова молба от П. В. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ***, чрез пълномощник и съдебен адресат - адв. С. Т. от ШАК, срещу А. Д.

С. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., община Шумен, обл. Шумен, местност „***“ №613. Отправено е искане родителските права върху детето М. А. С., родена от съвместното съжителство на страните, да бъдат предоставени на майката и определено местоживеенето на детето при майката, като на бащата се определи режим за лични контакти с детето.

Претендира се от ответника заплащане на издръжка от 350 лева месечно за детето, платима на първо число на текущия месец до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на малолетното дете издръжка за минало време от 330 лв. за периода от 20.10.2024 г. до 03.07.2025 г., в общ размер 2799,75 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала от м. август 2019 г. до средата на октомври 2024 г., като след пореден скандал и намесата на полицейски служители ответникът напусна жилището, което обитавали, находящо се в град Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, ***. По време на съвместното им съжителство имат родено едно дете – М., родена на 02.12.2020 г. Излага, че ответникът често употребявал наркотични вещества, които неминуемо оказвали влияние на психиката му, същият ставал агресивен, упражнявал над нея актове на домашно насилие и то пред очите на дъщеря им, отправял заплахи по отношение на живота на ищцата С., а вече и по отношение здравето и живота на общото им дете. От есента на 2024 г. поведението му станало неконтролируемо, 1 което наложило да потърси защита по ЗЗДН, като постановеното Решение № 955 от 11.12.2024 г. по ГД №2710/2024 г. на ШРС действително оказало влияние върху ответника, но за това повлиял и фактът, че същият и към момента търпи ефективна присъда в затвора в гр. Ловеч. Именно поради това с настоящата искова молба желае да бъдат регламентирани отношенията с ответника, относно общото им дете, т.к. това било единственото нещо, което ги свързва и на практика би било повод за нова саморазправа от негова страна. Заявява, че винаги е искала баща и дъщеря да имат емоционална връзка, като в повечето случаи била нейна инициативата те да се виждат и чуват. Заявява, че след домашното насилие, упражнено от ответника над нея и в присъствието на малолетното им дете, през м. октомври 2024 г., е категорична, че повече не може да толерира подобно държане, т.к. е пример за дъщеря си и в нея вижда промяна след случилото се. Твърди, че докато живеели заедно с ответника без причинно е била жертва на физически и психически тормоз, като ответникът знаел, че ищцата С. е с ТЕЛК, тъй като страда от инсулинозависим диабет, с множествени усложнения, за което е противопоказен всякакъв стрес. Детето било в предучилищна група при ДГ „***" - гр. Шумен, като не отрича, че бащата е помагал във връзка с вземането на детето от учебното заведение, когато майката е на работа. Твърди, че предвид възрастта на детето все повече нараства необходимост от средства за обезпечаване на неговите нужди свързани с храна, облекло, учебни помагала и пособия и др. М. обичала да рисува и да играе народни танци в детската градина, която посещава, което предполагало покупка на пособия и облекло във връзка с упражняване на хобитата й. Като всички деца, посещаващи детски градини, дъщеря им боледува от вирусни инфекции, особено през есенно-зимния период и месечно само за витамини, противоалергични препарати и лекарства, заплащала суми не под 100 лв. Излага, че е ноторно, че консулт с лекар в извънработно време не се поема от РОЗК, а се заплаща, като таксата само за прегледа била не под 50 лв. Твърди, че детето има говорен дефект и проблем със стъпването на едното си краче, налагащо посещения и терапии при логопед и рехабилитатор. Заявява, че процедурите са безплатни и се извършват в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания програма „Ранна интервенция на уврежданията“ - гр. Шумен. Твърди, че от раздялата през м. октомври 2024 г. бащата не заплаща издръжка за детето, нито дава средства или подаръци за личните, официалните или религиозни празници. Отделно от това, твърди, че с детето живеят в жилище под наем, за което всеки месец заплаща наемна цена в размер на 240 лева. Излага още, че, макар да е освидетелствана с 71% трайна неработоспособност, е принудена да работи като сервитьорка в бирария „***“ гр. Шумен. Поради факта, че родителите й живеят в гр. Разград била принудена да има автомобил, за да може да водя детето при тях и да реализирам доходи през почивните дни, а когато майка е не можела да й помогне, се налагало да заплаща на гледачка за по няколко часа, за да ме отмени в грижите за дъщеря ни. Заявява, че не разполага с друго имущество /движимо и недвижимо/, от което да реализира допълнително месечни доходи.

Заявява, че ответникът е в работоспособна възраст и може да реализира доходи. Същият не страдал от сериозни заболявания, нямал други алиментни задължения и би могъл да изплаща издръжка в поискания размер. При преценката кой е подходящият родител, счита, че в случая следва да бъде взето под внимание обстоятелството, че бащата употребява 2 субстанции, които променят поведението му и същият поставя детето в риск. Счита, че е родителят, който най-удачно би охранил интересите на детето им, полагайки преките грижи за отглеждане на дъщеря им. Сочи, че във връзка с мероприятия в детската градина или при лечение в болнично заведение се налагало подписване на декларации или заявления от родителите, като с оглед поведението на ответника, трудно го намирала и не може да разчита на него. Именно тогава от съответното заведение й изисквали съдебен акт, въз основа на който да е видно, че именно на нея са предоставени родителските права, респективно е родителят, който пряко взема решенията във връзка с детето им, при което не е нужно съгласието на втория родител.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове, като основателни и моли да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът заявява, че момента няма как да стане да осъществява лични контакти с детето си, защото трябва да си намери квартира. Твърди, че не може да плаща издръжка в размер на 350 лв., а в минималния предвиден от закона, тъй като на 14.10.2025 г. излязъл от затвора, търси си работа и няма доходи. В хода по същество заявява, че може да дава издръжка с в размер на 400 лв.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен, редовно уведомени за делото на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето и призовани за съдебно заседание, не изпраща представител за участие в производството. Представя социален доклад за положението на детето.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

Видно от представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1148/09.12.2020 г. от ДЛГС в Община Шумен, страните са родители на М. А. С., родена на 02.12.2020 г.. Установява се от представената служебна бележка, издадена от Детска градина „***“ гр. Шумен, че детето М. е прието в образователната институция на 15.09.2022 г. и посещава редовно детската градина. Малолетното дете ползва услуги в Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания с програма ранна интервенция на уврежданията гр. Шумен, съгласно договор за предоставяне на социални услуги №76-16/08.04.2024 г., като с детето се провеждат терапевтични сесии с логопед и рехабилитатор, видно от служебна бележка изх. №РД-08-130 от 23.06.2025 г.

От служебно изисканите и постъпили по делото справки от ТД на НАП по отношение на майката се установява, че за периода м. август 2024 г. – м. август 2025 г. има регистриран осигурителен доход от трудово правоотношение между 938,60 лева и 1089,92 лева и осигуряване по допълнителен трудов договор за м. 08 и м. 09.2024 г. с осигурителен доход 249 лева, съответно 125,32 лева, а за бащата е регистриран осигурителен доход от трудово правоотношение за м. август 2024 г. и м. октомври 2024 г. в размер на 213,64 лева и 3

265,66 лева. Видно от удостоверение от 11.09.2025 г., издадено от община – Шумен, ответникът С. няма декларирано движимо и недвижимо имущество.

Ищцата страда от „нисулинозависим захарен диабет, с множествени усложнения“, с 71% ТНР, без чужда помощ, видно от ЕР на ТЕЛК от 12.09.2024 г.

Видно от събраните от страните данни на база проведени срещи – разговори с родителите и отразени в представения социален доклад, изготвен от ДСП гр. Шумен, страните са разделени от средата на м. октомври 2024 г., като оттогава основни грижи за детето М. полага майката. Бащата А. С. постъпва в затвора в гр. Ловеч на 18.12.2024 г.

Майката е заявила, че работи на трудов договор като готвач в хотел „Шумен“ с месечно трудово възнаграждение в размер около 1700 лева и пенсия в размер около 600 лева. Бащата е заявил, че към момента няма доходи и се издържа с пари, които взема на заем. Детето поддържа връзка със своите баба и дядо по майчина линия, живущи в гр. Разград, които помагат на майката в грижите за детето. По данни на майката, бабата по бащина линия живее и работи в Гърция, а дядото по бащина линия – в с. Д., но не проявява интерес към внучката си. Детето посещава ДГ „***“ в гр. Шумен, като е включено в група за народни танци, като допълнителна педагогическа услуга, която майката заплаща. Посочено е, че майката участва активно в родителски срещи, празници и развлечения и е член на Обществения съвет на детската градина. В доклада е отразено, че се наблюдава силна емоционална връзка между майката и детето. Спрямо бащата има издадена заповед за защита и затова контактува с детето само по телефон. От съдържанието на социалния доклад се установява още, че майката и детето живеят в жилище под наем, като видно и от представения по делото договор за наем 01.10.2023 г. с месечен размер на наема 240 лева.

Жилището представлява гарсониера, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, като за детето е обособен самостоятелен кът – преградена е част от спалнята и добри хигиеннобитови условия. Отразено е, че не се установява наличие на родителски конфликти по отношение на отглеждането и възпитанието на детето. На база на извършеното проучване е изведено заключение, че майката притежава необходимия родителски капацитет да полага адекватни на възрастта и потребностите на детето грижи, както и да гарантира неговата сигурност. Разполага с необходимите жилищни условия и с моралната подкрепа от страна на разширеното семейство да задоволява потребностите му.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че с решение №95/11.12.2024 г. по гр.д. №2710/2024 г. на ШРС е постановено да се издаде заповед за защита, по силата на която задължава А. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. В. С. и малолетната й дъщеря М. А. С.; забранява на същия да се доближава до П. С. и малолетната й дъщеря М. С., до обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. Шумен, ***, до работното й място в бирария „***“ гр. Шумен, до Детска градина „***“, до дома на родителите й, находящ се в гр. Разград, за срок от 18 месеца, считано от 21.10.2024 г., като определя временно местоживеене на малолетното дете М. А. С. при неговата майка П. Васелинова С., за срок от 18 месеца, считано от 21.10.2024 г. за осъществени актове на физическо и психическо насилие спрямо ищцата, изразяващи се в 4 отправени към нея заплахи и закани срещу нейната личност, физически удари, вербална агресия, обиди, манипулация чрез детето, като оказаното насилие спрямо нея е било осъществено в присъствие на роденото от съвместното им съжителство дете М., осъществяващо признаците на домашно насилие и спрямо детето по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Не е спорно между страните, а и видно от отразеното в мотивите на посоченото решение, ответникът е осъждан с влезли в законна сила присъди (споразумения) за различни престъпни посегателства от общ характер, а именно за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 5 от НК във вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Издадена е заповед за защита №31/11.12.2024 г. с посочените по-горе мерки.