Решение № 1308 от 14.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Плевен, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430100424 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ЕАД против М. В. П., за установяване вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№3792/2025г. на ШРС, издадена в полза на дружеството по чл.410 от ГПК. В молбата се твърди, че вземането е възникнало па основание „Договор 3-1-11765-247780 за потребителски кредит тип кредитна линия“ от 08.06.2021 г. и Общи условия, от същата дата, сключени между „***“ ЕАД, действащ чрез кредитния посредник „ ***“ ЕАД - кредитор и М. В. П. - кредитополучател.

Излагат се следните твърдения:

Видно от погасителният план към договора за кредит, кредиторът е одобрил и предоставил потребителски кредит в размер па 1800 лева.Отпуснатата на кредит е усвоена в цялост от кредитополучателя, чрез банков превод за сума в размер на 664,99 лева, служеща за погасяване на предходно задължение на ответника към същия кредитор и за сума в размер па 1135,01 лева, предоставени в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит. В потвърждение на горното М. П. се е подписал лично върху страница 2-ра от погасителния план, върху която е обективиран посочения начин па 1 усвояване на кредита.

С отпускането сумата и усвояването й от ответника, кредиторът „***“ ЕАД е изпълнил задължението си по договора.

Кредитът е следвало да се погаси на 12 последователни месечни вноски, дължими за периода от 08.07.2021 г. до 08.06.2022г., всяка в размер на 180,83 лева, включваща главница и възнаградителна лихва - компонентите посочени по размер в погасителния план. Със заявлението е претендирана само законна лихва за забава, въпреки допуснатото просрочие.

Възнаградителната лихва е уговорена в размер на 36 % /тридесет и шест процента/ годишно, върху ползваната сума, а ГПР е уговорен в размер на 42,97%. В приложение № 1, в преддоговорната информация, както и в Стандартния Европейски формуляр е изложена подробна, ясна и точна информация за начина на изчисление и формиране на ГПР.

Общия т размер на плащанията по договора за кредит, при допускане, че сумата бъде погасена съгласно първоначално уговорените параметри е 2169,96 лева.

При просрочие на вноска по кредита или други дължими съгласно условията на договора за кредит суми, кредитополучателката дължи лихва за просрочени плащания, в размер па 10 % /десет процента/ годишно, върху размера на забавеното плащане.

В чл. 4 е предвидена възможност за отказ ог договора за кредит, след сключването му при определени в него условия и срок — 14 дни след сключването му. Отказ не е направен, кредитната сума е усвоена и е останала невърната.

До датата на цесията кредитополучателят е извършил само 3 броя плащания в общ размер на 117,60 евро /230,01 лева/, като просрочие е допуснато още па първата дължима вноска.

За движението по кредита, представя справка по чл. 366 ГПК, представляваща директна счетоводна извадка от системата на кредитора. От посочената справка се установяват извършените от длъжника плащания, по дата размер и основание.

След датата на цесията плащания не са правени.

2

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил да осигури като обезпечение по кредита поръчителство или банкова гаранция. Кредитополучателят не е осигурил обезпечение.

На 23.12.2022 между „***“ ЕООД и кредитополучателят е сключен договор за възлагане на поръчителство, с който „***“ ЕООД, е поел задълженията ла отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя при условията и за срока на договора за кредит.

До датата на крайния падеж за погасяване на кредита — 08.06.022г., сумата не е погасена, поради което поръчителят „***“ ЕООД я е погасил. С извършване па плащането и на основание чл. 74 от ЗЗД, поръчителят „***“ ЕООД се е суброгирал в правата на кредитора „*** ***“ ЕАД, към кредитополуча теля.

В чл. 34 от ОУ към договора, страните са уговорили, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата по договора за кредит па трето лице.

На 20.12.2022г. по силата на ,Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/“, „***“ ЕООД е прехвърлило на „***“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към М. В. П., произтичащо от „Договор 3-1-11765-247780, за потребителски кредит тип кредитна линия“ от 08.06.2021 г.

Прехвърленото вземане е конкретно описано под референтен номер № 5759, на стр. 148 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, дата па сключване, имена и EГН на длъжницата, отпуснат кредитен лимит, дължимата сума в общ размер и по компонентите на дълга.

Длъжникът е уведомен за извършената цесия, с придоженото към настоящата искова молба уведомление.

Изискуемост на вземането:

Крайният срок за погасяване на потребителския кредит е настъпил на 08.06.2022г.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано при РС*** на 28.11.2025г., „***“ ЕАД е заявил издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ХПК, за вземания за: главница в размер па 1742,33 лева и за лихва за забава в размера на законната лихва, в размер на 678,83 3 лева.Урайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск е обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство- 28.11.2025г., по което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение.

На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.

С постановяване на ТР 3/2023г. на ОСГТК на ВКС се даде отговор на въпроса касаещ за началният момент на течението на срока по чл. 114 ЗЗД, а именно че вземането по договор за кредит се погасява по давност с изтичане на пет години от падежа, за всяка вноска, когато вземането е дължимо на вноски и от крайният срок когато е дължимо еднократно или при обявяване на предсрочна изискуемост.

При съобразяване на факта, че първата дължима вноска по кредита е с падеж 08.07.2021г., както и че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 28.11.2025г., от която дата се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК, то от падежа на тази най-ранна вноска, до датата на предявяване на настоящата претенция, не са изминали пет години, респективно не е настъпила погасителната давност за вземането дори частично.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което:

Да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането па „***“ ЕООД от М. В. П., по ,Договор 3-1- 11765-247780 за потребителски кредит тип кредитно линия от 08.06.2021 г. обективирано в заповед за изпълнение, на основание чл. 410 ГПК, PC-***, по ч.гр.д. № 3792/2025г., а именно:

802,73 евро /1569,99 дева/ главница - просрочена главница, ведно със законна лихва върху нея, от датата па подаване на заявлението за издаване па заповед за изпълнение

28.11.2025г., до окончателното и погасяване.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначен особен представител.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, 4 намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №2164/28.11.2025г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3792/2025г. на Районен съд ***, за следните суми:

1742,33 лв. - главница /изцяло падежирали вноски/;

678,83 лв. – законана лихва лихва за периода 10.12.2022г. - 12.11.2025г. ;

Законна лихва за забава - върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда /28.11.2025 г./ до окончателното изплащане.

В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

От представените доказателства, се установявя факта на сключване на договора:

Не се спори между страните и се установява от Договор 3-1-11765247780 за потребителски кредит тип кредитна линия“ от 08.06.2021 г. и Общи условия, от същата дата, сключени между „***“ ЕАД, действащ чрез кредитния посредник „ ***“ ЕАД - кредитор и М. В. П. - кредитополучател.

Видно от погасителният план към договора за кредит, кредиторът е одобрил и предоставил потребителски кредит в размер на 1800 лева.Отпуснатата на кредит е усвоена в цялост от кредитополучателя, чрез банков превод за сума в размер на 664,99 лева, служеща за погасяване на предходно задължение на ответника към същия кредитор и за сума в размер па 1135,01 лева, предоставени в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит, като падежа на договора е 08.06.2022г. Кредитополучателят, е погасил сумата 117,60 евро. От представеното допълнително доказателство Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил да осигури като обезпечение по кредита поръчителство или банкова гаранция. Кредитополучателят не е осигурил обезпечение.

На 23.12.2022 между „***“ ЕООД и кредитополучателят е сключен договор за възлагане на поръчителство, с който „***“ ЕООД, е поел задълженията ла отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя при условията и за срока на договора за кредит.

5

До датата на крайния падеж за погасяване на кредита — 08.06.022г., сумата не е погасена, поради което поръчителят „***“ ЕООД я е погасил. С извършване па плащането и на основание чл. 74 от ЗЗД, поръчителят „***“ ЕООД се е суброгирал в правата на кредитора „*** ***“ ЕАД, към кредитополуча теля.

В чл. 34 от ОУ към договора, страните са уговорили, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата по договора за кредит па трето лице.

На 20.12.2022г. по силата на ,Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/“, „***“ ЕООД е прехвърлило на „***“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към М. В. П., произтичащо от „Договор 3-1-11765-247780, за потребителски кредит тип кредитна линия“ от 08.06.2021 г.

Прехвърленото вземане е конкретно описано под референтен номер № 5759, на стр. 148 в Приложение № 1, с посочени номер на договор, дата па сключване, имена и EГН на длъжницата, отпуснат кредитен лимит, дължимата сума в общ размер и по компонентите на дълга.

Длъжникът е уведомен за извършената цесия, с приложеното към настоящата искова молба уведомление.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

За да бъде валидно сключен договарърт е необходимо да отговоря на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1 т.7-10 от ЗПК изисквания.Неспазването на което и да е от тях, съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

От заключението на ВЛ, съдебната практика и извялнието на ищеца , се установява, че в ГПР не са включени всчики суми по договора и при 6 включването им ГПР ще е над законовоопределения размер.Съгласно пр.разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.В настоящият случай посоченият ГПР не съответства на действителния.Съгласно разпоредбата на параграф 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително и лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В настоящия случай обаче ако в първоначално заявения като процент ГПР се включи и възнаграждението за допълнителни услуги може да се направи категоричен извод, че реалният процент на ГПР по процесният ДПК е многократно завишен и реално надхвърля значително определения от закона максимален размер. Съгласно пр.разпоредба на чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имащи за цел или резултат зоабикаляне изискванията на закова е нищожна.

Разпечатката съдържа 55 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb281071-eed7-4eb8-b495-a57ad11c504f