Решение № 498 от 11.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110166839 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "..." ООД, представлявано от управителя А Г, срещу СУ "Св. ...", с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на права на вземания за сумата 8511,37 лв., представляваща цена на доставени, но незаплатени канцеларски материали, за които са издадени фактури за периода 19.02.2020 г.- 12.03.2020 г., ведно със законна лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането и неустойка за забава в размер на 425,57 лв. за периода от 19.04.2020 г. до 11.05.2020 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 41273/2021 г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че бил изпълнител по договор от 23.10.2018 г. с предмет "Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на С У "Св. ..." с 5 обособени позиции, сключен с ответника, в качеството му на възложител по договора. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на С У "Св. ..." по обособена позиция № 2, като мястото на изпълнение на договора било франко сградите на ответника в гр. София и страната, посочени в чл. 3, ал. 2. Поддържа, че в периода 19.02.2020 г.- 12.03.2020 г., в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът доставил 1 за нуждите на ответника консумативи за лазерни устройства и в изпълнение на чл. 9 от договора били съставени приемо- предавателни протоколи, подписани от представители на двете страни, като за извършените доставки изпълнителят съставил и издал фактури, които били включени в дневника на продажбите и справка – декларация по ДДС. Сочи, че към момента на подаване на исковата молба останали неплатени задължения в общ размер на 8511,37 лв. Твърди, че на основание чл. 19, ал. 2 от раздел X "Санкции при неизпълнение" от подписания между страните договор, при забава на възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане по договора, същият заплащал на изпълнителя неустойка в размер на 0, 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на забавеното плащане. Тъй като срокът за плащане на посочените фактури бил изтекъл, претендира и заплащане на неустойка в общ размер на 425,57 лв. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 8511,37 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до плащане на вземането; 425,57 лв. – неустойка за неизпълнение на Договор от 23.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41237/2021 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав.

В срока по чл.131 ГПК от ответника СУ "Св. ..." е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват при твърдения, че е заплатена сума в размер на 4460,36 лева.

Остатъкът от 4051,01 лева твърди да е недължим, поради неизпълнение на договорни задължения на ищеца. Не оспорва, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор от 28.10.2018 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 23.10.2018 г. между "..." ООД и СУ "Св. ..." бил сключен договор с предмет "Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на С У "Св. ..." с 5 обособени позиции".

В представените по делото фактури са обективирани всички съществени уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо за сумата от 8511,37 лв. по процесните осем фактури, предмет на исковото производство, а именно: № .../19.02.2020 г., № ../24.02.2020 г., № ../26.02.2020 г., № ..02.03.2020 г., № ..02.03.2020 г., № ../04.03.2020 г., № .../05.03.2020 г., № .../09.03.2020 г. и № ../12.03.2020 г.

Тези първични счетоводни документи са подписани от лице, което е удостоверило, че е представител на ответника, като от приетата като компетентно изготвена ССчЕ, извършила проверка в счетоводството на ищеца и ответника, се установява, че процесните фактури са 2 били надлежно отразени в счетоводните регистри на СУ "Св. ...".

Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.

1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.

288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Безспорно е по делото, а и от представените двустранно подписани от представители на страните по настоящото съдебно производство приемо-предавателни протоколи се установява правнорелевантното обстоятелство, че в периода 19.02.2020 г.- 12.03.2020 г. ищцовото дружество като продавач в изпълнение на поето правно задължение по договор за търговска продажба е доставило на ответника-купувач вещите, обект на продажбата, а именно консумативи за лазерни устройства.

При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на процесните фактури с посочен момент на данъчното събитие ответникът е признал, че стоките, предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени) продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договорите за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.

От приетата ССчЕ се установява, че след образуване на заповедното производство ответникът е погасил изцяло задълженията си в общ размер на 8511,37 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвала пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ.

3

С извършеното в хода на исковото производство плащане на незаплатена продажна цена в размер на 8511,37 лв. се погасява съдебно предявеното вземане за посочената сума, поради което главният иск с правно основание чл. 327 ТЗ следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По иска с правно основание чл. 92, ал. ЗЗД:

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.

В случая страните са уговорили предварително размера на обезщетението за причинени вреди на ищеца при неизпълнение в темпорално отношение на поетите от ответника парични задължения по договора с предмет "Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на С У "Св. ..." с 5 обособени позиции" – чл. 19, ал. 2 от раздел Х "Санкции при неизпълнение" ("при забава на Възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане по договора, същият заплаща на Изпълнителя неустойка в размер на 0, 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане").

Тъй като главното парично задължение не е било изпълнено точно в темпорално отношение, е възникнало предявеното акцесорно парично вземане, представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди поради твърдяното и установено в процеса на доказване пред настоящата съдебна инстанция неизпълнение на обезпеченото парично задължение в темпорално отношение.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССчЕ се установява правнорелевантното обстоятелство, че размерът на неустойката, дължима от ответника на основание чл. 19, ал. 2 от договора, възлиза на обща стойност от 425,56 лв., до който размер следва да бъде уважен предявения иск.

По отношение на разноските: При този изход от спора и предвид обстоятелството, че ответникът е заплатил дължимите суми след образуване на заповедното, респ. исковото производство, следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство), както следва: 723,74 лева – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното производство, 178,74 лева – държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за ССчЕ, като претендира и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 780 лв., което е надлежно уговорено и заплатено съобразно представените доказателства. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на 4 заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото е близко до минималния размер по НМРАВ. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ размер на 1258,74 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "..." ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "..." № 9, представлявано от управителя А Г, срещу СУ "Св. ...", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ".." № 15, представляван от проф. д. ф. н. .., иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че СУ "Св. ..." дължи на "..." ООД сумата в размер на 8511,37 лева, представляваща сборът от уговорена покупна цена по договор за търговска продажба на консумативи за лазерни устройства, за която са издадени фактури № .../19.02.2020 г., № ../24.02.2020 г., № ../26.02.2020 г., № ..02.03.2020 г., № ..02.03.2020 г., № ../04.03.2020 г., № .../05.03.2020 г., № .../09.03.2020 г. и № ../12.03.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41273/2021 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, поради извършено в хода на процеса плащане.