Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9915 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22369/2025
Вид
Решение № 9915
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 9915 гр. С., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110122369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от Л. С. И. срещу Ч. П. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение с което да се признае за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.****.****, с адрес гр. Б., м. К. м. и с площ по скица от 1017 кв.м., при съседни имоти с идентификатори: *****.****.***, *****.****.***, *****.****.****, *****.****.****, *****.****.***.

Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № *** том ****, дело № **** на нотариус З., нотариус при СРС и протокол за доброволна делба от **.**.**** г. е собственик на празно дворно място от 1018 кв.м. съставляващо парцел ***-**** от кв.158 по плана на град Б. разширението, при съседи: от две страни АПК С., парцел ****-**** и парцели ** и *** по плана на гр. Б., съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.****.****, с адрес гр. Б., м. К. м. и с площ по скица от 1017 кв.м., при съседни имоти с идентификатори:

*****.****.***,

*****.****.***,

*****.****.****,

*****.****.****, *****.****.***. Твърди, че на 21.10.2024 г. е получил писмо от С. о., район Б., с което от районната администрация го уведомили, че има постъпила молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, депозирана от ответника. В предоставения му срок е подал становище и е предоставил доказателства за собственост на поземлен имот с идентификатор *****.****.****, като заявил правата си и възразил срещу молбата - декларация на ответника. Твърди, че след като от общинската администрация са констатирали, че е налице спор за собственост, прекратили процедурата по издаване на съответния документ /удостоверение/, който би послужил на ответника за съставяне на констативен нотариален акт. Твърди, че ответникът е обжалвал процедурата за 1 прекратяване пред АССГ, като по жалбата му било образувано адм. дело *****/**** г. по описа на АССГ. Излага доводи, че с посочените действия, ответникът оспорва правото му на собственост. Твърди, че никога не е губил владението върху имота, че го е посещавал редовно и се е грижил за него, както и че е плащал редовно данъците и таксите. Оспорва ответникът да е ползвал и владял процесния имот. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба чрез районен народен съвет № ***, т.

****, д. ****/** г. от **.**.**** г., с който купувачите Н. Г. Д.-И.а, Л. С. И.

(общо на ½ ид. ч.) и Г. А. Н. (на ½ ид. ч.) придобили право на собственост върху недвижим имот с пл. №2265 в м. „Л.“ от 2000 кв.м. по плана на гр. Б., при съседи: от три страни ТКЗС и имот с пл. № ****.

Представен е протокол от **.***.**** г. на СРС, с който е одобрена спогодба, съгласно която Л. С. И. получава в своя изключителна собственост празно дворно място от 1018 кв.м., съставляващо парцел ***-**** от квартал 158 по плана на гр. Б.-разширението, при съседи: от две страни АП „С.“, парцел ****-**** и парцел ** и *** по плана на гр. Б..

Представена е скица №**-******/**.**.**** г. за поземлен имот с идентификатор *****.****.**** по КККР, одобрени със Заповед №**-****/**.**.**** г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ: Заповед №**-**-**-*/**.**.**** г. на началник на СГКК-С., с адрес: гр. Б., район Б., м. „К. м.“, с площ 1017 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: *****.****.***, номер по предходен план: няма, съседи: *****.****.***, *****.****.***, *****.****.****, *****.****.****, *****.****.***.

Представена е по делото молба-декларация от Ч. П. С. от 18.06.2024 г. за признаване на собственост върху идеални части от недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка до нотариус Ц. С. с рег. №*** на НК, с район на действие СРС.

Представено е писмо от 01.10.2024 г. от гл. архитект на район „Б.“ във връзка с подадено искане за становище относно постъпила молба –декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, съгласно което има данни за собственост върху имот с идентификатор *****.****.**** по **** /***-****, кв. 158, м. „гр. Б.-разширение“ на Л. С. И..

Представено е писмо от 14.10.2024 г. от С. о., район „Б.“ до ищеца, съгласно което в район „Б.“ е постъпила молба-декларация от Ч. П. С. за признаване право на собственост върху ПИ с идентификатор *****.****.****, като на ищеца е предоставен 7-дневен срок от получаване на писмото за становище.

С писмо от 31.10.2024 г. на С. о., район „Б.“ поради наличие на спор за 2 собственост административното производство е прекратено.

Съгласно писмо от 22.11.2024 г. на С. о., район „Б.“ от Ч. П. С. е постъпила жалба с вх. № към *****-** **-****/*/**.**.**** г., чрез кмета на района Б. до Административен съд С. град.

Представени са по делото жалба от Ч. П. С. и становище от С. о., район Б. за неоснователност на жалбата.

С определение № **/**.**.**** г. по адм.дело № *****/**** г. на Административен съд С. град, 27 състав, е отменен по жалба на Ч. П. С. акт за прекратяване на административно производство по молба – декларация за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка с вх. № *****-****-****/**.**.**** г. на кмета на район „Б.“ – С. о. и е изпратена административната преписка на кмета на район „Б.“ – С. о. за продължаване на процесуалните действия и предоставяне на административна услуга в 14дневен срок от влизане в сила на определението.

Представена е частна жалба на Л. С. И.а срещу определение № **/**.**.**** г.по адм.дело № *****/**** г. на Административен съд С. град, 27 състав.

По делото са реазпитани свидетелите Н. Г. Д.-И.а и М. П. З..

Свидетелят Н. Г. Д.-И.а, която е майка на ищеца, установява, че единствено синът се грижи за имота и не е виждала друг да е живял на това място, да се е грижил за него, да е построил нещо. Ходила е през 1984 год. в имота, но знае от него, че посещава имота в Б..

Свидетелят М. П. З. установява, че ищецът му е съсед в Б. и неговият парцел е до къщата на свидетелят, в която живее от 2013 – 2014 г. Единствено г-н И. от време на време е виждал в имота. Идвал да го наглежда, поздравявали се и разговаряли със съседа. Не е виждал друг да идва в имота.

Имотът е бил абсолютно пуст. Имало единствено овошки, които се били разрастнали в годините. Имотът е бил ограден, но нямало постройка, представлявал „див парцел“. Нямало как да се живее в него. Свидетелят установява, че имал интерес да купи имота на ищеца, за което си говорили, но ищецът не бил съгласен.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в гр. Б..

Съгласно Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В т. 1 от ТР е прието, че в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. При недоказване 3 на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Това разрешение е приложимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича, в който смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., oпределение № 482/

25.10.2019 г. по гр. д. № 1005/2019 г. на ВКС , I г. о. и др. Когато ищецът твърди, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително и като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В тази хипотеза доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, и дали ищецът или ответника в действителност е титуляр на спорното право, обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Съгласно задължителните разяснения, дадени в горепосоченото ТР, ищецът имат право да търси защита на накърненото от спора субективно право, както чрез предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, отричайки правото им на собственост, така и чрез осъдителен или положителен установителен иск.

При така изложеното в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правен интерес за предявяване на иска, т. е. че ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва.

Съгласно задължителните, разяснения дадени в посоченото ТР, при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, ответникът трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.

В конкретния случай ищецът твърди, че е единствен собственик на процесния имот, а правото му е извънсъдебно оспорено от ответника, чрез иницииране на производство за снабдяване с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка. Такъв правен интерес е доказан по делото.

От представените нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба чрез районен народен съвет № ***, т. ****, д.

****/** г. от **.**.**** г. и протокол от **.***.**** г. на СРС, с който е одобрена спогодба и в производство за делба в дял на ищеца Л. С. И. получава е възложена изключителна собственост върху празно дворно място от 1018 кв. м., съставляващо парцел ***-**** от квартал 158 по плана на гр. Б.разширението, представляващ поземлен имот с идентификатор

*****.****.**** по действащи КККР, находящ се в гр. Б., район Б., м. „К. м.“, с площ 1017 кв. м. Одобрената от съда спогодба легитимира ищеца по спора с придобито право на собственост върху недвижимия имот Следователно надлежно доказана е материалноправната легитимация на ищеца по иска, че е придобил собствеността на посоченото от него основание. Този извод не се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Предвид указанията на ВКС, обективирани в посочените по-горе актове, и предвид установената в производството по делото материална легитимация 4 на ищеца на заявеното от него придобивно основание, съдът има задължение да изследва правата на ответника по предявения отрицателен установителен иск.

В производството по делото ответникът не е предприел процесуално активно поведение, въпреки връчването на препис на исковата и приложенията, както и надлежното му призоваване за първото открито съдебно заседание. По делото не са ангажирани доказателства относно каквото и да е правно основание ответникът да е придобил право на собственост върху недвижимия имот.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи.