Решение № 3724 от 22.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3724 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330100890 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по субективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД по искова молба на Х. И. З., ЕГН: **********, от село *******, област *******, ул. „**********“ № *** чрез адв. И. срещу “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от ******** С. К.

К. за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 19,30 лв. недължимо платена за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ********* от 11.03.2022 г., поради нищожността му, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 23.01.2023 г. до окончателното плащане и спрямо „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46 за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 128 лв. недължимо платена за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № ********* от 11.03.2022 г. поради нищожността му, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 23.01.2023 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

1

В исковата молба се твърди, че в договора за кредит е посочен ГЛП 40,00 %, който надхвърля повече от три пъти законната лихва и така нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Липсва посочване на действителния размер на ГПР. Посоченият от 43,26 % не включва всички разходи, поради което е заблудил потребителя. По договор за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация. Това сочи нееквивалентност на престациите, доколкото се уговаря заплащане на възнаграждение на поръчителя. Доколкото същия е акцесорен при нищожност на кредитната сделка договорът за гаранция не проявява правно действие.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.

Липсват нарушения на ЗПК. Възнаграждението на гаранта не е включено в ГПР.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № *********/11.03.2022 и погасителен план към него, както и договор за гаранция № *********/11.03.2022 г. и погасителен план е видно, че на 11.03.2022 г. между ищеца и ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е възникнало заемно правоотношение за сума от 300 лв. главница дължима на 16 седмични вноски, при лихва от 40 %, ГПР 46,26 %. Дължима е сума от 320 лв. за главница и лихва. Платена е сума от 319,30 лв. Между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на същата дата е сключен договор за гаранция състояща се в гарантиране пред кредитора по договора за заем плащането на задължението на заемателя срещу възнаграждение от 128 лв., дължимо на 16 седмични вноски в периода 21.03.2022-04.07.2022 г., от което е заплатено 128 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява небанкова финансова институция и "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори 2 за кредит, както и, че между тях и ищеца са сключени договор за заем № *********/11.03.2022 г. и договор за гаранция № *********/11.03.2022 г.

Същ ите имат качествата на потребителски и спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. По първия е платена сума от 19,30 лв. за възнаградителна лихва, а по втория-128 лв. за възнаграждение на гаранта.

Доколкото не се представят от ответниците процесните договори, съдът намира, че не е ясен какъв е лихвен процент по заема и ГПР. Това пречи да се определи дали посочената по погасителния план лихва е правилно изчислена и дали в ГПР е правилно определен, какви разходи участват в него.

Това сочи неспазване на разпоредбите на ЗПК и поради противоречие със закона навежда недействителност на договора. Предвид това на основание чл. 23 от ЗПК заемополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, в случая 300 лв., без допълнителни плащания. Ето защо дадената сума от 19,30 лв. за възнаградителна лихва се явява получена от заемодателя без основание и следва да бъде върната на платеца и. Това налага уважаване на иска за присъждането и при липса на установени факти и изложени твърдения за заплащането и от отвтника в полза на ищеца.

По отношение договора за гаранция съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" А Д . Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай кредитор.

Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Следователно с договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на заема чрез трето лице, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит.

Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 , вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и 3 съответно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение . Ето защо платената сума за възнаграждение от 128 лв. се явява дадена при липса на основание и доколкото не се твърди и не се установява да е върната на ищеца от гаранта осъдителния иск за нея следва да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски относно двата иска или сумата от 100 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 800 лв.

На ответниците "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от ******** С. К. К. да заплати на Х. И. З., ЕГН: **********, от село *******, област *******, ул. „**********“ № *** сумата от 19,30 лв.

(деветнадесет лева 30 ст.) недължимо платена за възнаградителна лихва по недействителен договор за кредит № ********* от 11.03.2022 г., както и сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на Х. И. З., ЕГН: **********, от село *******, област *******, ул. „**********“ № *** сумата от 128 (сто двадесет и осем) лв. за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № ********* от 11.03.2022 г. и 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, 4 представлявано от у******** С. К. К. да заплати на адвокат Е. Г. И.-М., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на адвокат Е. Г. И.а- Мирчева, ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5