Решение № 521 от 18.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 16.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000122 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ХЕРА 2006“ЕООД- ищец в първата инстанция против решение №261470 от 05.11.2021 год. на СГС, ТО, VI-17 състав, постановено по Т.д.№ 1959/2020 год., в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Столична община иск с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на „ХЕРА 2006“-ЕООД сумата от 88 180,31 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа по изработка на 533 броя урнови плочи и съответните вази и снимки към тях, с които следва да се запълнят всички свободни урнови ниши в изградените стени, което възнаграждение е дължимо по Договор за изработка от 14.11.2018 г., изменен с доп. споразумения от 21.01.2-19 г. и 15.05.2019 г., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 2 840,99 лева, представляваща лихва за забава за периода 09.06.2020 г. до 14.10.2020 г. върху възнаграждението за изработване на общо 4 броя урнови стени в два гробищни парка в гр.София.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ответника – 1

СТОЛИЧНА ОБЩИНА.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с доводите на страните и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска по чл.266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 88 180,31 лева, представляващо неплатено възнаграждение за извършена работа по изработка на 533 броя урнови плочи и съответните вази и снимки към тях, дължимо по Договор за изработка от 14.11.2018 г., изменен с доп. споразумения от 21.01.2-19 г. и 15.05.2019г. В тази обжалвана част, с която е отхвърлен частично главния иск по чл.266 ЗЗД, решението е правилно, обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви по отношение на този иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, без да е нужно да се повтарят отново.

От събраните в производството доказателства се установява следното от фактическа страна:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане от ответната община на възнаграждение за извършената работа по Договор за изработка от 14.11.2018 г., изменен с Допълнителни споразумения от 21.011.2019 г. и от 15.05.2019г., съставляваща изграждане на два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в Централни софийски гробища, два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в Гробищен парк „Бакърена фабрика“, както и да извърши действия по поставяне на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на всички урнови ниши в изградените стени. Съдът е приел, че в първата си част /изграждане на общо 4 броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в двата гробищни парка/ работата е извършена и приета от възложителя, и тъй като не са налични доказателства за заплащане на възнаграждението, то е дължимо, поради което иска в тази част за сумата от 80 532, 32 лв. като основателен и доказан е уважен изцяло. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът е отхвърлил иска за заплащане на възнаграждение за работата по споменатия по-горе договор и двете допълнителни споразумения към него в размер на 88 180,31лв., изразяваща се в поставяне на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на 2 всички урнови ниши в изградените стени. Мотивите за отхвърлянето са, че при тълкуване на клаузите на чл.1 и чл.3 от Допълнително споразумение от 21.01.2019 г./л.8/ във връзката им една с друга се налага извода, че волята на страните е възложителят да дължи уговореното възнаграждение за изработените урнови плочи само тогава, когато от изпълнителя са извършени кумулативно действията по изработване на конкретната урнова плоча, по нейното надписване, по поставяне на керамична снимка върху нея, както и по поставяне на плочата в съответната ниша на урновата стена. Този извод е направил поради факта, че всички тези действия са изброени като съвкупност при индивидуализиране на вида на възложената работа в чл.1, т.2 от споразумението и са посочени отново в съвкупност при формулиране на условията, при които възложителят се задължава да заплати възнаграждение за извършената работа в чл.3, изр.2 от споразумението. И тъй като ищецът не твърди и не доказва, че изработените урнови плочи са поставени в урновите ниши до изчерпването им, съдът е приел, че това задължение не е изпълнено съгласно уговореното в споразумението.

Приел е също, че държането „на склад“ от изпълнителя-ищец на изготвени урнови плочи не поражда задължение на ответната община да му заплати възнаграждение за изработеното и подготвено за монтаж количество, тъй като съгласно допълнителното споразумение от 21.01.2019 г. е уговорено тези плочи - надписани и с монтирани керамични снимка върху тях, да бъдат поставени в урновите ниши, което не се твърди да е сторено. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.17,ал.2 от договора, съгласно която при прекратяване на договора от възложителя без вина на изпълнителя, за първия възниква задължение да заплати на втория стойността на закупените от изпълнителя невложени материали, както и стойността на неизползваните урнови плочи, тъй като нито се твърди, нито се установява договора да е прекратен по вина на възложителя. Затова, при отсъствието на тази хипотеза, за взложителя отсъства основание да заплаща възнаграждение за изработени на склад, но невложени урнови плочи с всички договорени елементи по тях. В крайна сметка, като е приел, че работата не е изпълнена съгласно уговореното, то възложителят не дължи претендирното възнаграждение и иска по чл.266 ЗЗД в тази му част е неоснователен. С въззивната жалба се атакува тази отменителна част на решението.

Атакува се решението и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава до предявяването на иска върху първото възнаграждение /за изграждане на 4-те броя урнови стени в двата гробищни парка/ в размер на 2 840,99 лева.

За да отхвърли този иск по чл.86 ЗЗД, съдът е приел, че съгласно чл.3 от допълнителното споразумение от 21.01.2019 г., възложителят дължи заплащане на възнаграждение до 5 работни дни след представяне на приемопредавателни протколи и фактури, като представянето на тези документи от изпълнителя е кумулативно. Съдът е приел обаче, че липсват 3 доказателства тези фактури да са представени на Столична община и за датата, на която е станало това.По тези съображения е отхвърлил иска като недоказан.

Установените от първоинстанционния съд факти изцяло се споделят от този състав, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към тях.

Въззивникът-ищец излага доводи, че по делото са представени приемо-предавателни протоколи от 15.03.2020 г. и от 15.08.2020г. от които било видно, че изпълнителят е приел извършената работа, тъй като същите са подписани от представители на възложителя, с което работата е приета.

Твърди също така, че дружеството-изпълнител в съответствие със споменатото допълнително споразумение е подготвило /закупило и нарязало/ урнови плочи и вази за всички урнови ниши, които все още не са заети в изградените урнови стени – общо 533 броя, които се намират на склад при ищеца и ще бъдат предадени веднага на ОП „Гробищни паркове“ при заплащането им. Твърди, че въпреки уговореното в допълнителното споразумение, че услугата по поставяне на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки ще се предоставя до изчерпване н всички урнови ниши в изградените стени и въпреки, че договорът все още е действащ между страните, от 01.05.2020 г. Столична община – ОП „Гробищни паркове“ преустановило поръчването на урнови плочи и вази за незапълнените ниши в урновите стени, т.е. спряло е да изпълнява договора, поради което обективно ищцовото дружество е било в невъзможност да изпълни задължението си. Това водело до непосредствени вреди за дружеството, тъй като съгласно договора същият е длъжен да бъде в готовност ад изработи плочи за урновите ниши, да ги надпише и монтира в кратки срокове след заявка от възложителя. Не твърди, че изработените плочи са поставени в свободните ниши на стените.

Излага доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен иска за изтекла лихва за забава /мораторна лихва/ до предявяването на иска.Твърди, че в о.с.з. от 12.10.2021г. процесуалният представител на ответника е признал, че фактурите са получени, осчетоводени и по тях е ползван данъчен кредит от ОП „Гробищни паркове“.

Представени са на възложителя и приемо-предавателните протоколи, подписани от възложителя. Затова иска за мораторна лихва върху първото претендирано възнаграждение от 80 532,32 лева е основателно.

От правна страна, във връзка с възраженията на жалбоподателя, въззивният съд намира следното:

Въззивният съд изцяло споделя направените изводи, касаещи отхвърлянето на иска по чл.266 ЗЗД за сумата от 88 180,31 лева за претендираното възнаграждение, касаещо изработката на 533 бр. урнови плочи с надписване и монтиране на керамични снимки върху тях.

4

Направените от първоинстанционния съд изводи следват от тълкуване на разпоредбите на Допълнително споразумение от 21.01.2019 г./л.8/ в тяхната взаимна връзка и логическо единство по см. на чл.20 ЗЗД.

Според уговореното между страните в чл.1, т.1 и т.2 от Допълнителното споразумение от 21.01.2019 г./л.8/, страните се съгласили, че ищецът ще извърши наред с работата по изграждане на 4 броя урнови стени в двата гробищни парка, също така и поставяне в изградените урнови стени на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на всички урнови ниши, а в тежест на ответника възниква насрещно задължение да заплати възнаграждение за така извършената работа.

При тълкуване на клаузите на чл.1 и чл.3 във връзката им една с друга се налага извод, че волята на страните е възложителят да дължи уговореното възнаграждение за изработените урнови плочи само тогава, когато от изпълнителя са извършени кумулативно действията по изработване на конкретната урнова плоча, по нейното надписване, по поставяне на керамична снимка върху нея, както и по поставяне на плочата в съответната ниша на урновата стена. Този извод следва от факта, че всички тези действия са изброени като съвкупност при индивидуализиране на вида на възложената работа в чл.1, т.2 от споразумението и са посочени отново в съвкупност при формулиране на условията, при които възложителят се задължава да заплати възнаграждение за извършената работа в чл.3, изр.2 от споразумението.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване твърденията си, че е изработило претендираните 533 броя урнови плочи, за които се претендира заплащане на възнаграждение, не е доказало това свое твърдение, нито пък факта, че е надписал урновите плочи, монтирал е керамични снимки върху тях, както и че ги е поставил в свободните ниши на изработените по силата на процесната сделка четири броя урнови стени. Осъществяването на тези факти се оспорва от ответника, поради което и в тежест на ищеца е да установи настъпването на всяко едно от посочените обстоятелства. Всъщност както в ИМ, така и във въззивната жалба изпълнителят не твърди, че урновите плочи са поставени в нишите на изградените стени, а единствено твърди, че същите са изработени и се намират в негов склад, поради което ще бъдат поставени на нужното място след заплащането им от възложителя.