Решение № 299 от 28.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Монтана, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500378 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 259 от 26.05.2024 г., постановено по гр. дело № 2205 по описа за 2023 г. Районен съд-Монтана е отхвърлил като неоснователен предявения от ЗАД „А*” иск за признаване за установено съществуване на вземане към 23.06.2023 г., дължимо от Е. И. за сумата от 1130,95 лева, от които 1120,95 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция и 10,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2023 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

Недоволен от решението е останал ЗАД „А.“, който го обжалва чрез своя процесуален представител юрк. М.Ж., с доводи за неправилност и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че не е доказан по категоричен начин механизма настъпване на ПТП, в която връзка се твърди, че приложения по делото протокол за ПТП, заключението по приетата експертиза и гласните доказателства установяват това обстоятелство. Твърди се също, че протоколът 1 за ПТП има обвързваща материална доказателствена сила и удостоверява пряко възприети от съставителя му факти, сред които е и механизма на ПТП.

Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи иска, ведно с присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. И., чрез особен представител адв. М. Ц., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се поддържа, че доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице изводи относно наличието вина на водача и механизма настъпване на ПТП. Изтъква, че доказателствата по делото взаимно си противоречат и се изключват едни други, като посочва, че тяхната съвкупна преценка опровергава съдържанието на протокола за ПТП. Предвид това се моли съдът да потвърди решението като правилно и да се присъдят разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, районният съд приел, че от събраните доказателства не може да се установи по категоричен начин механизма настъпване на ПТП, поради което не е възможно да се направи преценка дали поведението на ответника-велосипедист е противоправно. Освен това е приел за неустановен размерът на причинените щети.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

От приложения протокол за ПТП се установява, че на 25.12.2018 г. в 17.30 ч. в село *на ул. „*“ срещу № *е станало ПТП с участници Е. И. и М.Ц..

От обстоятелствената част на протокола е видно, че И. е извършил неправилна маневра „пресичане на пътното платно“ и се блъснал в Ц.. По автомобила на последната са нанесени следните щети: счупено предно панорамно стъкло, счупена предна броня, деформиран преден ляв калник и преден капак. На Е.

И. е съставен АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

2

На 27.12.2018 г. М.Ц. депозирала уведомление до застрахователя си за настъпилото ПТП и за причинените на автомобила щети.

На 27.12.2018 г. застрахователят извършил оглед и в опис на щетите посочил 6 позиции: подмяна на предно стъкло, ляв фар за мъгла, лява решетка на предна броня, основа на преден регистрационен номер, облицовка на предна броня и ремонт и боядисване на преден капак.

На допълнителен оглед, извършен на 28.01.2019 г., застрахователят посочил 12 позиции: подмяна на предно стъкло, ляв фар за мъгла, лява решетка на предна броня, основа на преден регистрационен номер, външен десен държач на предна броня, външен ляв държач на предна броня, рамка радиатор, подмяна и боядисване на предна броня, боядисване на ляв калник, ремонт и боядисване на десен калник и преден капак.

След извършени калкулации и изготвен доклад по щета, застрахователят изплатил на Моника Цветкова обезщетение в размер на 1120,95 лева.

На 22.04.2019 г. застрахователното дружество изпратило регресна покана до Е. И., с която е поканен в 30-дневен срок доброволно да възстанови сумата от 1130,95 лева, включваща изплатеното обезщетение и ликвидационни разходи по щетата.

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява, че на 25.12.2018 г. около 18.00 ч. Е.И. излязъл от барче намиращо се на ул. „*“ № *, качил се на велосипед и се насочил в посока към *, движейки се в лявата лента. След 37 метра решил да премине в правилната лента и се насочил в дясно без да погледне за приближаващи се моторни превозни средства. В този момент в дясната лента се движил лек автомобил марка „*“, управляван от М.Ц.. Настъпил сблъсък на велосипедиста в предния ляв калник, предния капак, бронята и челното стъкло. Вещото лице дава заключение, че имуществените вреди нанесени на автомобила се намират в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. По отношение на стойността на щетите, вещото лице посочва сумата от 1270,35 лева, макар че в обстоятелствената част на експертизата е констатирано разминаване в щетите описани в протокола за ПТП и тези на извършения от застрахователя допълнителен оглед, където е посочено и десен калник за ремонт и боядисване, макар удар от дясно да не е имало. Съгласно заключението скоростта на лекия автомобил в момента на удара е около 40 км/ч., а водачът не би могъл да предвиди внезапната промяна на посоката на движение на велосипедиста.

От показанията на св. М.Ц. се установява, че инцидента е станал в с.

*през декември месец, около Коледа. Ц. се движила с автомобила си в дясната пътна лента. Същата излязла от завой, като в момента, в който тръгнала да изправя колата, перпендикулярно в нея се блъснал колоездач. Свидетелката посочва, че по никакъв начин не видяла колоездача. Той бил с тъмни дрехи и без фарове, а пътният участък е неосветен. Колоездачът излязъл от лявата страна на автомобила и се опитал да влезе в дясното платно и да продължи 3 напред. Свидетелката е категорична, че велосипедистът не се движил успоредно с нея. В момента, в който го видяла, Ц. задействала спирачната система, но колоездачът се ударил в предната част на автомобила й. След инцидента дошла полиция, като на велосипедиста е съставен акт заради липса на светлоотразители по колелото и липса на светлоотразителна жилетка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

За да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, е необходимо да бъдат установени следните предпоставки:

1) валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователя, 2) заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на увреденото лице и 3) осъществен от ответната страна деликт, чиито елементи включват противоправно деяние, вреди, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина. Доказването на тези предпоставки е в тежест на застрахователя, който следва да проведе пълно и главно доказване.

В случая между страните не е спорно, че към датата на настъпване на увреждането за лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“. Безспорно установено е и че застрахователят изплатил застрахователно обезщетение на собственика на автомобила в размер на 1120,95 лева.

Спорно по делото е обстоятелството дали поведението на ответната страна е противоправно. За да се преценка в хипотеза на осъществено ПТП, следва на първо място да се установи неговия механизъм. За доказване на това обстоятелство е представен протокол за ПТП, прието е заключение на вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза и е разпитан като свидетел водачът на увредения автомобил. От съвкупната преценка на тези доказателства настоящият съдебен състав не може да направи еднозначен извод по отношение механизма на процесното ПТП.

На първо място, в протокола за ПТП е начертана схема на инцидента, описваща механизъм на ПТП, съществено различен от този, който е приет в заключението на вещото лице и този, който свидетелката Ц. описва. Видно от тази схема велосипедистът Е. И., движейки се в лява лента на пътното платно, е настигнал движещия се пред него в дясна лента автомобил и се блъснал в него. Вещото лице в съдебно заседание поясни, че скоростта на автомобила е била около 40 км/ч., а тази на велосипедиста около 10-12 км/ч. При тези данни е очевидно невъзможно велосипедистът да настигне автомобила и да се блъсне в него, което категорично оборва очертаното в протокола за ПТП.

На следващо място, следва да се отбележи, че съдебно-автотехническата експертиза е изготвена въз основа на документите по делото, като към датата на изготвяне на експертизата свидетелката Цветкова все още не е била разпитана. Това прави необосновано заключението на вещото лице досежно механизма на ПТП, тъй като от приобщените по делото документи единствено протоколът за ПТП съдържа данни за инцидента. Уведомлението на 4 пострадалото лице до застрахователя преповтаря данните от протокола за ПТП. Изхождайки от това, съдът намира, че заключението на вещото лице почива на предположения, тъй като в него се описва различен механизъм на ПТП, от този, описан в съставения от органите на МВР протокол. Възниква въпросът въз основа на какви данни експертът е приел посочения в заключението механизъм. Още повече, че вещото лице твърди, че Е. И. е излязъл от барче, намиращо се на същата улица, качил се на велосипеда си и се насочил в посока *, като на 37 метър решил да премине в дясната лента. Така посочените обстоятелства не намират опора в приобщените към датата на изготвяне на експертизата доказателства. Съобразно изложеното съдът намира, че заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано в тази му част.

В допълнение към горното следва да се посочи, че показанията на св. Ц., в частта им, описваща настъпването на инцидента, също противоречат на начертаната в протокола за ПТП схема. От протокола е видно, че служителите на МВР са пристигнали на мястото на инцидента един час след настъпването му. Следователно, съставеният протокол за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно описания в него механизъм на ПТП, тъй като длъжностното лице в случая не е възприело непосредствено извършените от участниците в инцидента деяния.

На следващо място, съдът констатира и разминаване между твърдения в исковата молба час на настъпване на ПТП – 9.30 ч. и този, който се установява от доказателствената съвкупност – 17.30 ч.

Пълнотата изисква да се отбележи, че в извършените от застрахователното дружество описи и калкулации на щетите са включени и щети, които не стоят в причинна връзка с процесното ПТП. В същия смисъл вещото лице в т. 3 от заключението е посочило, че е налице разминаване между двата описа на щетите. В съдебно заседание експерта поясни, че при описания удар от ляво не е възможно да настъпи щета за десния калник на автомобила. Тези обстоятелства не позволяват с категоричност да се установи и размера на причинената щета по автомобила.

В обобщение на гореизложеното МОС намира, че застрахователното дружество не успя в хода на производството да докаже при условия на пълно и главно доказване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, от което следва, че правилно районният съд е отхвърлил предявената претенция. Това налага и потвърждаване на първоинстанционното решение.