Решение № 231 от 29.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Плевен, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430105663 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, чрез юрк. М. ***, против С. В. Т., от гр. Плевен, с която се твърди, че между ответникът- като заемател и ***- като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит №***г., за сумата от 11000лв; застрахователна премия в размер на 3465лв. Твърди се, че договорната лихва е в размер на 4057,33лв, като общата стойност на плащанията по договора е в размер на 20729,52лв. Твърди се, че сумата е следвало да бъде върната на 84 равни месечни вноски, всяка от 246,78лв., в срок до 20.08.2024г. Твърди се, че месечната вноска включва главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и добавка, съставляваща печална на кредитора. Твърди се, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. Твърди се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията по договора и е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Твърди се, че до ответника е изпратено уведомително писмо, за обявяване на предсрочната изискуемост, получено на 27.06.2023г. Твърди се, че ищецът е придобил вземането въз основа на Рамков договор за цесия от 11.11.2021г и Приложение №1/11.11.2021г. към него, за което длъжникът е надлежно уведомен. В заключение моли съда, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да признае за 1 установено, че ответникът дължи сумата от 10193,86лв.- главница, сумата от 4057,33лв-договорна лихва, за периода 20.09.2018-27.06.2023г. и сумата от 2967,32лв.- лихва за забава, за периода 21.09.2018-26.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2336/27.07.2023г. издадена по ч.гр.д.

№4230/2023г. по описа на ПлРС, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №***г сключен между *** и ответника. При условията на евентуалност, се предявяват и осъдителни искове против ответника, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 10193,86лв.- главница, сумата от 4057,33лв-договорна лихва, за периода 20.09.2018-27.06.2023г. и сумата от 2967,32лв лихва за забава, за периода 21.09.2018-26.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №***г сключен между *** и ответника.

Моли съда да приеме ИМ като уведомление за предсрочна изискуемост на вземането. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В допълнителна молба се посочва, че в размера на претендираната главница е включена сумата от 10070,11лв. и сумата от 123,75лв.- частично незаплатена застрахователна премия; посочва се, че договорната лихва е начислявана само върху главницата. Посочено е също, че първите неплатени вноски са с падежи 20.08.2017г и 20.09.2018г., като изцяло са погасени 11 вноски.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. С. В. Т., няма депозиран писмен отговор и не се изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №2336/27.07.2023г. издадена по ч.гр.д.№4230/2023г, против която, в срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника.

По делото безспорно се установява факта на сключване на Договор за потребителски кредит №***г. между ***- като заемодател и ответника- като заемател, за сумата от 11 000лв. и срок на договора -84 месеца- до м.

08.2024г. Установява се също, че договорът е сключен при лихвен процент от 2

13,86 % и ГПР от 16,16 %, обща сума за месечна вноска от 246,78лв. погасяване – 20729,52лв, при

Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з., проведено на 30.012024г, ответникът С. В. Т., редовно призован, не изпраща представител и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане №12429/02.11.2023г, с което е връчен препис от ИМ и приложенията й, но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това.

По делото, от страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №5777/21.12.2023г, проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.

По делото, с нарочна писмена молба, процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника С. В. Т.. Съдът намира, че предявените като главни- искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.-чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД , предмет на делото, са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, приетите по делото писмени доказателства и заключението по приетата ССЕ. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъде признато за установено, че ответникът Т. дължи сумата от 10193,86лв.- главница, сумата от 4057,33лв-договорна лихва, за периода 20.09.2018-27.06.2023г. и сумата от 2967,32лв.- лихва за забава, за периода 21.09.2018-26.07.2023г., ведно със 3 законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-26.07.2023г, до окончателното й изплащане, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №***г сключен между *** и ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2336/27.07.2023г. по ч.гр.д.№4230/2023г. по описа на ПлРС.

С оглед установената основателност на предявените като главни установителни искове, по същество не следа да бъдат разглеждани предявените осъдителни искове.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно представеният списък на разноските, в размер на 794,37лв.- в настоящето производство и сумата от 394,37лв разноски в заповедното производство.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.-чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. В. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ДЪЛЖИ НА ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от 10193,86лв.- главница, сумата от 4057,33лв- договорна лихва, за периода 20.09.2018-27.06.2023г. и сумата от 2967,32лв.- лихва за забава, за периода 21.09.2018-26.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 26.07.2023г, до окончателното й изплащане, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №***г сключен между *** и ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2336/27.07.2023г. по ч.гр.д.№4230/2023г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. В. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от 794,37лв.- в настоящето производство и сумата от 394,37лв.- разноски по ч.гр.д.

№4230/2023г. по описа на ПлРС.

4

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5