Присъда № 187 от 29.12.2023, Софийски градски съд

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 2421/23 по описа на ССГ, 16 състав.

СГП е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против В.И.Б. за това, че в периода 14.04 – 16.06.2014 г в гр.София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на Л.Т. ЕООД с ЕИК ******* е избегнал установяването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, а именно в размер на 125 688,90 лв, дълживми като ДДС за данъчни периоди март, април и май 2014 г, при условията на посредствено извършителство, чрез счетоводител си Т.Р., който с електронния си подпис е подавал пред данъчната администрация съответните Справки-декларации и дневници за покупки на дружеството. Уточнява, че изпълнителното деяние се състои в потвърждаване на неистина в подадените пред ТД НАП София, офис Център Справки-декларации, които се изискват по силата на закона – чл.125 ал.1 ЗДДС относно стойността на извършените покупки с право напълен данъчен кредит от фиктивните доставчици С.Т.И. ЕООД с ЕИК ******* и Б. Б. ЕООД с ЕИК *******; както и с използване на документи с невярно съдържание, а именно приложените към тях отчетни регистри – дневник за покупките по чл.124 ЗДДС и отразените в тях неистинки документи – 13 бр фактури, издадени от фиктивните доставчици, без да има реално осъществени доставки, което е станало при водене на счетоводството и представяне на информация пред орган на приходите; както и с приспадане на неследващ се данъчен кредит.

Посочва трите дейния, включени в продължаваното престъпление.

Първото е осъществено на 14.04.2014 г, като се отнася до избягване на установяване на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 15 195 лв, особено големи размери, което е осъществено с потвърждаване на неистина в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 22102223805/14.04.2014 г относно данъчен период март 2014 г; тази неистина е посочване в клетка 41 на покупки с право на пълен данъчен кредит от 15 195 лв, които реално не са били извършени; с използване на документи с невярно съдържание – приложения дневник за покупките и отразените вн него неистински документи – фактура 4/21.03.2014 (с данъчна основа 23 890 лв и ДДС 4 78 лв), фактура 6/24.03.2014 г (с данъчна основа 26 710 и ДДС 5 342 лв) и фактура 13/31.03.2014 г (с данъчна основа 25 375 лв и ДДС 5 075 лв), с посочен издател С.И. Т. ЕООД, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на ТД НАП София офис Център; с приспадане на неследващ се данъчен кредит за месец март 2014 г в размер на 15 195 лв, начислен по доставки от С.И. Т.

ЕООД, които реално не са били извършени.

Второто е осъществено на 14.05.2014 г, като се отнася до избягване на установяване на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 69 656 лв, особено големи размери, което е осъществено с потвърждаване на неистина в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 22102243794/14.05.2014 г относно данъчен период април 2014 г; тази неистина е посочване в клетка 41 на покупки с право на пълен данъчен кредит от 88 705, 78 лв, от които реално са били извършени само за сумата от 19 049, 78 лв; с използване на документи с невярно съдържание – приложения дневник за покупките и отразените в него неистински документи – фактура 14/07.04.2014 (с данъчна основа 61 200 лв и ДДС 12 240 лв), фактура 15/10.04.2014 г (с данъчна основа 58 100 лв и ДДС 11 620), фактура 16/10.04.2014 г (с данъчна основа 59 120 лв и ДДС 11 824), фактура 17/17.04.2014 г (с данъчна основа 58 700 лв и ДДС 11 740 лв), фактура 18/28.04.2014 г (с данъчна основа 64 280 лв и ДДС 12 856 лв), фактура 19/29.04.2014 г (с данъчна основа 46 880 лв и ДДС 9 376 лв), с посочен издател С.И. Т. ЕООД, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на ТД НАП София офис Център; с приспадане на неследващ се данъчен кредит за месец април 2014 г в размер на 69 656 лв, начислен по доставки от С.И. Т. ЕООД, които реално не са били извършени.

1

Третото е осъществено на 16.06.2014 г, като се отнася до избягване на установяване на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 40 837, 90 лв, особено големи размери, което е осъществено с потвърждаване на неистина в Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 22102266914/16.06.2014 г относно данъчен период май 2014 г; тази неистина е посочване в клетка 41 на покупки с право на пълен данъчен кредит от 171 190, 18 лв, от които реално са били извършени само за сумата от 130 352, 28 лв; с използване на документи с невярно съдържание – приложения дневник за покупките и отразените в него неистински документи – фактура 10/09.05.2014 (с данъчна основа 61 200 лв и ДДС 12 240 лв), фактура 15/10.05.2014 г (с данъчна основа 58 600 лв и ДДС 11 720), фактура 12/13.05.2014 г (с данъчна основа 52 820 лв и ДДС 10 564 лв), фактура 16/21.05.2014 г (с данъчна основа 38 489, 50 лв и ДДС 7 697, 90 лв), с посочен издател Б.С. Б. ЕООД, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на ТД НАП София офис Център; с приспадане на неследващ се данъчен кредит за месец май 2014 г в размер на 40 837, 90лв, начислен по доставки от Б. Б. ЕООД, които реално не са били извършени.

На тази деятелност е дадена правна квалификация по чл.255 ал.3 вр ал.1 пр.1 т.2, т.6 и т.7 вр чл.26 ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия, като прави подробен разбор на доказателствата. Посочва, че дружествата С. Т.

ЕООД, Б. Б. ЕООД са били от типа на „липсващи търговци“, които не са имали стопанска дейност и са били представлявани от подс.Б.. Излага доводи защо не е било възможно реално да се осъществили стопанските операции по представените фактури. Посочва, че тези фактури са били използвани само за да се намали размерът на ДДС за внасяне на Л.Т.

ЕООД. Излага доводи за личната отговорност на подсъдимия за невярното деклариране на ДДС резултата, като приема, че от една страна той е бил наясно с невярното съдържание на процесните фактури, а от друга страна е използвал счетоводителя св.Р., за да декларира пред НАП неверните обстоятелства и така да избегне установяването и плащането на дължимите данъчни задължения. Предлага да бъде признат за виновен, като му се определи наказание от 2 години "лишаване от свобода", с изпитателен срок от 4 години, без прилагане на конфискация.

Защита на подсъдимия посочва, че обвинението не е доказано, доколкото са налице съмнения дали действително подсъдимият е отговорен за деянието, предмет на обвинението. А именно събраните доказателства не подкрепят твърденията на прокурора.

Посочва, че не е установено подсъдимият лично да е договарял сделките, сключвани от Л.Т.

ЕООД и не той е организирал счетоводното отчитане, а св.Т.Р.. Подсъдимият не го е снабдявал със счетоводни документи и всички евентуални разминавания не се дължат на негово деяние. Счита, че подс.Б. не е бил наясно нито със стопанската дейност на дружеството, нито със счетоводната му отчетност. Считао, че доставките от дружествата С.

Т. ЕООД, Б. Б. ЕООД са реални и действителни. Предлага да се постанови оправдателна присъда, доколкото обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, като поспециално липсва пряк умисъл, доколкото не е установено той да е съзнавал, че са налице фиктивни сделки, документирани в процесните фактури, като той не е носил лично счетоводните документи. Следва да бъде оправдан.

Подсъдимият не се признава за виновен, счита обвиненията срещу него за неоснователни, доколкото не е бил ангажиран нито с продажба на автомобили, нито с фактури. Не счита, че е организирал невярната счетоводна отчетност. Иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият е В.И.Б. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, както следва:

По н.о.х.д. № 8768/17 на СРС с одобрено на 18.10.2017 г споразумение за деяние по чл.343б ал.1 НК, извършено на 23.03.2017 г на наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години, както и наказание „глоба“ от 300 лв, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

Св.М.А.А. е с ЕГН **********. Той е от ромски произход, без образование, като към 2014 г нямал установена работа и местоживеене. Поради това придобивал доходи, като – по искане на неустановено лице или лица - се съгласил на негово име да се водят различни дружества. За тази цел полагал подписа си под всички документи, които му представяли, за което получавал парично възнаграждение. Той не бил ангажиран по никакъв начин с дейността на съответните дружества, като също така, предвид неграмотността си, не е можел дори да прочете текста, под който се подписва.

Относно дружествата Б. и С.И. Т.

Това са дружествата, издатели на фактурите, предмет на делото.

Дружеството Б. Б. ЕООД (наричано по-сетне Б.) е учредено от Е.А.К.. На 28.04.2014 г Е.К. упълномощава подс.Б. да представлява дружеството, което пълномощно било представено пред НАП (т. 3 л.162, т.25 л.80). В действителност само подс.Б. упражнявал контрол върху това дружество, доколкото Е.К. била подставено лице. Това дружество не е имало никаква стопанска дейност.

Дружеството Б. е било регистрирано по ЗДДС на 29.04.2014 г и дерегистрирано на 09.10.2014 г, доколкото не е подавало Справки-декларации за данъчни периоди юни, юли и август 2014 г (т.8 л.222). Актът за дерегистрация е бил връчен на подс.Б., като пълномощник на дружеството.

В Дневника за продажбите към Справката-декларацияа за юни 2014 г са вписани доставките, направени в полза на Л.Т..

В действителност такива доставки не били извършени – което било съзнавано от подс.Б..

При извършена насрещна проверка при дружеството Б. Б. ЕООД ******* е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (т.3 л.159), което е връчено на подс.Б. като представител на това дружество (т.3 л.162). Последният не представил никакви документи (т.3 л.157). Това дружества не е подавало пред НАП и НОИ уведомления за сключени трудови договори (т.35 л.56).

--Дружеството С.И. Т. ЕООД (наричано по-сетне С.И.) е учредено от св. Р. В.Г.. В действителност тя нямала никакво отношение към него и неговата стопанска дейност; тя била подставено лице. На 27.02.2014 г св. Г. упълномощава подс.Б. да представлява това дружество пред всички органи, след което той фактически упражнявал пълен контрол върху това дружество.

То е регистрирано по ЗДДС на 06.03.2014 г и е било дерегистрирано на 17.06.2014 г поради невнасяне на декларирания ДДС за внасяне (който е в общ размер 13,26 лв – т.8 л.163). За периода на тази регистрация дружеството е подавало Справки-деларации, 3

Дневници за покупки и продажби, като в Дневника за продажбите от март и април 2014 г са отразени доставките, направени в полза на Л.Т. (т.8 л.166-171). И в трите Справкидекларации се обявяват значителен оборот и минимални суми за внасяне.

В Дневника за продажбите към Справката-декларацияа за април и април 2014 г са вписани доставките, направени в полза на Л.Т..

В действителност такива доставки не били извършени – което било съзнавано от подс.Б..

При извършена насрещна проверка при дружеството С.И. изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (т.3 л.166), което е връчено на подс.Б. като представител на това дружество (т.3 л.169). Последният не представил никакви документи (т.3 л.164). И това дружество не е подавало пред НАП и НОИ уведомления за сключени трудови договори (т.35 л.58).

Относно дружеството Л.Т.

На 28.01.2009 г св.О.М. и С.С. регистрирали дружеството Л.Т. ООД с ЕИК ******* (наричано по-сетне Л.Т.), като имали намерение чрез него да изнасят електрически ток за Гърция. Впоследствие на 05.01.2010 г делът на С. бил прехвърлен на В.М., братовчед на св.О.М., което било вписано на 12.01.0210 г. На 21.01.2010 г св.О.М. прехвърля дяловете си на В.М., а на 11.02.2010 г последният му ги прехвърля обратно.

Доколкото пазарната конюнктура се променила, като св.О.М. не успял да се снабди с всички разрешение за този вид стопанска дейност, той и братовчед му взели решение да продадат дружеството. Те влезли във връзка с подс.Б., като решили да му прехвърлят дяловете на дружеството.