Решение № 1207 от 08.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Пловдив, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330202412 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-009466 от 06.10.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Р. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес – ***, 1.на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв.

/двадесет лева/, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв.

/десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се посочва, че административнонаказващия орган не е отчел обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно – че се касае за МПС, тежък камион, извършващ сметоизвозване, както и че водача е изпълнявал служебна заповед и е бил в условията на крайна необходимост.

На следващо място взема становище, че жалбоподателят е притежавал АУАН вместо контролен талон, както и че в наказателното постановление се губи 1 връзката между констатациите при посочването, че МПС престоява в лентата за насрещно движение, а след това – че всъщност закрива пътен знак или сигнал. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на изложените основания, като поддържа становището, че в случая следва да се приложи чл.28 от ЗАНН и предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноски. Жалбоподателят Д. поддържа становището на процесуалния си представител.

Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище посочва, че в случая се касае за МПС – специален автомобил, но не и за такъв със специален режим на движение, водачът на който не е освободен от задължението да спазва разпоредбите на ЗДвП. Още сочи, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското възнаграждение да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 26.03.2022г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез ОД МВР – гр.Пловдив на 07.04.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното 2 нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.09.2021г., около 09:31 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“ – до блок 9, свидетелят Й. В. К. – в качеството му на *** сектор „Пътна полиция“на ОД МВР – Пловдив, констатирал на същото място престояващо МПС – товарен автомобил „Форд Карго“ с рег.№„***“ с което се извършвала дейност по сметосъбиране. Същият престоявал, заемайки и двете ленти за движение, като пречил на преминаването на останалите участници в движението. При извършената проверка свидетелят К. установил, че МПС с рег.№„***“ било управлявано от жалбоподателя Р. Р. Д.. Последният не представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.

С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 260583 от 14.09.2021г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Й. В. К., който помни конкретния случай и описва констатираното на мястото, включително и начина на престояване на МПС. Съдът намира показанията на свидетеля К. за последователни, логични, непротиворечиви и кредитира същите.

В същия смисъл са и обясненията на жалбоподателя Д., който по същество не отрича фактическите констатации, сочени от К. (във връзка с начина на престояване на МПС, както и това, че при проверката на представил талон към СУМПС), но обяснява причините за същото, включително – характера на извършваната от него дейност по сметоизвозване. Ето защо не се констатират съществени противоречия между показанията на свидетеля К. и обясненията на жалбоподателя Д., които също следва да бъдат кредитирани от съда.

I.За нарушението на нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за 3 движението по пътищата.

Относно приложението на процесуалните правила по същото административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В нарушение разпоредбата чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление, в последните два липсва непротиворечиво описание на нарушението, а именно – съставомерните по същото факти, доколкото в този смисъл са налице противоречиви твърдения.

Така на първо място следва да се посочи, че съгласно чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – забранява се престоя и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Ето защо, същата норма описва правило за поведение, които би могло да бъда нарушено поне с различни изпълнителни деяния, а именно – ако водачът престоява или паркира така, че превозното средство: 1.създава опасност или 2.е пречка за движението, или 3.закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

В конкретния случай, описанието на нарушението, дадено в описателната част на наказателното постановление, а именно – „Престоява в лентата за насрещно движение, като го заема и пречи на преминаването на насрещно движещите се автомобили, с което създава опасност за тях.“ добре кореспондира с първото и второто предложение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно – че виновното поведение на водача се изразява в това, че МПС престоява по начини, по които МПС създава опасност и е пречка за движението.

Въпреки горното, по неизвестни причини, след същото описание на нарушението, в наказателното постановление е записано, че всъщност 4 извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в това, че:

„Престоява на място, където превозното средство закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“ (неконкретизирано какъв).

Последното твърдение вече кореспондира с друга хипотеза нарушаване правилото за поведение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно – третата такава, съгласно което предложение – че виновното поведение на водача се изразява в това, че МПС престоява по начини, по които закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.

Горното противоречие относно това, в какво се изразява твърдяното нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, допуснато в самото наказателно постановление, следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото създава неяснота относно съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере същите факти, съответно – да организира защитата си. Последното мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно в тази му част.

Отделно и единствено с оглед изчерпателност, (доколкото при противоречие в наказателното постановление относно съставомерните по нарушението обстоятелства, последните да не подлежат на изследване), то все пак следва да се отбележи, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка не се установява изцяло в хода на съдебното следствие, доколкото елементи от същата са в противоречие с доказателствата по делото, включително – изложеното от свидетеля К.. Така в наказателното постановление се твърди, че виновното поведение на жалбоподателя се състои в това, че престоява в лентата за насрещно движение, като го заема и пречи на преминаването на насрещно движещите се автомобили, с което създава опасност за тях. Свидетелят К. обаче описва, че всъщност управляваното от жалбоподателя МПС престоявало по начин, че „заема и двете пътни ленти на платното за движение, които са в една посока, а по средата пътната маркировка е двойна непрекъсната линия, доколкото се сещам, и този негов престой принуждава автомобилите, които са по платното, движещи се и 5 идващи зад него, да преминават в лентите за насрещно движение, за да го заобиколят“. От последното е видно, че не се установява, обратно на твърдяното в наказателното постановление, жалбоподателят да е престоявал в лентата за насрещно движение, както и да е пречил на преминаването на насрещно движещите се автомобили.

II.За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Р. Р. Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 14.09.2021г., около 09:31 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“ – до блок 9, като водач на МПС – товарен автомобил „Форд Карго“ с рег.№„***“, не е носил контролен талон към свидетелство си за управление на моторно превозно средство.