Решение № 252 от 02.10.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Монтана, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.А като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231630200499 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 367/ 03.04.2023г. на Директора на РДГ гр.Б., на М. А. И. от с.Г.К., обл.Монтана, ул.Т. №2 е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 (триста) лева на основание чл. 257, ал.1, т.2 вр. с чл.211, ал.2, т.2 Закона за горите вр. с чл.15, ал.1, т.1 Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административно наказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло поради несъставомерност на нарушението и незаконосъобразно съставен АУАН и издаването впоследствие на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена защита взема становище по жалбата, като поддържа, че е неоснователна. Заявява, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, правилно е квалифицирано, издаденото НП е законосъобразно, спазени са изискванията на чл.57 ЗАНН, а наложеното наказание е индивидуализирано съобразно чл.27 ЗАНН, като правилно не е квалифицирано като „маловажен“ случай по 1 см. на чл.28 ЗАНН.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес да обжалва издадения акт, а разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка от служители на РДГ Б. на жалбоподателя, като лице, вписано в публичния регистър на ИАГ град София за упражняване на лесовъдска практика, е издал 6 броя превозни билети въз основа на позволително за сеч № 0692012 от 17.10.2022г., подробно описани, с обща кубатура 14.85 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид дъб, който не е отбелязан като дървесен вид в позволителното са сеч.

За извършената проверка е съставен констативен протокол, в който са описани констатираните нарушения. Съставен е Акт № 367 от 07.03.2023г., в който е описано извършеното нарушение от жалбоподателя, като е посочена и законовата разпоредба, която е нарушена – чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ.

Актът е съставен в присъствието на един свидетел, предявен е на нарушителя и му е връчен препис от съставения АУАН. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, 7-дневен от датата на връчване, жалбоподателя е подал писмени възражения, по които няма приложени писмени доказателства наказващият орган да се е запознал със същите и да е налице произнасяне.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за извършено виновно нарушение на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Настоящият състав на съда намира, че са налице допуснати от административнонаказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН, съгласно която АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, касаеща съдържанието на наказателното постановление досежно „описание 2 на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават”.

В съставения акт за административно нарушение е отразено, че при проверка е констатирано, че жалбоподателя за периода от 11.11.2022г. до 26.12.2022г. е издал 6 броя превозни билети въз основа на позволително за сеч № 0692012/ 17.10.2022г. от дървесен вид дъб, който не е отбелязан като дървесен вид в позволителното за сеч. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.257, ал.1, т.2 вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ.

Същите обстоятелства са пренесени и в издаденото наказателно постановление, в което като нарушени са посочени разпоредбите на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Не става ясно в какво се състои самото нарушение, тъй като видно от приложените писмени доказателства – позволително за сеч и превозни билети е описан дървесния вид, съответно в позволителното – зимен дъб, а превозните билети – дървесен вид дъб. Същите са издадени от лице, което упражнява лесовъдска практика и е вписано в публичния регистър на ИАГ с № 12375/ 30.05.2016г.

Посочената в съставения АУАН за нарушена разпоредба на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ е административнонаказателна такава, в която е определен вида и размера на санкцията. Разпоредбата на чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, която е нарушена от жалбоподателя, определя кръга на лицата, които имат право да издават превозни билети, в случая от лицата, упражняващи лесовъдска практика, какъвто е жалбоподателя, арг. приложено л.24 от делото удостоверение на ИАГ гр.София.

В издаденото НП освен горните разпоредби е посочена за нарушена и разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, което административно обвинение не се съдържа в съставения акт за нарушение. Разпоредбата гласи, че „Забранява се: 1. издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец“.

Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено в какво точно се състои нарушението, какви действия/бездействия е извършил жалбоподателя, които са в нарушение на изискванията на ЗГ и наредбата, не е 3 посочено с издадените превозни билети какви изисквания са нарушени.

Горните нарушения водят до незаконосъобразност на атакуваното НП и не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като от приложените към делото АУАН и НП безспорно е видно, че липсва описание на административното нарушение, липса на посочване на нарушените разпоредби, налице е разминаване между акта и НП, съответно в акта са посочени за нарушени разпоредбите на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, а в НП е добавена като нарушена и разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, т.е. нарушени са разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.

Настоящият състав счита, че посочените процесуални нарушения са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като е недопустимо наказаното лице да не може да разбере какво нарушение му е вменено.

Това следва от общите принципи на административнонаказателното производство и в частност от функциите на акта за установяване на административно нарушение по дефиниция - установителна, сезираща и обвинителна. Последните не биха могли да произведат своето действие при съставяне на актове, без в тях да са установени именно нарушенията, които ще бъдат санкционирани с наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е строго формално и така описаното несъответствие води до незаконосъобразност на наказателното постановление, което е достатъчно основание за неговата отмяна.

Нарушителят трябва да разбере какво е вмененото му нарушение, като за целта в съставения АУАН следва да има точно, пълно и ясно описание на нарушението и запознавайки се с неговото съдържание, да може да разбере какво нарушение е извършил и кои разпоредби от закона е нарушил. В противен случай същият не може да организира своята защита.

Според състава на съда горепосочените пропуски в АУАН и НП представляват нарушение на процесуалните правила и са ограничили правото на защита на нарушителя, което води до незаконосъобразност на оспореното НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Тъй като атакуваното НП се отменява на процесуално основание, съдът не обсъжда възраженията по същество на спора, а именно налице ли е 4 извършено административно нарушение и извършено ли е виновно от привлеченото към отговорност физическо лице.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.3 вр. с ал.3, т.2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 367/ 03.04.2023г. на Директора на РДГ гр.Б., с което на М. А. И. от с.Г.К., обл.Монтана, ул.Т.

№2 е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 (триста) лева на основание чл. 257, ал.1, т.2 вр. с чл.211, ал.2, т.2 Закона за горите вр. с чл.15, ал.1, т.1 Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД № 499/2023г. по описа на РС Монтана, образувано по жалба срещу издадено НП № 367/03.04.2023г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Монтана по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5