Решение № 18406 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 6808/2024
Вид: Решение № 18406
Подписан: 01.10.2026
В сила: 01.10.2026
Състав: НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

чл.131 · Граждански процесуален кодекс
чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл.410 · Граждански процесуален кодекс
чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.6 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
чл.149 · Закон за енергетиката
чл.149б, ал.3 · Закон за енергетиката
чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
§ 1, т. 2а · Закон за енергетиката
чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
чл.100, ал.2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 18406 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110106808 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу А. А. Д., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1472.31 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №49, находящ се в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“ бл.37, вх.В, ет.1, абонатен №65157, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.06.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 211 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 13.73 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 21.06.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 2.92 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г.; срещу Н. Д. Д., както следва:

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 2.92 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г.

Ответникът А. А. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат П. Р.-особен представител. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия и не е страна по облигационно правоотношение с ищеца, респ. не е собственик/ползвател на процесния имот.

Ответниците Н. Д. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат П. П.- особен представител. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия и не е страна по облигационно правоотношение с ищеца, респ. не е собственик/ползвател на процесния имот.

С Определение № 16706/02.05.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Д.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 26.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна 2 собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 503/01.10.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № 97/02.11.2007 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том XXV, дело 4220/1988 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том XXXVIII, дело 7206/1991 г. се установи, че процесния имот- апартамент № 49, находящ се в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“бл.37, вх.В, ет.1 e собственост на А. А. Д., Н. Д. Д. и Б. Д. Д. по равни части, или по 1/3 идеална част на всеки. Още повече, че ответниците не проведоха обратно доказване.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква 3 правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 769.75 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 6848.65 лева; сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 2422.67 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 5195.73 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване), като е отчетено и извършеното плащане от 11.67 лева по Обща фактура № 1013889059/31.07.2021 г. като се получава сумата 5084.06 леваглавница и сумата от 1041.31 лева-мораторна лихва, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 05.06.2023 г. Вещото лице е отчело и извършеното на 05.01.2024 г. плащане в размер на 1843.98 лева, с което се погасява главницата със сумата от 1501.30 лева и лихвата със сумата от 342.68 лева. След отнасяне на платената сума към задълженията за главница и лихва се получава 3582.76 лева, представляваща главница и 698.63 лева, представляваща лихва, като 1/3 част е 1194.25 лева-главница и 232.88 левалихва.

С оглед на гореизложеното, предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 1221.22 евро(равностойността на 2388.50 лева), или по 610.61 евро ( равностойността на 1194.25 лева) за всеки ответник, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2944.62 лева (или по 1472.31 лева срещу всеки ответник) следва да бъде отхвърлен.

В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 422 лева(равностойността на 215.76 евро), или по 211 лева(равностойността на 107.88 евро) срещу всеки ответник, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 27.46 лева (или по 13.73 лева срещу всеки ответник), представляваща главница за дялово 4 разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението по чл.410 ГПК-21.06.2023 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата о т 5.84 лева (или по 2.92 лева срещу всеки ответник), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 949.62 евро, или всеки от ответниците дължи по 474.81 евро, представляваща разноски за държавна такса от 92.51 евро; възнаграждение за особен представител от 338.13 евро; възнаграждения за вещи лица от 413.32 лева и юрисконсултско възнаграждение от 105.66 лева, съразмерно на уважената част от исковете.