Акт от 24.03.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10040/2022
- Подписан
- 24.03.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221,ал.2 предл. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16а, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 28, ал. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 34а, ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
- §1, т.22 · Закон за защита от шума в околната среда
- §1, т.24 · Закон за защита от шума в околната среда
- § 1, т. 4 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 13, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№56 гр.
Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря С.М.и в присъствието на прокурора
Весела Кърчева от ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД №10040/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по подадена касационна жалба на
Хайп Велико Търново ООД, представлявано от адв. Л. Б.,*** против Решение № 22/12.1.2022г. постановено по НАХД 20214110201369 на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 2021-1739-023-006 от 14.9.2021г. издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, наложеното наказание е явно несправедливо-касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от НПК. Съдът не е обсъдил всички доказателства, не ги е преценил в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение. Освен това неправилен е изводът на съда, че касаторът е осъществил състава на нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС, въпреки липсата на доказателства- конкретно измерване на шума. Съдът се е позовал само на усещанията на актосъставителя свидетеля на нарушението и подалите сигнал на тел. 112 за наличие на шум както се посочи по- горе без обективни данни за каква честота на шума става дума. Освен това , приложената правна норма е неотносима, тъй като касае хипотеза на друго нарушение, По тези съображения от съда се иска да отмени оспорваното решение и да отмени издаденото НП. В съдебно заседание не се представлява.
Ответник жалба – РУ на МВР , редовно призовано не изпраща представител, не взема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. ВТРС правилно е установил фактическата обстановка по спора, след като е направил задълбочен анализ на събраните в производството доказателства и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е направените от касатора възражения за недоказаност на нарушението. Споделя доводите на съда, че от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че е налице осъществено административно нарушение от страна на касатора, както и че липсват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и НП. Споделя изложеното в решението досежно размера на наложеното наказание и за липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63в, от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл.
63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 22/12.1.2022г. постановено по НАХД 20214110201369 на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 2021-1739-023-006 от 14.9.2021г. издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: При извършена проверка по подаден сигнал на тел.112 на 17.06.2021г. за нарушение на нощната тишина от заведение, находящо се в гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски“№43, стопанисвано от касатора около 2,20 часа от патрул в състав св.Явор Андонов и Владимир Николо. Същите установили, че заведението работи, озвучава се от музикално- озвучителна система, като още при входа в него, въпреки затворените прозорци и врати се е чувал силен шум. В заведението е имало около 20 души клиенти. Безспорно по делото е , че заведението се намира на приземен етаж в жилищна сграда. За извършената проверка е съставен констативен протокол, предявен на св. Г.Й.- барман в заведението. Въз основа на констатираното и отразено в констативния протокол и изготвена докладна записка от св. И.Н.- полицейски инспектор в група“Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР В. Търново в присъствието на св. Б.и В.и представляващия нарушителя В.С.–Управител, е съставен АУАН с № 2021-1739-023-006 от 30.6.2021г., предявен и подписан от управителя на дружсетвото. От касатора в указания от закона срок е подадено писмено възражение, което е обсъдено от АНО и намерено за неоснователно. Въз основа на така установеното е издадено и НП, предмет на проверка от ВТРС.
Приобщени са всички писмени доказателства въз основа на които е издадено НП, както и доказателства за компетентността на АНО.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба респ. законосъобразност на НП. ВТРС е приел, че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен на нарушителя съгласно чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП и се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е намерил, че правилно е бил приложен материалния закон- чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. ВТРС е сметнал, че свидетелските показания са достатъчни да обосноват извод за наличие на силен шум в заведение, стопанисвано от касатора в 2,20 часа в нарушение на горната правна норма, която забранява озвучаването на обекти- обекти в областта на услугите, разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с поведе от едно жилище и сгради със смесено предназначение за времето от 23,00 до
8,00 часа. Обектът отговаря на легалната дефиниция на §1, т.24 от ДР на ЗЗШОС, което определя за зони , предназначени за жилищно строителство , рекреационни и зони със смесено предназначение са тези по смисъла на издадената Наредба по чл.
13, ал.1 от ЗУТ- Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Доколкото винарната се намира в центъра на града и в сграда , предназначена за жилищни нужди, то първият елемент на фактическия състав на нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС е доказан. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЗШОС под озвучаване , законът има предвид излъчване на звук в околната среда , предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/ или чрез гласово звукоизвличане и пеене. ВТРС е намерил, че от самия текст на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС озвучаване е всяко излъчване на звук в околната среда, като за съставомерността на нарушението е без значение какви са съответните нива на шум в обекта. Изложени са правни доводи, че нормата на чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС има самостоятелно значение и не следва да се прилага Наредба № 6/26.6.2006г. за показателите за шум в околната среда.
Изложени са подробни съображения защо съдът приема, че нарушението не съставлява „маловажно“ такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че наложеното наказание съответства на целите в чл.12 от ЗАНН и на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което същото се явява справедливо.
Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Не се подкрепят твърденията на касатора, че част от доводите не са обсъдени от съда, напротив налице е идентичност на направените оплаквания във въззивната и касационни жалби. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Настоящата инстанция не споделя становището на касатора, че фактическата обстановка не отговаря на действителната такава и най вече не са събрани достатъчно доказателства за нивата на шум, тъй като същите не са измерени съгласно Наредба № 6/26.6.2006г. за показателите за шум в околната среда. Тъй като се касае за питейно заведение, което се намира в изключително оживена част от урбанизираната територия и по- точно в жилищна сграда, то правилно АНО е приел, че за посочения период от 23,00 часа до 8,00 часа не следва да има никакво „озвучаване“ без значение какво е точното ниво на шума.
Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на защита на касатора. Правилно съдът е приел, че не се установяват твърдените нарушения на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН досежно задължителните реквизити на АУАН съответно на НП като съдът е приел, че описанието на нарушението е идентично в АУАН и НП, не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод за различна фактическа обстановка.
По приложението на материалния закон съдът приема следното: В Раздел ІІІ Текущ и последващ контрол на Глава Пета Контрол на ЗЗШОС е предвидено - чл.
28, ал. 2 от ЗЗШОС, че констатираните факти и обстоятелства се отразяват в констативни протоколи, съставени при извършване на текущия контрол от длъжностни лица, определени от органите по чл. 17 от ЗЗШОС.
Обществените отношения в областта на шума в околната среда са регламентирани в Закона за защита от шума в околната среда, като видно от чл. 1, т. 1 в неговия обхват попадат и локалните източници на шум. Локален източник на шум е дефиниран § 1, т. 4 от ДР на ЗЗШОС, съгласно който такива източници са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията. Процесното заведение попада в обхвата на дефиницията за локален източник на шум и в този смисъл попада и в обхвата на действието на закона. Съгласно разпоредбата на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС забранява се озвучаването от обекти по ал. 1, в които попада и процесното заведение, разположено в жилищни зони и курорти, за времето между 23, 00 и 8, 00ч. В случая непосредствените възприятия на контролните длъжностни лица сочат за наличието на озвучителна техника включващи и колони и силна музика вътре в заведението, като при влизане/излизане от същото музиката се чува и навън, с което се нарушава нощната тишина в зона с предвидено функционално отреждане за жилищно строителство, което обстоятелство се потвърждава от събраните в административно наказателното производство доказателства. В НП изрично е посочено, че озвучаваният обект е разположен в зона, отредена за жилищно строителство. В разпоредбата на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС е установена забрана за озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Нормата не предвижда никакви изисквания относно нивото на шума, нито относно източника на шум. Ето защо, за съставомерността на нарушението по чл.
Разпечатката съдържа 49 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb23d6e3-30ee-43a7-9541-a07ed1ec318f