Решение № 43 от 02.12.2024, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Административно наказателно дело 134/2024
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал.1, т.7 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.28 · Закон за движението по пътищата
- чл.257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 64, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Пещера, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20245240200134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 2024-315-01-23/19.09.2024г. на ВПД Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева - за извършено нарушение по чл.257, ал.1 ЗМВР.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
В нея се моли за разглеждане на обжалваното постановление, при твърдения, че то е изготвено без проверка от административнонаказващия орган, а АУАН, въз основа на който е издадено, е съставен без обяснения, призоваване и подпис на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена от фактическа страна следното:
Сутринта на 02.09.2024г. в гр. *** служителите на реда – И. Ч. и О. Г. посещават сигнал за лице, което пречи на автобусите да спират и потеглят от намиращата се там спирка. На място полицаите установяват В. Б., който с велосипед застава ту пред – ту зад маневриращите автобуси, възпрепятствайки движението им по улицата. След полицейско 1 разпореждане от страна на И. Ч. – Б. временно престава да пречи на автобусите да спират и потеглят от спирката, но същия следобед служителите на реда получават идентичен сигнал – че лицето отново е застанало на спирката и възпрепятства нормалното движение. При повторното си пристигане на мястото полицаите пак заварват В. Б. умишлено да застава на пътя на моторните превозни средства с велосипеда си, снимайки с телефона си. От подалия сигнала собственик на автобусите - Н.М., полицаите разбират, че и предния ден В. Б. е създавал проблеми за движението в района на спирката. И. Ч. отново издава на лицето устно ясно полицейско разпореждане – да се отдръпне и да не пречи на движението на автобусите, но Б. не го изпълнява и продължава да препречва пътя им. Заради неизпълнението на разпореждането - на лицето е съставен АУАН № 23, Серия АД, бл. № 331633/03.09.2024г., който Б. отказва да подпише, и на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:, НП № 2024-315-01-23/19.09.2024 г., издадено от Началника на РУ – Пещера към ОД на МВР – гр.
Пазарджик, АУАН № 23/03.09.2024 г. серия АД, бл. № 331633 докладна записка от инсп. И.
Ч. рег. № 315р-11361/03.09.2024 г., показанията на свидетелите И. Ч., О. Г. и Г. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
От непротивите показания на свидетелите – полицаи Ч. и Г. се установява, че на 02.09.2024г., след като е възприел ясно даденото му от служителя на реда Ч. разбираемо полицейско разпореждане – да не пречи на движението на автобусите на ул. ***, В. Б. съзнателно не го е изпълнил, за което е задържан и му е съставен АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР - Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 64, ал.2 ЗМВР –полицейските разпореждания могат да се издават и устно. От свидетелките показания се установява, че именно такова е било даденото от полицаят Ч. разпореждане спрямо В. Б.. То е направено от полицейския служител в изпълнение на функциите на органите на реда - да контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението (по чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП) и да извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях (чл. 165, ал.1, т.7 от ЗДвП). А намирайки се на пътя с велосипеда си и пречейки на движението на автобусите В. Б. несъмнено е имал качеството на „участник в движението“ по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП.
Въпреки че в акта като нарушена разпоредба е посочена тази на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, която е диспозитивна и сама по себе си не създава никакви задължения за адресатите на 2 коментираното в нея разпореждане – в правилно издаденото, съобразно чл. 53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление коректно е посочена нормата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, съдържаща диспозиция и санкция. Според настоящият състав обаче, тази санкция е неправилно индивидуализирана в размер на 250 лв. Действително обстоятелството, че поведението на Б. се е изразило в упоритост при неспазването на веднъж дадено му разпореждане с предупреждение от страна на полицейските служители, като се е наложило те повторно да посещават сигнал, че той продължава да пречи на движението – е достатъчно да се приеме, че няма как да става дума за маловажно нарушение по смисъла на чл. 257, ал.2 от ЗМВР. Но установените от свидетелските показания факти – за локално-битовите измерения на извършеното, и липсата на завишена обществена опасност обосновават за настоящия състав изменение на наложената глоба – към минималния и законовопредвиден размер от 100 лв.
По тези съображения наказателно постановление № 2024-315-01-23/19.09.2024г. на ВПД Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик следва да бъде изменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр. с ал.7, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 2024-315-01-23/19.09.2024г. на ВПД Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, като намалява размера на наложената с него на В. Б. с ЛНЧ 36305082721, глоба – от 250 лева – на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3